Омбудсманът предизвика депутатите: Само 1 час трябва, за да спрете произвола на арбитражите

Иначе частното правосъди ще победи гражданите

В началото на новата година омбудсманът Мая Манолова отправи ново предизвикателство към депутатите от отиващия си 43-и парламент.

Само един час пленарно време е необходим на народните представители, за да приемат окончателно проекта за ГПК срещу рекета на частните арбитражни съдилища. Ако това не се случи, значи „частното” правосъдие е победило не омбудсмана, а гражданите, предупреждава Манолова в 240 писма – по едно за всеки депутат от всяка парламентарна група.

Става дума за промените в Гражданския процесуален кодекс, които изключват потребителските спорове от сферата на арбитражите и слагат край на неволите на хиляди българи, набързо осъдени от топлофикации, мобилни оператори и други без право на обжалване. Проектът, подготвен от омбудсмана, бе внесен от разноцветни депутати и солидно подкрепен на първо четене. За второ четене обаче избраници от ГЕРБ, БСП, ДПС, БДЦ предложиха текстове, които на практика позволяват на арбитражите да действат, както досега. След две драматични заседания на правната комисия тези идеи все пак бяха отхвърлени от депутатите-юристи. Но времето на 43-о НС изтича, а законът не е стигнал до пленарна зала за второ, окончателно гласуване.

Съпротива за милиони

„Съпротивата срещу този закон е за десетки милиони левове – приходите, които годишно кумулират арбитражните съдилища. Този корпоративен интерес надали ще праща писма, може обаче да прати нещо друго. А дали го е направил, ще разберем от резултатите от гласуването”, предупреди днес Мая Манолова на първия си за годината брифинг. Повтори разчетите, които е изпратила и на депутатите – само едно от 45-е арбитражни съдилища у нас се произнася годишно по над 100 000 арбитражни дела, т.е. среднодневно разглежда по 300 дела, което прави минимум 10 000 000 лева годишен приход само от юрисконсултски възнаграждения.

Днес безобразията бяха онагледени и с шокиращ пример.

Моля, защитете мъртвите!

Цинизмът мина всякакви граници – започнаха да съдят и покойници, въведе в темата омбудсманът. И даде думата за „разказ от първо лице”.

Разказвачът се казва Динко Драгнев, шокиран от съобщение, че брат му Тодор Тодоров, починал през март 2016 г., на 20 септември 2016 г. е осъден от столичен арбитраж да плати на колекторската фирма „С.Г.ГРУП” 233,59 лв. И то за какво? За задължение към мобилния оператор Виваком от 2009 г. в размер на 62,57 лв. по договор за продажба на вземане, сключен с колекторите през 2012 г.

Освен че вземането отдавна е с погасена законова давност, Динко, а и близки са категорични – приживе починалият си е плащал тези сметки. Но кой ще пази разписки за подобни пари години наред?! А без тях от арбитража му заявяват – дължите и толкова! Нещо повече – пътьом първоначалната (погасена по давност) сума е нараснала с 46,02 лв. мораторна лихва (считано от юли 2009 г. до септември 2016 г) и 125 лв. разноски на ищеца.

„Брат ми няма как да се защити, а аз не желая да коментирам действията на тези групировки, които изглежда са достигнали и до книгата на Свети Петър. Моля, защитете мъртвите! Ако не е ваша работа, дайте съвет към кого да се обърна, че се двоумя между Перата и Динко!”, е написал Динко Драгнев на омбудсмана.

„Какво ще правите сега? Ще плащате ли?”, попита го днес Де факто. Човекът сви рамене.

Ще отидем с него в арбитражния съд, обяви Мая Манолова. Но… Този абсурд обаче ще бъде зачертан, ако депутатите окончателно гласуват проекта за ГПК, категорична бе тя.

Искат от община 560 000 лв. чрез арбитраж

На брифинга на омбудсмана бе дошъл и кметът на община Родопи. За да сигнализира публично – чрез арбитраж в Пловдив искат от тях 560 000 лв.  за неустойки и неизпълнение по чужди задължения по договор.

Конкретно ответник е общинското предприятие ”СО СПЕКТЪР” ЕАД, в което са апортирани общински имоти. И те като нищо могат да се окажат загубени заради едно несъществуващо задължение, ако арбитражът прецени, твърдят кметът и шефът на общинското предприятие.

Схемата е сложна, в най-общи линии става дума за почистване и извозване на строителни отпадъци и приемането им от депо. Общинското дружество е осигурявало само депото, но сега от него се търсят платени обезщетения за други неизпълнения. В същото време към него нито са транспортирани строителни отпадъци, нито е имало отказ те да бъдат приети.

Арбитражното дело е насрочено за 16 януари. Ако беше „нормален” съд, там щяха да се изследват и проучват куп въпроси, но тук не е така, обобщи Манолова.

Рекорд от жалби и сигнали

Институцията отчете рекорден за цялата си 11-годишна история брой постъпили жалби и сигнали през 2016 г. – 10 640. За сравнение през 2015 г. те са били 6202. Помощ са потърсили 27 037 граждани. А в топ 6 на нарушените права са правата на потребителите (3138 жалби, 128 от които – за арбитражните съдилища), социалните права (1428 жалби). Следват правото на собственост, основни права и свободи,  право надоро административно обслужване и право на здравеопазване.

В челната класация на „нарушителите” от въпросния топ 6 са Топлофикация (882 жалби), мобилни оператори (531 жалби), енергодружествата (502 жалби), ВиК, банките и арбитражите.

Като най-голяма победа през изминалата година Мая Манолова посочи отпадането на ДДС върху дарените храни.

В останалите 20 дни…

На въпрос какво става с референдума за изборната система, ако действащият парламент не се произнесе по въпроса, отговорът на омбудсмана бе: „Останалите 20 дни на парламента биха били достатъчни при добро желание това НС да се произнесе по вота на българските граждани на референдума. То е длъжно да обсъди, да дебатира и да се произнесе. По закон срокът за произнасяне е 3 месеца”.

Манолова направи любопитно сравнение с Брекзит във Великобритания. „След вота на гражданите трябваше да се произнесе парламентът. Трите основни политически сили бяха против излизането от ЕС, но на нито един парламентарист не му хрумна да отложи въпроса или да гласува „против”. Така действа демокрацията.”