Международни права Испания публикува годишния си доклад относно спазването на човешките права в страната. Въпреки огромната критика, правителството не е положило необходимите усилия за подобряване защитата на основни права.

За съжаление, докладът за 2016 г. потвърждава, че не се забелязва напредък в защитата на правата на човека и в спазването на поетите от държавата международни ангажименти, се казва в него.  През  2016 година в Испания е отчетен  значителен ръст на броя на осъдителните решения на  Европейския съд за правата на човека в сравнение с предходни години.  Най-много укори са отправени по повод   забраната на изтезания, свобода на изразяване и право на справедлив процес.

Съдът на Европейския съюз освен това е издал и две решения, засягащи основните права: едното засяга  правото на справедлив съдебен процес, а другото е свързано с правото на семеен живот.

2016 г. е белязана също така и от доклада на Комитета на ООН за борба с расовата дискриминация, който подчертава липсата на конкретни мерки и политики за борба с расизма в Испания. В заключение, няколко европейски институции са разкритикували подриването на независимостта на съдебната система в Испания.

Изводите могат да се  прочетат в платформата за европейски свободи (LIBERTIES), която е независим наблюдател за спазването на човешките права.

От същата платформа научаваме, че в Литва едва един от десет избират да защитят правата си в родината. Като най-уязвимо, литовците определят правото си на справедлив съдебен процес. Това продължава тенденцията от 2012 г. и 2014 г. Правото на личен живот е на второ място, а правото на участие в политическия живот се свързва с най-малко нарушения.

Резултатите от специалния международен мониторинг  показвали,  че през 2016 г. на един от всеки пет литовци правата са били нарушавани. Въпреки това само 7% от запитаните са предприели стъпки за отстраняване на проблема в тези случаи.

Както и в предишните години, основната причина, поради която не желаят да защитят правата си, е липсата на доверие в институциите, които трябва да отстранят нарушенията. Три четвърти от тези, които твърдят, че правата им са нарушавани, но не са направили нещо по въпроса, заявяват, че не вярват, че институциите ще помогнат.  Изследването показало, че при  нарушения,  органите, към които хората най-често са се обръщали,  са полицията и прокуратурата (36%). След това са неправителствените организации и съдилищата.