Последните промени в Кодекса на труда въведоха европейски правила за командироване

Defakto.bg

Величка Микова, юрист

 

С последните промени в Кодекса на труда (КТ) бе приет нов чл.121 а, който урежда командироването и изпращането  на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.  На практика в глава V, раздел X на КТ  бяха транспонирани правилата на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги,както и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) в българското законодателство.

Промените са обнародвани в брой 105 на „Държавен вестник“ от 30 декември 2016 т.

Директива 96/71/ЕО изисква  българската държава да въведе  задължителни правила за минимална закрила, които трябва да се спазват в приемащата държава от работодателите, командироващи работници за временно извършване на работа на територията на държавата членка, в която се предоставят услуги, отнасящи се до: максимална продължителност на работата и минимална продължителност на почивката, минимални платени почивни дни, минимални ставки на заплащане, включително ставки за извънреден труд, условия за предлагане на работници за наемане на работа, в частност от предприятия за временна работа, здраве, безопасност и хигиена на работното място, защитни мерки по отношение на условията за наемане на работа на бременни жени или родилки, деца и младежи и равно третиране на мъжете и жените и други разпоредби за недискриминация.

Именно Директива 2014/67/ЕС изисква в националното законодателство да има  пакет от мерки, които гарантират по-добра защита на командированите работници в рамките на предоставяне на услуги, борба с т.нар. „социален дъмпинг“ и по-прозрачна и предвидима правна рамка за доставчици на услуги. Тя цели подобряване на процеса на прилагане и изпълнение на практика на Директива 96/71/ЕО, като въвежда правила за административно сътрудничество и контрол между компетентните органи на държавите членки, административните изисквания към доставчиците на услуги и мерките за контрол на национално ниво.

Уредени са както случаите на командироване и изпращане от Република България в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, така и командироването и изпращането на работници от някоя от посочените държави в  България.

С последните промени на уредбата за командироване се премахва  съществуващото в чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда изискване страните да уговарят поне същите минимални условия на работа като тези в приемащата държава, само когато срокът на командироване е по-дълъг от 30 календарни дни. С това предложение се цели да се избегне евентуално налагане на административни наказания на български доставчици на услуги, когато в приемащата държава не е въведен такъв минимален срок. По този начин се разширява и обхватът на социална закрила на командированите работници и служители.

Законът  изрично  определя, че командироване или изпращане на работник или служител в рамките на предоставяне на услуги, е възможно само при условие, че съществува трудово правоотношение между работодателя и работника или служителя за целия период на командироването или изпращането, каквото е изискването на Директива 96/71/ЕО.

С Кодекса на труда се въвежда изискване в случите на командироване или изпращане от Република България в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария страните по трудовото правоотношение да уговорят за срока на командироването или изпращането най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Предвижда се условията и редът за командироване или изпращане да се определят с наредба на Министерския съвет.

Въвежда се и промяна в режима на заплащането на командировъчните пари. Към настоящия момент разпоредбата на чл. 121, ал. 5 от Кодекса на труда предвижда, че условията на заплащане в приемащата държава в случаите по ал. 3 и 4 не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство. С предлагания законопроект тази алинея се отменя, като изрично се уточнява, че при командироване по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и изпращане по смисъла на чл. 121а, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда на лицата се  дължат само пътни пари,  уредени в посочената по-горе наредба на Министерския съвет.

В глава осемнадесета „Трудови спорове“ са записани разпоредби, уреждащи възможността на работници или служители, командировани или изпратени на територията на Република България, да предявяват искове срещу своя работодател, когато са претърпели вреди поради неспазване на минималните условията на работа, предвидени в чл. 121а, ал. 5 от Кодекса на труда. Исковете могат да бъдат предявявани и след прекратяване на трудовото правоотношение.

Новост е и солидарната отговорност при веригите от подизпълнители, като се урежда, че когато работодателят е подизпълнител, исковете за неизплатените на работника или служителя минимални възнаграждения могат да се предявяват и срещу изпълнителя, на който работодателят е пряк подизпълнител, или солидарно срещу работодателя и изпълнителя. В тези случаи отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя. Тези искове са подсъдни на съда по мястото, където работникът или служителят временно полага или е полагал труда. С тези промени в българското законодателство се въвеждат разпоредбите на чл. 11 и 12 от Директива 2014/67/ЕС и се разширява възможността за защита на правата на командированите или изпратените в Република България работници и служители.

В изпълнение на изискванията на Директива 2014/67/ЕС се предвижда закрила за работниците или служителите, които са предявили иск поради неспазване на минималните условия на работа. Те ще бъдат защитени от всякакво неблагоприятно третиране на това основание от техния работодател. Предоставя се също възможност на синдикалните организации и техните поделения по искане на командированите или изпратените работници или служители да ги представляват като пълномощници пред съда. Те обаче не могат да сключват спогодби, да признават искове, да се отказват, да оттеглят или да намаляват исканията на работниците и служителите и да получават суми за сметка на представляваните лица, освен ако бъдат изрично упълномощени за това, какъвто е и сега действащият режим на представителство по чл. 45 от Кодекса на труда.

В изпълнение на Глава III и Глава VI от Директива 2014/67/ЕС, в Кодекса на труда се създава Глава двадесета „Административно сътрудничество чрез Информационната система на вътрешния пазар и трансгранично изпълнение на наложени имуществени санкции и глоби“.

Предвижда се Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да осъществява безплатно административно сътрудничество чрез Информационната система на вътрешния пазар с компетентните органи на другите държави-членки на Европейския съюз, държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство или Конфедерация Швейцария. Инспекцията по труда ще е компетентна и за получаването и изпращането чрез Информационната система на вътрешния пазар на искания за събиране на вземания по наложени имуществени санкции или глоби за нарушения на трудовото законодателство относно командироването и изпращането на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги.

Уредени са видовете административно сътрудничество, включително изпращането и получаването на документи чрез Информационната система на вътрешния пазар, с компетентните органи на други държави и сроковете, в които ще се осъществява то.

Регламентирано е и изпълнението на влезлите в сила актове, изпратени с искане за събиране на вземане чрез Информационната система на вътрешния пазар, с които компетентните органи на друга държава-членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или Конфедерация Швейцария налагат имуществена санкция или глоба, включително такси и лихви, на български работодатели за нарушения на трудовото законодателство относно командироването или изпращането на работници или служители.

Събирането ще се осъществява по реда на реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Националната агенция за приходите, като Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ остава компетентна за обмена на информация чрез Информационната система на вътрешния пазар с компетентните органи на другите държави.

За гарантиране на правото на защита на доставчиците на услуги изрично се въвеждат основанията за отказ за изпълнение на влязъл в сила акт. В допълнение към това се предвижда при постъпило уведомление чрез Информационната система на вътрешния пазар за обжалване на акта, с който е наложена имуществената санкция или глоба, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да спира изпълнението до постановяване на решение по въпроса от съответната компетентна институция или орган в държавата, в която е издаден актът.

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е компетентна за изпращането на влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени глоби или имуществени санкции на работодател по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 за нарушения на трудовото законодателство относно командироването или изпращането на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги, чието изпълнение не може да бъде извършено на територията на Република България. Тези наказателни постановления се изпращат заедно със събраните суми от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до компетентния орган на държавата по регистрация на работодателя или на предприятието, което осигурява временна работа, с искане за събиране чрез Информационната система на вътрешния пазар.

С преходните и заключителните разпоредби на КТ се прави промяна и в чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване, за да се осигури съответствие с изменените разпоредби на Кодекса на труда.

Изменя се и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с което за публични вземания са признават финансови административни санкции и/или глоби, включително такси и начисления, наложени от компетентните органи или потвърдени от административните или съдебните органи на държави – членки на Европейския съюз или, когато е приложимо, от съдилища за трудови дела на държави  – членки на Европейския съюз, във връзка с неспазването на изброените европейските регламенти.

На 6.01.2017 г. бе обнародвана в Държавен вестник и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.