DeFakto.bg DeFakto.bg
На 19 януари, четвъртък, Конституционният съд ще заседава и разгледа три от образуваните пред него дела. Две са по искания на главния прокурор Сотир Цацаров, а третото по настояване на омбудсмана Мая Манолова, която искаше да бъде обявено за противоконституционно ограничението до 35 секции в чужбина, въведено с Изборния кодекс. Ето и причините заедно с аргументите в исканията на високопоставените държавни сановници.
Прокурорите нямат работа да се занимават с издирвани вещи
„Нормите на чл. 84 ал. 6 и ал. 8 ЗМВР не издържат на критика от гледна точка на тяхната конституционосъобразност“, казва Цацаров. „Тази дейност не разкрива и минимална общност с надзора на прокуратурата при изпълнението на наказателните и другите принудителни мерки по чл. 127 т. 4 от КРБ… Правомощията на прокуратурата в гражданския процес също нямат допирна точка между тази компетентност и уредбата на чл. 84 ЗМВР“, казва главният прокурор.
Цацаров посочва, че това е една нетипична дейност, която не намира конституционна опора.
Другият основен му аргумент за отпадане на това правомощие на прокурора е свързан със защитата на правото на собственост и липсата на съдебен контрол в процедурата. „Прокурорската санкция очевидно е мислена от законодателя като заместител на съдебния контрол, а не като допълващ действията на полицейския орган индивидуален административен акт, който сам по себе си подлежи на такъв последващ контрол. Последното би било и нелогично удължаване на пътя, по който засегнатият си осигурява достъп до съда“, пише главният прокурор. Той изтъква, че това изземване на вещи е подчинено на режим , който предвижда по-малко гаранции за правата на засегнатите в сравнение със стандартния способ за събиране на веществени доказателства по НПК. И заявява, че са нарушени чл.56 и чл.120 от Конституцията.
Цацаров смята още, че уредбата по изземването на вещи, издирвани чрез ШИС, по-скоро препятства, а не трасира пътя до съда. Той сочи, че според чл.1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, държавата трябва да осигури адекватна защита на правата на засегнатия. „Уредбата на чл. 84 ЗМВР не изпълнява тези изисквания“, смята той.
Дори депутатите нямат право да узнават следствени тайни
По това искане главният прокурор пита: Имат ли право народните представители да питат главния прокурор за развитието на конкретни дела след последните промени в Конституцията.
Той настоява съдът да разтълкува второто изречение на нормата на чл. 84, т. 16 от основния закон, която гласи: „Народното събрание изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика„.
В искането си до КС Цацаров изтъква, че вече са изразявани противоречиви тези за това как трябва да се разбира нормата. Едната е, че тези „други доклади“ на главния прокурор, които може да изслушва парламентът, представляват обобщена аналитична информация за дейността на обвинението. Другата е, че Народното събрание е в правото си да приема доклади във връзка с предмета и развоя на конкретно наказателно производство.
Самият главен прокурор застъпва първата, но посочва, че в мотивите към проекта за изменение на Конституцията липсва пределна яснота и дори и „в средите на народното представителство се влага различно разбиране“ за тези други доклади на главния прокурор. Като дава пример с искането на Валери Симеонов, Петър Славов и Мартин Димитров той да бъде изслушан за разследването за Корпоративна търговска банка.
Пред КС Цацаров в четири точки мотивира защо „не би следвало Народното събрание да очаква от главния прокурор доклад за предприетото и установеното от прокуратурата по конкретно наказателно производство, както и прогноза за бъдещия му развой“.
Първият аргумент е, че второто изречение на чл. 84. т. 16 от Конституция трябва да се изследва в контекста и смисъла на първото изречение на нормата. Т.е. че законодателната власт има право да получава обобщена и аналитична информация за работата на прокуратурата и разследващите.
„Възможността главният прокурор да докладва на Народното събрание конкретно досъдебно производство не може да бъде изведена и от конституционно отредената му от чл. 126 от КРБ роля да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“, твърди Цацаров.
Освен това, “ методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на всички прокурори, не означава, че той изпълнява техните функции или пък че може да ги замести във вземането на решения. Напротив, в НПК изрично са предвидени хипотезите, при които главният прокурор може да се произнесе по конкретно дело (напр. чл. 243, ал. 9, изр. 3 НПК)“, заявява Цацаров. И обяснява, че според него това ръководство се състои в създаване на общи препоръки и насоки по въпроси от организационен и методически характер. „Тези общи насоки не само не предвиждат намеса по конкретните дела, а и с тях не следва да се регулират въпроси от компетентност на други органи“, пише той.
И заключава: „Допускането на трайна практика, при която Народното събрание успешно предявява към главния прокурор като ръководител на единната прокуратура очаквания за получаване на отчет за развитието, установеното, предприетите и предстоящи действия по конкретно наказателно производство би го поставила пред необходимостта сам да изисква тази информация и да се намесва по дела“.
Третият му аргумент е, че ако депутатите получават доклади за конкретни дела, ще бъде нарушена независимостта на съдебната власт. И не само на прокурора, а и на съда, ако делото, което представлява интерес за народните представители, е внесено в съд или пък прекратяването му е било предмет на съдебен контрол.
Четвъртият довод на Цацаров е, че досъдебната фаза на наказателния процес не е публична и материалите по разследването не могат да бъдат разгласявани без разрешението на наблюдаващия прокурор. И това правомощие не може да бъде „иззето“ от друг обвинител или от главния прокурор.
„Оповестяването на информация, представляваща следствена тайна, която Народното събрание ще очаква в доклад на главния прокурор по конкретен казус, може включително да препятства ефективността и шансовете за успех на разследването, отговорност за което носи прокуратурата“, пише той в искането си до КС.
И изтъква, че има възможност при обсъждането на доклада депутатите да му поставят въпроси от граждани или неправителствени организации. Така те в разрез с НПК ще имат право да се осведомят за хода на неприключило досъдебно производство, твърди Цацаров.
Манолова настоява КС да се произнесе по текста, който ограничава възможността за гласуване на българите зад граница. И коментираше, че ЦИК продължава пречи на гражданите да участват в изборите, вместо да ги улеснява.
Разпоредбата от Изборния кодекс, за чиято отмяна ще настоява Манолова е чл. 14 ал. 5. Тя гласи: „Общият брой на избирателните секции, които се образуват в една държава, не може да надвишава 35“. Манолова е категорична, че това решение в Изборния кодекс нарушава Конституция и въвежда произволен и недопустим критерий за броя на секциите в чужбина според местоживеенето, а не според принципа за равенство на българските граждани.
