DeFakto.bg DeFakto.bg
Плевнелиев и прощално не намери една критична дума, макар, че връщането на Бююк е емблематичен пример за нарушаване на закона и човешките права
В прощалните си равносметки днес (сряда) президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова се надпреварваха да изтъкват заслугите си. Но и двамата (единодушно) обърнаха гръб на позорните моменти в които, за разлика от съседни нам държави от ЕС България безропотно, въпреки съд и закон, предаваше на Турция опопенти на Ердоган. А премиерът Борисов в телевизионно интервю обяви, че ги води „предотвратени“.
Емблематичен стана примерът с бизнесмена Абдуллах Бююк върнат тихомълком въпреки няколко отказа на българския съд за екстрадиция, въпреки очевидната опасност, че в родината си той няма да бъде съден справедливо и няма гаранции за живота му.
Случаят „Бююк“ обаче не е забравен и не само у нас.
В нов доклад правозащитната организация „Амнести интернешънъл“ остро критикува страната ни, наред с още 13 държави членки на ЕС, за нарушаване на човешките права в рамките на борбата с тероризма. С доклада си организацията разглежда и екстрадирането на турския гражданин Абдуллах Бююк в Турция по искане на Анкара, съобщи offnews.bg.
„Правителствата на ЕС използва антитерористичните мерки, за да консолидират драконовски сили, да се целят към групи по дискриминативен начин и да отнемат човешките права под прикритието, че ги защитават. Ние сме под опасност да създадем общества, в които свободата става изключение, а страхът – правилото“, казва директорът на организацията за Европа Джох Долхуизен.
Докладът е съставян в рамките на две години и проследява изготвянето на законодателство както на държавно, така и на европейско равнище.
Коментирайки случая с Абдуллах Бююк от организацията казват, че той иска всички черти на неправомерно предаване, въпреки съществуващ риск от изтезания за екстрадирания. „Амнести“ акцентират на факта, че Бююк е предаден въпреки по-ранни решения на съда той да не бъде изведен от страната заради необоснованите твърдение на турската страна и липсата на гаранция за честен съдебен процес.
„Почти веднага Абдуллах Бююк бе тайно предаден на турските власти и прехвърлен в Турция, без процес, включително възможността да се консултира с правен съветник или семейството си, или да инициира обжалване срещу предаването“, се казва в доклада, в който се цитира и омбудсманът Мая Манолова, която определи експулсирането на Бююк като противоречащо на българската конституция и международното законодателство.
Самата Манолова не присъства на експулсацията, както предвижда закона. От МВР обясниха случая факта, че турският гражданин притежава документи с изтекъл срок.
Правозащитната организация също така критикува и Закона за противодействие с тероризма, още във вид на законопроект по време на съставяне на доклада, както и Наказателния кодекс, които дават прекалено широка дефиниция за тероризъм.
Oт „Амнести“ твърдят, че на фона на расизма и нетолерантнотта към малцинства в страната като бежанците, ромите и мюсюлманите, които често се приемат за членове на терористичните групировки, неясните дефиниции за тероризъм и терористичен акт могат да бъдат използвани за проследяване, наблюдение и преследване на хора от тези малцинства, без да има доказателства за вината им.
Може ли лице, което не е компетентно и не е запознато в детайли с правните норми на закони, правилници и наредби да дава мнение, коментари по съдебни казуси? Според мен не е редно. Ако законът има недостатъци – врати за влизане и заобикаляне, тоест има предпоставки опитни юристи да го използват за некоректни цели, подсъдното лице може да бъде оправдано, въпреки нарушените морални норми. Всички обществени поръчки се проверяват и консултират с компетентни юристи, запознати със законовите норми. Значи законът проформа е спазен. Играчи, които търсят собствена изгода винаги ще има щом законът го позволява. Щом контролните органи не са си на мястото и си кротуват, въпреки че са запознати с тънкостите и недостатъците му. Изгода ли е или пазене на мястото, а щом не си послушко? Лошото е, че когато има задължение за контролиране по закон, няма защита на тези, които ще го приложат. Повечето контролни органи са уязвими, и могат да бъдат сменени! Разделяне на хората от власт имащите на НАШИ и ваши е в основата за корупция. Ненчев не е бил сам, много хора са били ангажирани около него в нарушаването на закона, знаели са и са мълчали. Къде са били, защо не са сигнализирали, защо не са отказали? Мотиви: изгода, страх, какво?