Четири от обявените днес (вчера б.р.) решения по пет дела срещу България в Страсбург са с осъдителни присъди срещу държавата и тя ще трябва да плати обезщетения и съдебни разноски за 55 336 евро.
Най-тежка щета е нанесло кметството на Приморско, което отказало да продаде магазин на неговата наемателка Елка Стамова (59 г.). Заради неговата упоритост въпреки три съдебни дела, спечелени от тъжителката през 2003, 2005 и 2008 г., държавата ще трябва да й плати 25 000 евро материално обезщетение, 5000 евро за морални вреди и 7836 евро за съдебни разноски в Страсбург.
Стамова наела общинския магазин през 1993 г. и през 1995 г. поискала да го купи по преференциална процедура за приватизация. Кметството въобще не сметнало за нужно да й отговори и тя го призовала на съд. Трите окончателни съдебни решения изисквали властите да започнат приватизация в полза на Стамова, но и до днес не са изпълнени. Вместо това общинският съвет обявил магазина за събаряне, защото сградата била овехтяла. Той го продал на нов собственик, когото кметът задължил да събори през 2006 г. Стамова разбрала за продажбата, когато видяла руините. През 2011 г. тя завела дело за обезщетение и съдебната й битка завършила през 2014 г. с отхвърляне на жалбата й от Върховния административен съд, който постановил тя да плати съдебни разноски за около 8000 лева. Тогава жената се оплакала пред Европейския съд за правата на човека, че българските власти не изпълняват влезли в сила съдебни решения, и поискала обезщетение по чл.1 от Протокол №1 (право на собственост) във връзка с чл. 13 от конвенцията за правата на човека (право на ефективни поправителни мерки).
Иван Тодоров (70 г.) ще получи 6000 евро за морални щети и 2800 евро за съдебни разноски, защото държавата нарушила спрямо него чл. 5 ал. 4 и чл. 5 ал 5 (право да обжалва пред съд задържане под стража и право да иска обезщетение). Тодоров е бил признат за виновен в подпомагане и подбуждане към злоупотреба с публична собственост през социалистическата 1987 г., когато бил осъден на 20 години затвор, за източване на гориво от военно поделение, където служел. През 1991 г. бил пуснат временно по здравословни причини, но той изчезнал, заминал за САЩ и станал американски гражданин. През 2005 г. поискал помилване и занимаващата се с молбата му комисия му отговорила през 2007 г., че няма нужда от такава процедура, защото е изтекла давността за изтърпяване на наказанието му. На 27 януари 2008 г. бил арестуван на летището в София, когато се върнал, мислейки, че вече е отменена международната му заповед за арест, издадена през 1992 г. През август 2008 г. прокуратурата му казала, че давността на заповедта изтичала на 31 май 2008 г., т.е. след арестуването му на летището. Причината била, че няколко пъти действието на заповедта била прекъсвано и паузите не се броели за натрупване на давност. Тодоров бил освободен на 27 май 2014 г. и решил да се оплаче в Страсбург, че нямал възможност да оспори последния си арест пред съда.
Софиянецът И.П. (15-годишен) ще вземе от държавата 3000 евро за морални щети и 2000 евро за съдебни разноски, защото и спрямо него бил нарушен чл.5 ал.4 от конвенцията. Той бил поставен в началото на 2012 г. под наблюдение поради антисоциално поведение. През февруари 2014 г. комисията за борба с антисоциалните прояви на младежите се обърнала към Софийския районен съд да го настани в поправително училище, защото първоначалните мерки били неефективни. Той избягал от къщи на 1 април 2014 г., но полицията го открила на 14 април и след едномесечно задържане бил пратен на 14 май от София в поправителния център в Ракитово, където останал до 30 юни 2015 г. Заради задържането му от 15 април до 15 май 2014 в. сега държавата трябва да го обезщети.
Руснакът Едуард Посевин (54 г.) и украинката с българско гражданство Тетяна Посевина (42 г.), които са съпрузи, живеещи в Пловдив, осъдиха заедно с дъщерите си Валерия (15 г.) и Джулия (12 г.) държавата за полицейска бруталност при обиск на къщата и фотостудиото им през 2014 г. Прократурата подозирала Посевин, че изготвя фалшиви български паспорти и други лични документи, които продава на турци, живеещи незаконно във Франция. Засечена била негова електронна кореспонденция с турчин, арестуван във Франция през март 2014 г. Затова в 9:00 ч. на 14 март 2014 г. полицаи нахлули в дома му, които според семейството не се легитимирали и започнали да обръщат всичко наопаки, като уплашили и децата. Иззети били компютри и други носители на информация. После обаче били върнати на семейството и не били повдигнати обвинения. Въз основа на чл. 8 от конвенцията (право на защита на личния и семейния живот) семейство Посевини осъди държавата да му плати 1500 евро за морални щети и 2200 евро за съдебни разноски.
Стамова наела общинския магазин през 1993 г. и през 1995 г. поискала да го купи по преференциална процедура за приватизация. Кметството въобще не сметнало за нужно да й отговори и тя го призовала на съд. Трите окончателни съдебни решения изисквали властите да започнат приватизация в полза на Стамова, но и до днес не са изпълнени. Вместо това общинският съвет обявил магазина за събаряне, защото сградата била овехтяла. Той го продал на нов собственик, когото кметът задължил да събори през 2006 г. Стамова разбрала за продажбата, когато видяла руините. През 2011 г. тя завела дело за обезщетение и съдебната й битка завършила през 2014 г. с отхвърляне на жалбата й от Върховния административен съд, който постановил тя да плати съдебни разноски за около 8000 лева. Тогава жената се оплакала пред Европейския съд за правата на човека, че българските власти не изпълняват влезли в сила съдебни решения, и поискала обезщетение по чл.1 от Протокол №1 (право на собственост) във връзка с чл. 13 от конвенцията за правата на човека (право на ефективни поправителни мерки).
Иван Тодоров (70 г.) ще получи 6000 евро за морални щети и 2800 евро за съдебни разноски, защото държавата нарушила спрямо него чл. 5 ал. 4 и чл. 5 ал 5 (право да обжалва пред съд задържане под стража и право да иска обезщетение). Тодоров е бил признат за виновен в подпомагане и подбуждане към злоупотреба с публична собственост през социалистическата 1987 г., когато бил осъден на 20 години затвор, за източване на гориво от военно поделение, където служел. През 1991 г. бил пуснат временно по здравословни причини, но той изчезнал, заминал за САЩ и станал американски гражданин. През 2005 г. поискал помилване и занимаващата се с молбата му комисия му отговорила през 2007 г., че няма нужда от такава процедура, защото е изтекла давността за изтърпяване на наказанието му. На 27 януари 2008 г. бил арестуван на летището в София, когато се върнал, мислейки, че вече е отменена международната му заповед за арест, издадена през 1992 г. През август 2008 г. прокуратурата му казала, че давността на заповедта изтичала на 31 май 2008 г., т.е. след арестуването му на летището. Причината била, че няколко пъти действието на заповедта била прекъсвано и паузите не се броели за натрупване на давност. Тодоров бил освободен на 27 май 2014 г. и решил да се оплаче в Страсбург, че нямал възможност да оспори последния си арест пред съда.
Софиянецът И.П. (15-годишен) ще вземе от държавата 3000 евро за морални щети и 2000 евро за съдебни разноски, защото и спрямо него бил нарушен чл.5 ал.4 от конвенцията. Той бил поставен в началото на 2012 г. под наблюдение поради антисоциално поведение. През февруари 2014 г. комисията за борба с антисоциалните прояви на младежите се обърнала към Софийския районен съд да го настани в поправително училище, защото първоначалните мерки били неефективни. Той избягал от къщи на 1 април 2014 г., но полицията го открила на 14 април и след едномесечно задържане бил пратен на 14 май от София в поправителния център в Ракитово, където останал до 30 юни 2015 г. Заради задържането му от 15 април до 15 май 2014 в. сега държавата трябва да го обезщети.
Руснакът Едуард Посевин (54 г.) и украинката с българско гражданство Тетяна Посевина (42 г.), които са съпрузи, живеещи в Пловдив, осъдиха заедно с дъщерите си Валерия (15 г.) и Джулия (12 г.) държавата за полицейска бруталност при обиск на къщата и фотостудиото им през 2014 г. Прократурата подозирала Посевин, че изготвя фалшиви български паспорти и други лични документи, които продава на турци, живеещи незаконно във Франция. Засечена била негова електронна кореспонденция с турчин, арестуван във Франция през март 2014 г. Затова в 9:00 ч. на 14 март 2014 г. полицаи нахлули в дома му, които според семейството не се легитимирали и започнали да обръщат всичко наопаки, като уплашили и децата. Иззети били компютри и други носители на информация. После обаче били върнати на семейството и не били повдигнати обвинения. Въз основа на чл. 8 от конвенцията (право на защита на личния и семейния живот) семейство Посевини осъди държавата да му плати 1500 евро за морални щети и 2200 евро за съдебни разноски.