DeFakto.bg DeFakto.bg
Предстоящите избори на нов Висш съдебен съвет и на председател на Върховния административен съд, реформата в прокуратурата, ефективната битка с „високата“ корупция, която да приключва с присъди са в центъра на последния доклад на Еврокомисията за България, който излезе днес. Те са и параметрите, от които зависи и по-нататъшната съдба на мониторинга. За разлика от предишни години, това е доклад-равносметка на едно десетилетие наблюдение.
От прочита му става ясно, че въпреки много приказки и хвалби, съдебната реформа у нас далеч не е приключила, а битката с корупцията е слабовата.
Еврокомисията е категорична – спънка за ефективна реформа е и хаосът в законодателството, който не осигурява предсказуема правна среда. И не на последно място състоянието на медиите, което „се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите“.
„През 2016 г. България постигна допълнителен значителен напредък при изпълнението на стратегията за съдебна реформа, а същевременно националната стратегия за борба с корупцията все още е в ранна фаза на изпълнение. В по-общ план през последните десет години цялостният напредък не беше толкова бърз, колкото се очакваше, и продължават да съществуват редица значителни предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Новото правителство ще трябва да доведе реформата до сигурни необратими резултати. Ето защо в настоящия доклад не може да се заключи, че на този етап показателите са изпълнени в задоволителна степен. Могат обаче да се набележат ограничен брой ключови препоръки, които да очертаят пътя към временното прекратяване на наблюдението по отделни показатели, а след това и към приключването на процеса по МСП“, заявяват от Брюксел.
„Целите на МСП могат да се постигнат чрез изпълнението на препоръките, съдържащи се в настоящия доклад. Темпът на процеса ще зависи от това колко бързо България ще съумее да ги изпълни необратимо. Ето защо Комисията приканва България да предприеме действия за изпълнение на препоръките, съдържащи се в настоящия доклад“.
Европейската комисия ще публикува следващия доклад по механизма за сътрудничество и проверка за България в края на 2017 година. Това означава, че мониторингът над страната продължава, нещо повече ЕК се надява наблюдението да отпадне през 2019 година, когато изтича мандата й.
Ключовите препоръки са 17. Ето най-важните от тях.
Независимост и отчетност на съдебната власт
Висшият съдебен съвет е ключовата институция в управлението на съдебната власт и именно в нея се оглеждат професионализмът, прозрачността и независимостта на Темида, напомня докладът. На фона на поредицата скандали и вътрешни борби във ВСС от последните години едно от най-важните изпитания през 2017 г. ще бъде изборът на нов ВСС след сериозен дебат за качествата на кандидатите, заявяват от ЕК.
Препоръката: да се гарантира прозрачен избор на членовете на бъдещия ВСС, като преди избора на членовете от парламентарната квота следва да се проведе публично изслушване в Народното събрание и да се даде възможност на представителите на гражданското общество да коментират кандидатите.
Особено важен тест за системата през 2017 г. ще е и изборът на един от „тримата големи“ – председателят на Върховния административен съд, сочи докладът. Мандатът на сегашния председател Георги Колев изтича през септември, приемникът му ще бъде избиран от настоящия ВСС.
Препоръката: да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите, като това следва да важи и за предстоящото назначаване на нов председател на ВАС.
Положително е отчетена новата роля на Инспектората, който от 1 януари вече освен проверки по организацията, насрочването и др. на делата, ще извършва също имотни проверки, проверки за конфликт на интереси, за почтеност и независимост на магистратите.
Препоръката: да се подобрят практическото функциониране на ИВСС и последващите действия на Висшия съдебен съвет в отговор на констатациите на Инспектората, особено по отношение на въпроси, свързани с почтеността на магистратите; да се обмисли възможността за отправяне на искане за външна помощ, например от СПСР и/или Съвета на Европа.
Продължаване на реформата в съдебната власт
Показателят се свързва с изпълнението на Стратегията за съдебната реформа. Като обещаващи стъпки са оценени новата информационна система за случайно разпределение на делата. Както и изработването на норми за натовареност в съдилищата и прокуратурите, но тези стандарти трябва да станат норма при вземането на управленски и кадрови решения.
Препоръката: да се публикува за обществена консултация доклад, в който подробно се отчита напредъкът по изпълнението на националната стратегия за съдебна реформа и се определят оставащите стъпки, които трябва да бъдат предприети. Да се създаде механизъм за непрекъснато публично отчитане на напредъка през оставащата част от периода за изпълнение на стратегията.
Във фокуса на внимание е и мащабната промяна на съдебната карта, която трябва да реши проблема с натовареността, гарантирайки и достъпа до правосъдие на гражданите.
Препоръката: да се намери решение на положението с натовареността в най-натоварените съдилища въз основа новите стандарти за натовареност и да се постигне съгласие по пътна карта за реформа на съдебната карта едновременно с развитието на електронното правосъдие.
В този раздел е и реформата на прокуратурата, която е обект на критики, а на няколко места се препраща към препоръките в експертния анализ на европейските прокурори, публикуван през декември. В него се посочваше пакет от мерки, препоръчани на държавното обвинение, сред които и осигуряване на възможност за по-голяма отчетност на главния прокурор и създаване на механизъм фигурата на главния прокурор да бъде разследвана, но анализът и досега не бе обсъден от ВСС.
В доклада на ЕК се „препоръчва изготвянето на пътна карта за изпълнение на препоръките на този анализ (на чуждестранните прокурори – бел. ред.) във връзка с реформата на прокуратурата и взаимодействието ѝ с другите институции, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост“.
Отбелязана е и липсата на разграничение между две от основни дейности на прокуратурата – водещата й роля в наказателното производство, но и възможността да контролира администрацията в по-общ план.
„Тази липса на разграничение между нейните функции и тези на изпълнителната власт често засилва съмненията за неправомерно влияние и критиките по отношение на липсата на цялостна отчетност на прокуратурата“, пише в доклада.
В техническата му част се казва, че главният прокурор много често има изказвания по политически теми, а не толкова по теми, свързани с наказателни производства. ЕК констатира, че предизвикателствата пред държавното обвинение, въпреки че е било обект на множество промени, се намират в центъра на два дебата – за неговите правомощия, както и за „продължаващата липса на убедителни резултати по отношение на осъдителните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта или за тежка организирана престъпност„.
Отбелязана е и липсата на разграничение между две от основни дейности на прокуратурата – водещата й роля в наказателното производство, но и възможността да контролира администрацията в по-общ план.
„Тази липса на разграничение между нейните функции и тези на изпълнителната власт често засилва съмненията за неправомерно влияние и критиките по отношение на липсата на цялостна отчетност на прокуратурата“, пише в доклада.
В техническата му част се казва, че главният прокурор много често има изказвания по политически теми, а не толкова по теми, свързани с наказателни производства. ЕК констатира, че предизвикателствата пред държавното обвинение, въпреки че е било обект на множество промени, се намират в центъра на два дебата – за неговите правомощия, както и за „продължаващата липса на убедителни резултати по отношение на осъдителните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта или за тежка организирана престъпност„.
Нормативна уредба
Еврокомисията положително оценява приемането на двата пакета от промени в Закона за съдебната власт, които разделиха ВСС на съдийска и прокурорска колегии, въведоха съдийското самоуправление, нови правила за конкурсите и атестациите. Остава обаче да се види как ще бъдат прилагани те, което ще е тест за системата и за реалността на съдебната реформа, четем в доклада.
В същото време ЕК заявява нуждата от промени в наказателното законодателство, сочейки както подготвения проект за промени в НПК, така и необходимостта от изменения в НК с основен акцент преодобяването на трудности при преследването на корупцията или организираната престъпност.
Препоръката: да се приемат изменения на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс за подобряване на нормативната уредба на наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност.
Корупция по високите етажи на властта
Тук докладът очаквано отбелязва липсата на обещания антикорупционен закон.
Препоръките са две. Едната: да се приеме нова нормативна уредба относно борбата с корупцията в съответствие с целите, изложени в стратегията за борба с корупцията, и да се
осигури прилагането на тази уредба. Да се създаде ефективен орган за борба с корупцията.
И: да се приеме и осъществи реформа на Закона за администрацията с цел укрепване на вътрешните инспекторати в държавната администрация.
Разследванията и внесените в съда дела за корупция нарастват, но присъди за „висока“ корупция няма, категорична е ЕК. В същото време битката ще е резултатна, когато обществото се убеди, че тези престъпления се наказват, и то ефективно.
Препоръките и тук са две.
Първо: на основата на анализа на приключили дела да се изготви пътна карта за взаимодействие между всички съответни институции за отстраняване на слабостите при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта, като тази карта следва да включва и механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.
Второ: да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в общественото пространство. При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията.
Корупция на местно равнище и по границите
Сериозен елемент за преодоляването на „всекидневната“ корупция е контролът върху обществените поръчки, сочи докладът.
Препоръката: да се осъществява външен контрол върху
предварителните проверки на процедурите за обществени поръчки и върху свързаните с тях последващи действия, включително върху последващите проверки, както и във връзка с разкритите случаи на конфликт на интереси или корупция и коригиращите мерки за отстраняване на установените пропуски.
МВР да продължи с превенцията на корупцията в пътната и граничната полиция, препоръчва докладът. Изискват се още действия, както от вътрешното, така и от останалите ведомства.
Препоръките: да бъдат въведени основани на риска мерки за противодействие на корупцията по ниските етажи на властта във високорискови сектори в рамките на държавната администрация, като се черпи вдъхновение от постиженията в
Министерството на вътрешните работи. Следва да бъдат продължени усилията в Министерството
на вътрешните работи.
И: да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по изпълнението националната стратегия за борба с корупцията за оставащата част от периода на изпълнение на стратегията.
Организирана престъпност
Отчетено е възстановяването на ГДБОП, а за работата на спецпрокуратурите и спецсъдилищата е казано, че постигат трайни резултати. В същото време ЕК предупреждава за нуждата от внимателна преценка в намеренията за разширяване на сферата им на дейност (проектът за НПК предлага в спецправосъдието да отидат делата за корупция срещу хората от властта – б.р.)
Висока оценка е дадена на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Но се отбелязва, че бъдещето й като независима структура е под въпрос, ако функциите й преминат към единния антикорупционен орган (както предвиждаше законът „Кунева“ – б.р.).
Препоръката: да се приемат необходимите изменения на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и да се гарантира, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ще продължи да работи независимо и ефективно.
