Изнурителното заседание от близо девет часа на Съдийската колегия във ВСС от вторник, на което с 7: 6 гласа бе отхвърлена кандидатурата Албена Ботева, избранничка на съдиите от СРС за временен ръководител предизвика разнопосочни оценки. Председателят на съда Методи Лалов дори определи решението с думите: ” Погребаха съдийското самоуправление!”.
Всеки медал има две страни. „De Fakto“ дава думата и на съдия Милка Итова, гласувала против назначението на Албена Ботева
– Защо е тази ескалация в отношенията между ВСС и Софийския Районен съд, г-жо Итова?
– В този мандат на ВСС избрахме Методи Лалов за председател на съда и подкрепихме целия му екип. Лично аз съм съдействала всячески, това се знае, и ми е било болно, че не се решават бързо проблемите на съда, които наистина не са малко. Според мен, Методи Лалов емоционално си подаде оставката, а заместниците му направиха ненужен жест, като хвърлиха своите от солидарност към него. И пред съдийската колегия във вторник заявих, че ми е неприятно да отхвърляме Албена Ботева. Защото наистина тя е един прекрасен съдия и добър административен ръководител. Но е част от това ръководство, което си хвърли оставките.
– Защо смятате това за голям кусур?
– Не биваше да подава оставка, защото с това показа, че нейният личен избор е бил да не бъде административен ръководител. Колко и сега да се вади на преден план решението на Общото събрание на съдиите в СРС, коeто я издигна за и.ф.ръководител, за мен, съгласието й да стане ръководител, след подадена оставка, е нонсенс.
Най-логично беше, заместник – председателите да останат, за да има приемственост с новия ръководител на съда, който ще изберем. Нямаше да се стига и до ситуация, съдиите да издигат изпълняващ функциите на председател на съда. Защото един от заместниците щеше да изпълнява длъжността ръководител на СРС.
В изказването си направих паралел с избора на председател на Върховния касационен съд. Заместниците на проф. Лазар Груев ( Красимир Влахов, Павлина Панова и Таня Райковска) не подадоха оставка и председателят на ВКС, Лозан Панов, когато беше избран, ги запази като свои заместници. В случая със СРС би могло да се стигне до аналогична ситуация – новият председател да ги припознае като част от екипа си. Това щеше да е най-разумно и логично, за да има приемственост.
– Как ще бъде решен въпросът занапред?
Колективната оставка постави съвета в патова ситуация. Сега, ние трябва да правим нова процедура за избор на изпълняващ функциите на председател. И да се обясняваме защо не сме подкрепили решението на Общото събрание на съда.
КАК насрочи за вторник, следващата седмица, откриване на процедура за избор на председател на СРС.По закон това трябва да стане в 7-дневен срок от датата, на която Методи Лалов ще освободи поста, в случая 1 февруари.
–Докато се проведе новият избор, кой ще замества Методи Лалов?
Когато няма титуляр, тази функция се изпълнява от един от зам.председателите по старшинство.
– Но нали в момента СРС няма зам.председатели?
– Е, аз защо ви казвам, че сме в патова ситуация, след оставките и на четиримата заместници. Не биваше да се стига до такава ситуация. Проблемите на Софийския районен съд са комплексни, те не могат да бъдат решени само от ВСС. Имали сме много срещи с ръководството на СРС, съдействали сме с каквото можем. Но трябваше и председателите на ВКС, САпС, СГС , представители на други институции с отношение към проблемите, заедно да работят за решаването им. Протестът на съдиите обаче, не беше никъде другаде, а само пред ВСС. Така нещата не се решават. Големият резултат в момента е, че всеки започва да се обяснява защо гласува така, а не иначе.