Не е добре България да остане единствена в ЕС под наблюдение*

Какво ни казва новият доклад на Брюксел?  ЧЕ БЪЛГАРИЯ и Румъния бяха твърде назад във всяко отношение, когато влязохме в ЕС, е безспорен факт.

За съжаление, преди 25 г. в икономическо отношение Румъния беше след нас. А сега е преди нас и ни изпревари отдавна.  И през 2016 г. Румъния има малко по-висок темп на развитие от България. Нормално е двете най-изостанали страни в ЕС да имат най-високи темпове на развитие. Но и при тези темпове ще ни трябват доста години, за да настигнем държавите със среден доход в ЕС.

 Много е странно да се мисли, че след като сме най-изостанали в ЕС, правораздаването ни ще се окаже в перфектно състояние. При правосъдието нещата се виждат по-ясно от другите направления, и там недостатъците се разбират веднага. Ето защо са верни едновременно две неща. Държавата трябва да работи за по-добро правораздаване, но едновременно с това не може да се мисли, че правораздаването е в състояние  да изпревари съществено развитието на страната ни като цяло. Няма как в общество, където има проблеми в цялата държавна администрация, има изключителен демографски срив, масово изтичане на квалифицирани кадри и читави хора, да се очаква, че изведнъж правораздаването ще има във висока степен независимост, ефикасност и етика на съдебната власт. Няма как и нивото на борбата срещу корупцията и организираната престъпност да е изключително успешно.  За съжаление, чудеса не стават.

Европейската комисия заключава, че “необходимо е постигането на трайни резултати, изразяващи се в успешно приключване в съда на делата за корупция по високите етажи на властта, за да се приеме, че действието на реформата наистина е устойчиво”.

 Всъщност с това ЕК дава обобщен отговор на въпроса  кога ще има основания да спре  мониторинга.

Не може да се отрече, че прокуратурата повдигна множество такива обвинения. С това първата важна крачка е направена. Някои от обвинителните актове са внесени. Сега трябва да се види дали ще има резултати. Защото все пак България е достатъчно цивилизована, за да важи в пълна сила правилото всеки обвиняем или подсъдим да се счита за невинен до доказване на противното. В доклада на ЕК се дава положителна оценка на конституционните промени и промените във ВСС и по-специално относно разделянето му на съдийска и прокурорска колегия. Отправят се критики за липсата на достатъчно съществени промени в наказателното законодателство. Изрично се казва, че “наказателното производство в България продължава да създава сериозни проблеми за ефективното наказателно преследване по сложни дела, които включват делата за корупция по високите етажи на властта и за тежка организирана престъпност”.  Критикува се липсата на промени в НК, които да дават ефективни възможности за борба с корупцията. Крайно време е такива промени да бъдат направени. Например наложително е отпадането на престъплението“провокация къмподкуп”.

Както досега, ЕК не отправя нито една критика към административното законодателство и в частност към АПК. Даже се хвали по-прозрачното дисциплинарно производство във ВСС, което по българското законодателство е административно. За да бъде така и занапред, административното законодателство не бива да изостава от времето си.  ЕК отново поставя въпроса да се предприемат конкретни мерки за намаляване на натовареността на съдилищата. И това не е толкова сложно.  В нашия век на информационните технологии и интернет няма съществено значение дали съдът е на по-голямо разстояние от дадени населени места.

     Поради това е крайно време

където няма специализация на съдиите и случайното разпределение е безсмислено.

 Едновременно с това е грехота да се поддържа безумната натовареност на най-големия български съд – Софийския районен съд.Това важи и за няколко други съдилища. Никъде в цивилизованите страни по света няма толкова натоварени върховни съдилища.  Държавата трябва да разбере, че тези съдилища трябва да се занимават основно с тълкуване и уеднаквяване на закона и поради това е в интерес на гражданите и фирмите да има разумни ограничения на обжалването пред тези съдилища.

 Предвижда се нов доклад в края на 2017 г. Мониторингът продължава. Естествено, че за България ще е положителна оценка, ако спре наблюдението. Но за да стане, трябват още немалко стъпки. И това не е толкова страшно.

 Мониторингът притиска българските

Поради това засега той е полезен. От друга страна, той все пак ни поставя в категорията на втора ръка държави членки, които се нуждаят от напътствия, за да функционират. Ще бъде много неприятно България да остане единствена под мониторинг. Нали все пак живеем в тази държава и трябва да направим така, че тук да е добре за всички. Доброто правораздаване е една от основните предпоставки да се привлекат повече чужди инвестиции. И младите и кадърни хора да не напускат България.