Добрата новина е, че това не е последния доклад на ЕК за съдебната реформа

Четейки публикувания евродоклад нахвърлих няколко реда. Обща картина – Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП илиx CVM) се прилага вече 10 години, но досега без особен напредък по който и да е от 6-те показателя.

Осезаемо мекият тон на документа не предвещава нищо добро. Изглежда на партньорите им е писнало отвсякъде и са вдигнали ръце от нас. Това е нормално, за 10 години политическо-олигархичната ни върхушка успя да ги убеди, че „ни се води, ни се кара“. Какво констатира докладът?

Изменението на Конституцията от 2015, получило прозвището „исторически компромис“, се отчита като някакъв напредък, но той все още не е необратим. А не е необратим, защото съдебната ни система нито е независима, нито разполага с някакви елементи на отчетност. Все пак има някаква надежда, че (минимално) повишената прозрачност и демократичност в работата на ВСС ще намери отражение в избора на неговите членове през 2017.

Показател 2 – Закон за съдебната власт, процесуални закони

Тук присъдата е еднозначна – формализмът на наказателното производство продължава да бъде основно предизвикателство за българската правна система, създаващ сериозни проблеми за ефективното наказателно преследване по сложните дела, включващи делата за корупция по високите етажи на властта и за тежка организирана престъпност. Нищо не постигаме без нов НПК, като същото се отнася и за нов НК.

„Правителството“ на съдебната власт – Висшият съдебен съвет работи в политизирана и непрофесионална атмосфера. Нормално, нали помните есемесите, „не го приехме“ и всичко останало? Въобще има ли учудени, че ВСС не съумява да почне реформа за решаване на проблема с неравномерната натовареност в по-големите съдилища в страната, като примерно в Софийски районен съд?

В тази част специално място се отделя и на другата гнойна рана – прокуратурата. Определено впечатление прави подборът на изразните средства, а именно, че през последните десет години прокуратурата е била обект на редица „реорганизации” (да, не е същото като реформи), както и на законодателни и други мерки за подобряване на нейната ефективност. Резултатът? Нула, ниенте, нáда. Над Цацаров все още е само Господ, понастоящем със земното си превъплъщение на депресиран сарайски обитател.

Показател 4 – Знакови дела

Тук вече щеше да е смешно, ако не беше трагично: „Досега в България броят на конкретните дела за корупция по високите етажи на властта, завършили с влезли в сила осъдителни присъди, е много ограничен, а увеличаването на броя на тези присъди е най-ясното доказателство, че борбата срещу корупцията е реален приоритет.”

С други думи, не знаеме какви ги вършите, но знаковите дела не са ви приоритет, което и обяснява защо резултатите ви са пълна трагедия.

Показател 5 – Корупция

Не е тайна, че България продължава да е сред държавите — членки на ЕС с най-високи равнища на възприятие на корупцията. Многобройни изследвания (примерно последният Евробарометър) показват, че гражданите и бизнесът продължават да считат корупцията за значителен проблем.

Както другаде, и тук проблемите са много (неадекватен Наказателен кодекс, липса на капацитет в ключовите институции, неорганизирани или разпокъсани структури и тромави процедури), но най-тежкият определено е липсата на управленска решителност и, разбира се, политическа воля.

Показател 6 – Организирана престъпност

Тук уж е правено най-много, а постигнатото е повече от плачевно. Дължи се на политическата нестабилност от последните години, прераснала в непоследователност и липса на приемственост в (ре)организацията на основните органи с правомощия за разследване на организираната престъпност. На този фон някак без особено значение остават създадените специализиран съд и прокуратура, както и комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Основният маркер е броят влезли в сила присъди, а там по традиция сме зле, много зле.

Какво ни препоръчват? В общи линии – повече от същото.

Например,

– прозрачен избор на членовете на следващия ВСС (ще се избира тази година), с изслушване на членовете, избирани от парламента и предоставяне възможност на представителите на гражданското общество да коментират кандидатите;

– прозрачен избор на висши съдебни длъжности, като това е особено важно за предстоящия избор на нов председател на Върховния административен съд;

– реформа на прокуратурата, която да гарантира нейната отчетност;

– повече правомощия за Инспектората към ВСС, особено с оглед търсенето и получаването на помощ от чужбина;

– нов наказателен и наказателно-процесуален кодекс, съдебна карта, решаване на проблема с различната натовареност на съдилищата;

– административна реформа, съпътствана от антикорупционно законодателство и ефективен орган, който да го прилага;

– повече контрол над обществените поръчки, както над предварителните, така и над последващите проверки;

Накрая има и добра новина – това не е последният доклад, следващият идва в края на 2017.

И понеже се задават избори – прегледайте внимателно програмите на т. нар. „системни“ или „традиционни“ партии. Примерно на 2-те най-големи. Защо техните ли? Ами щото от тях ще зависи най-много. И вижте колко от критиките и препоръките тук ще откриете там. А ако четенето на партийни програми ви е байгън, тогава поне се вслушайте какво казват водещите им лица. Или ги питайте какво мислят, тук или в Туитър. Само не стойте със скръстени ръце. Щото тогава всичко остава по старому. Ако не вярвате, питайте Цацаров.

*Авторът е член на Управителния съвет на сдружение „Либерални идеи за България и Европа“ и бивш председател на ПП ДЕОС.