DeFakto.bg DeFakto.bg
Тодор Капитанов – юрист*
Когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятстван да се яви на работа, му се заплаща обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятстван да работи.
Парите обаче не могат да са по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, допълват от КНСБ.
Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, му се заплаща пълният размер на брутното трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи. Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган.
По избор на самия работодател пък, може да се избере сред няколко възможности при спиране на работата (престой), дадени от закона.
1.) да промени едностранно мястото и характера на работата на работника или служителя за времето, докато трае престоят;
2.) при престой повече от 5 работни дни да даде на работниците и служителите платения им годишен отпуск без тяхно съгласие. Няма пречка работодателят да предостави по реда на платения годишен отпуск на работника/служителя без негово съгласие.
3.) да предложи на работниците и служителите да ползват неплатен отпуск;
4.) да остави работниците и служителите в престой и тъй като престоят е по вина на работодателя да им плаща трудово възнаграждение;
5.) да уволни работника/служителя в случаите, когато поради спирането на работата престоят е продължил повече от 15 работни дни.
По отношение на неплатения отпуск следва да се има предвид, че работодателят само предлага ползването му, но работникът/служителят го ползва по свое искане, т.е. подава се молба. Няма определен минимален или максимален срок на продължителността на отпуска.
В случай че не се ползва платен или неплатен отпуск, остават възможностите за оставяне на работниците и служителите в престой или ако престоят, поради спирането на работата, е продължил повече от 15 работни дни, работодателят има право да уволни работника/служителя.
*Авторът е Изпълнителен секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор
