Правото е за бдящите, не за спящите / Iura scripta sunt vigilantibus,non dormientibus

Defakto.bg

Защо загубихме фатално Делото Белене

Ивайло Дерменджиев, Доктор по международно частно право 

Вие сте почетен консул на Кения – как и защо Кения?

Станах почетен консул на Кения заради приятелството ми с един достолепен кенийски юрист, когото познавам от Олимпийските игри в Атина 2004, където заедно бяхме членове на ad hoc панела на Международния спортен арбитраж. Г-н Шарад Рао  по онова време беше главен прокурор и министър на правосъдието на Кения. Те искаха да разширяват своите представителства в страни от Евросъюза, извън съществуващите в Германия и във Франция. Казвам – представителства, защото консулът не е само ангажиран с издаването на документи, той има

търговски, политически и представителни функции в приемащата държава, особено когато, както е в моя случай, съм единствен официален представител на Република Кения в нашата страна. Бизнесът на Кения в момента има сериозен стокооборот с България, но това официално статистически не се отчита. Защото минава като внос от ЕС. Вашите читатели ще се изненадат като разберат, че половината от цветята, които са на нашия пазар идват от Кения. Същото е с чая, с кафето. Кения е интересна държава защото там сезонът за земеделие, и особено за цветята, е 12 месеца. Столицата Найроби, която е на 1800 метра надморска височина, има впечатляващо балансиран климат – през зимата е средно 18 градуса, а през лятото – 26. При тях бежанците са … германци – когато се пенсионират отиват и живеят там, защото това е идеален климат. Неслучайно се твърди, че човечеството се е зародило в Африка и в частност в Кения.

Когато ходите до Кения, Вие ли пилотирате самолета?

(Усмихва се) Не, но не защото не бих могъл. А защото със съвременните нискотарифни к

омпании, уменията да управляваш самолет не са единствено и само за удоволствие. Всички, които ме познават, знаят, че аз обичам адреналина – а срещата с облаците, когато си в дву/4-местен самолет и си на 4 хил м височина е нещо, което си заслужава да преживяваш отново и отново.

Ще взема за повод „вземането на решения” – Вие не сте само адвокат, но и арбитър – кое е по-силното предизвикателство: адвокатската роля и тази на арбитъра?

В офиса се занимаваме с арбитраж, включително и международен, от 1995/6-та година. Лично аз бях избран за арбитър в Арбитражния съд при БТПП, където имам над 250 дела като член на състав и поне 30 като председател. Член съм на Лондонския арбитражен съд. А през 2002 бях избран за член на Международния арбитраж към Олимпийския комитет в Лозана.

Трудно ми е да определя коя роля е професионално по-дразнеща: когато си арбитър (особено когато си единствен член на състава), искаш страните да останат доволни, понеже смисълът на арбитража е постигането не само на правната, но и на житейската справедливост. Докато в ролята на адвокат, си абсолютно „свободен” да убедиш съда, че правото (и житейската логика) са на страната на твоя клиент.

Споменете за някои от първите си арбитражи – било като адвокат, било като арбитър?

Първото крупно дело за онези години беше с участието на голямата консултантска компания, която впоследствие фалира – Артур Андерсън. Те заведоха иск за комисионните по продажбата на Нефтохим и останалите от т.н. петролна група – Свилоза, Неохим и т.н. Това беше първото тежко дело, което поехме в ICC – Париж. Искът бе отхвърлен изцяло. След това, доволна от резултата агенцията започна да ни възлага поредица от арбитражни дела, които тогава станаха дори модерни. Включително бяхме наети по делото Гад Зееви срещу Агенция за приватизация и Министерство на финансите за продажбата на АК „Балкан”

Припомнете как завърши то…

Спомняте си, че претенцията на Зееви Груп надхвърляше 200 000 000 щатски долара. Наш клиент беше Агенция за приватизация. Другият самостоятелен ответник беше Министерството на финансите. Искът на Гад Зееви беше изцяло отхвърлен по отношение на Агенция по приватизация. Министерството на финансите беше осъдено да плати USD 10 млн (от общо USD 200 млн претенция), което също беше добър резултат. Като интересна подробност, мога да кажа, че Гад Зееви още не си е взел тези пари присъдени в негова полза за сметка на държавата.

Защитавали сме държавата, чрез АП с/у EVN и CEZ, които последователно водеха дела за големи суми срещу държавата. Участвали сме и в делото, в което турският холдинг Джейлан заведе срещу НЕК във връзка със споразумението за Горна Арда. Ние посъветвахме НЕК да отправи насрещен иск, което имаше сериозен ефект, защото принуди турската страна да се откаже от иска и да постигне споразумение след време.

Не сочите много подробности…

Не бих навлизал в подробности, защото арбитражните дела се гледат в присъствието единствено и само на представителите на участващите страни, на арбитрите и определения от арбитражния състав секретар-протоколист. Няма публика. Този режим предполага конфиденциалност, която аз нямам причина да нарушавам. Припомням само общоизвестното, в което съм бил участник от първо лице.

Да кажем няколко думи за арбитражното дело за проекта Белене. Защо, например, обществения интерес трябва да зависи от журналистическа интерпретация, а отговорните лица да процеждат дребни подробности…

Tова на практика е делото с най-голям размер, който е воден срещу България. Формално, искът беше воден срещу НЕК, но доколкото компанията е със 100% държавно участие, отговорността е за България. Когато делото започваше, тогавашният министър на икономиката Делян Добрев извести:  „Ние си наехме една американска кантора, която ни увери, че няма никакъв проблем. Ние въобще не се притесняваме от него”. Самоуверени бяха и думите на министър Симеон Дянков, който каза: „ Някакви руснаци ни завели иск. Ще ги напляскаме и ще ходят”. За съжаление, резултатът не беше според очакванията (усмихва се тъжно) – НЕК са осъдени да платят сума над 600 млн евро, а Държавата им отпусна заем в същия размер.

При почти 300 страници решение, какви са вашите изводи днес?

Решението е в очаквания за толкова тежък казус обем. Може да прозвучи смело, но за мен първата и най-важната причина за тази загуба, е в избора на защитник на българската кауза. Действително, избраната американска кантора е с голям опит в арбитражите производства, но не и в спецификата на взаимоотношенията на страните от Източна Европа. С две думи, при избора на адвокат, следва да се държи сметка и за народопсихологията и манталитета на участниците в спора. Важно е основният екип процесуални защитници да бъде от същата националност: В този смисъл Аржентина е доста добър пример: срещу тях, по повод девалвацията на песото, бяха заведени крупни искове от световни компании, на основание Вашингтонската конвенция – в началото аржентинците наеха големи адвокатски кантори, но в хода на делата прозряха и постепенно си изградиха свои правни екипи, които защитиха много добре интересите на Аржентина. Така местните кантори постигаха много по-добри резултати от известните и прехвалени чуждестранни кантори. За това има лесно обяснение – всички арбитражни дела, по които България е страна, се водят по местното право. В 90 на сто от договорите в арбитражните клаузи се залага приложимото право да е българското.

Защо загубихме така фатално?

За мен, от това, което ми известно, става дума за резултат от лошо събирани доказателства, неправилно и пристрастно тълкувани, от непремерени действия на юристи, които не познават нашето право. Вече съм го казал, но по това дело се оказа, че секретаря-протоколист на арбитражния състав е руснак – това е опасно, доколкото тази фигура участва активно при изготвяне на проекта за решение, а процесуалните представители на България са неглижирали този факт. Чуждестранните адвокати сигурно са можели да го установят, но те нямат този вид мислене. Дори само този факт – секретар-протоколист от руски произход – беше основание да се атакува по реда на отмяната в Швейцария. Нещо, което по необясними за мен причини, не се направи. Не е за пренебрегване и конфликта на интереси, който се появи при адвокатите на НЕК – оказа се че междувременно, в течение на процеса те са поели глобалната защита на Руската федерация по най-голямото арбитражно дело в света до момента – това на ЮКОС срещу Русия за колосалната сума от 50 милиарда. Дали по-големият клиент не доминира в главите на тези чужденци-наши адвокати? Вие как мислите? Да не коментирам и факта, че те посъветваха нашата държава да не иска отмяна в срока пред Швейцарският федерален съд.

Тогава трябва ли да сме доволни, че ни бяха опростени едни сериозни суми от лихвите, които се трупаха всеки изминал ден?

(усмихва се) Нещата щяха да са доста различни, ако бяхме започнали процедура по отмяна на арбитражно решение, за което някои си мислят, че е щяло да е много скъпо. Но това не е вярно. Сумата за отмяната практически представлява едва една десета от лихвата на ден, която ни се трупаше. Ако ние бяхме започнали такава процедура и бяхме оказали сериозен аргументиран обоснован юридически подход за защита срещу арбитражното решение, аз съм сигурен, че не само щяха да ни опростят лихвите, но щяха да дойдат на споразумение за половината от сумата, за която ни осъдиха да платим. Чули ли сте за някое арбитражно дело, по което да има доброволно плащане като в случая Белене.

Аз не се сещам, но след като Гад Зееви след арбитраж още не си е взел парите…

Така е, след като и той още не си ги е взел. Ще ви кажа, кое беше първото дело по което България не плати. Срещу нас заведоха иск за признаване решението тук, но искът беше неуспешен. Това беше делото на гръцкия бизнесмен Кокалис, срещу българския Спортен тотализатор. Това беше времето, когато проф. Живко Сталев беше в състава като арбитър в Париж, и написа своето аргументирано особено мнение. Тогава какви ли не приказки се изговориха: как така няма да изпълняваме Парижко арбитражно решение. Да, когато има пороци, няма да го изпълняваме.

Трябва да кажа и на вашите читатели, че от това неплащане, практически не пострада нашата (българската) репутация. Последното решение, по което България още не е платила беше на Консорциума МАК/АДМАК срещу Летище София за изграждане на полосата. Искът беше за около USD 54 милиона. По това дело не само до момента не е платено, а се обжалва по всички инстанции и Летището продължава съдебните битки. Това означава нещо много важно – България досега рядко  е плащала доброволно по арбитражни решения. Първото доброволно и безпроблемно е плащането по делото „Белене”. Аз нямам обяснение защо така се случи.

Вашата кантора „Симеонов и Дерменджиев” извършва консултации по договора с Юрокоптер и в жълтата преса се тръби за един фантастични суми. Кое е вярното и дали министъра в оставка Ненчев, който има проблеми с прокуратурата, ще трябва и за това да отговаря?

Не смятам, че министър Ненчев трябва да отговаря за това си решение. Това е един стар случай за договор на Министерството на отбраната с Юрокоптер, за доставка на военни хеликоптери Кугар и Пантер. Договорът е от 2006-та година, той през годините е изпълняван, анексиран, предоговарян. Имало е допълнителна връзка с един офсетни споразумения за изграждане на бази от Юрокоптер в България. Това е една много сериозна юридическа база, в който влизат включително договори с банки, които са финансирали и т.н. Министерството е имало визия да се приключи този въпрос, защото през годините е имало суми за разплащане. Конкурсът на МО беше в рамките на обществените поръчки, който е започнал още от времето на министър Найденов, защото освен всичко трябваше да има правен анализ и да е ясно, дали има смисъл да се отива към арбитраж по този спор. На конкурса ние бяхме общо 9 кантори от които 4 – международни. Всичката документация по този конкурс е качена на сайта на МО. В резултат ние спечелихме, като на практика нямаше нито едно възражение или жалба срещу нашият избор.

В една медия излезе, че министър Ненчев е платил на Вашата кантора 2 и половина милиона за правния анализ и за евентуалното процесуално представителство…

Сам разбирате, че това е невъзможно – за правен анализ 2 млн и половина лева. Това е толкова пресилено, че представлява явна спекулация и злонамерено действие. В предмета на поръчката беше включено изискването адвокатите, които правят анализа да бъдат в състояние (да имат опит и капацитет) да поемат евентуално процесуално представителство. Правният анализ, който е сравнително публичен, при условията на Закона за достъп до информация, показва огромни несъответствия между договореното и изпълненото от Юрокоптер. Тези несъответствия предполагаха Министерството да предяви претенция към Юрокоптер. Арбитражният процес се развива много интензивно, той ще е най-малко три години и е разделен на етапи. Съгласно нашата оферта, плащанията на хонорарите са в съответствие с тези етапи и освен минимума за разноски, останалите плащания са под условия и зависят от резултата на едно или друго действие. Всичко е във времето и е под условие. Това дело е точното толкова сложно, колкото е делото за Белене.

Тогава да кажем какви са разходите на руската страна по това дело, при положение, че тя е ищец?

По делото Белене руската страна има признати разходи от  € 17 милиона. Това и мен ме изненадва, при положение, че ищецът винаги има много повече работа в процеса. Ние като страна-ответник дължим € 27 милиона разноски, а те като ищец – € 17 милиона. Странно е, да.

В началото споменахте, че сте уникално и различно дружество – защо тази увереност?

Защото сме екип, в който всеки е личност и това не е пречка, без усилия и по дълбоко вътрешно убеждение, да работим като една-единствена машина, изключително и само в интерес на каузата на клиента, без конюнктурни отклонения. Ние не сме само колеги, но и приятели, имаме общи интереси извън работата като най-много обръщаме внимание на спорта – караме ски, играем тенис, сърфираме.

ЗАЩО ВСЕ ОЩЕ СА В СИЛА разсъжденията на проф. Иван Дерменджиев ( бащата на д-р Дерменджиев) и са единствено меродавни в кантората като продължават да основават защитите си – може да се прочете в хартиеното издание на De Facto Legal. Там също ще научите за най-важните причини за успехите на дружеството „Симеонов & Дерменджиев” и за съществената роля на адв. Кремена Вергил Димова.

Ивайло Дерменджиев, Доктор по международно частно право

Роден е на 7 Ноември 1962 г. Завършва Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, специалност право. Притежава диплома по английско право и право на Европейския съюз от университета в Кеймбридж. Той е старши управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Симеонов и Дерменджиев”. Доктор е по право с докторска дисертация в областта на международното частно право и международен арбитраж. Член е на АС и УС на Българската търговско – промишлена палата. Член е още на Лондонския международен арбитражен съд. Арбитър е в списъка с арбитри на Международния спортен арбитражен съд(CAS) в Лозана, Швейцария. Той е Почетен Консул на Република Кения в България. Член е на Софийска адвокатска колегия. Член е и на Австрийско–българската търговска камара. В Парижкия арбитраж (ICC) Адв. Дерменджиев защитава Агенцията по приватизацията в дело, на австрийската компания EVN заради продажбата на „Електроразпределение – Слънчев бряг“ както и в нашумялото дело на Гад Зееви срещу АП по повод приватизацията на  АК”Балкан”.  Защитавал НЕК в ICC Zurich срещу  Джейлан Холдинг  и др. Единственият юрист у нас с лиценз за пилот на самолет. Говорими езици: английски и руски език