DeFakto.bg DeFakto.bg
Според Конституционният съд, никой не може да изчисли кога ще изтече срокът на пълномощията на едно служебно правителство
Служебното правителство „Герджиков” вече е факт. Новите министри подписаха клетвени декларации, че не са в конфикт на интереси, обещаха „надграждане”, но и „ревизия” на завареното. Амбициозно, но е известно е, че компетентността на „президентския ” кабинет е ограничена като време.
И докато началото му е безспорно, има колебливи мнения за неговия финал. Според едни мнения, срокът му изтича с избора на новите народни представители и обявяването им от ЦИК, според други – служебният кабинет прекратява пълномощия, след като следващото 44-то НС положи клетва. Има и трето, вярно, тълкуване. Разнообразни са и интерпретациите какво може и какво не може да върши служебното правителство.
Повечето въпроси и неясноти имат юридически отговор, който Конституционният съд даде с решение №20 още през 1992 година. През годините това решение се превърна в настолна книга за юристи, политици, депутати , студенти и прочее. Съдия–докладчик бе Александър Арабаджиев, сега съдия в Съда на ЕС.
На практика „никой не може да изчисли кога ще изтече срокът на пълномощията на едно служебно правителство”, е един от важните изводи на КС по въпроса за продължителността на живота на „президентското правителство”.
НАЧАЛОТО се поставя с указа на президента, с който това правителство се назначава, а правомощията на правителството в оставка се прекратяват като последица от този указ.
КРАЯТ на служебното правителство настъпва с избирането на ново правителство от новоизбраното Народно събрание.
СРОКЪТ на правомощията на служебния кабинет продължава до образуването на редовно правителство по реда, установен в чл. 99 от Конституцията.
Продължителността на един служебен кабинет действително е трудна за прогнозиране. В „ най-добрия случай срокът му е около три месеца ( 2 месеца за провеждане на избори за ново НС след прекратяване на пълномощията на предишното по чл. 64, ал. 3) плюс един месец за свикване на новоизбрания парламент съгласно чл. 75), записа решение №20.
Де факто „президентското” правителство не е ограничено от времетраене. Колко фактически ще работи и кабинетът „Герджиков” зависи от способността на политическите сили да излъчат редовно правителство след избора на нов парламент.
Какво може и какво не може служебното правителство?
Самата Конституция не е изброила изрично компетентностите на един Министерески съвет (МС). В чл. 105, ал. 1 от Конституцията е посочила, че той ( Министерският съвет) ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
Така и КС е отсъдил, че „Служебното правителство в рамките на тази обща компетентност, предоставена на МС, е оправомощено да решава текущите въпроси на вътрешната и външната политика”. Както и че: Служебното правителство по принцип „има всички правомощия, които в глава пета от Конституцията се предоставят на МС”.
Без някои обаче.
Основният закон е ограничил някои от функциите на временното правителство заради „парламентарното управление“ на страната (чл. 1, ал. 1 от Конституцията), което налага НС да избира правителства с ясни програми и партии зад тях, както и да им търси отговорност, ако се провалят в политиките си.
Служебният кабинет се назначава от държавния глава, когато съответният парламент не може да събере достатъчно мнозинство за редовно правителство. „Президентското” правителство действа по правило при разпуснат парламент и не е обект на парламентарен контрол. ( С малки изключения има напасвания във времето и временният кабинет работи с парламент. Това са хипотезите, когато е избрано ново НС, при възобновяване на пълномощията на разпуснато НС, включително и през последните три месеца от мандата на държавния глава , когато НС въобще не се разпуска. Съвсем наскоро това би се случило, ако Росен Плевнелиев не бе отказал да създаде служебно правителство.)
Известно е, че най-непосредствената задача на служебния кабинет, по Конституция, е да организира предсрочните избори.
Временното правителство обаче няма право на законодателна инициатива, например да прави бюджет на държавата или да го променя. Има право обаче да прави промени в подзаконовите нормативни актове и да издава нови, нещо което е типична функция на всяко правителство. Така безпрепятствено служебният премиер Огнян Герджиков ще може да осъществи намерението си да „ореже” таксите, които малките и средните фирми, плащат такси към Агенцията по вписванията по тарифа на агенцията, която е подзаконов акт. Без да са „разходооправдани”, защото надскачат значително разходите на администрацията за оказване на услуги. Не е лошо премиерът да се вгледа и в таксите на банките, които отхапват от влоговете на клиентите си, задето са им доверили парите си! И не само.
Друго ограничение за служебното правителство, пак повлияно от обстоятелството, че действа при разпуснато НС, е свързано с някои финансови въпроси. „Когато някои действия на правителството подлежат на ППРЕДВАРИТЕЛНО одобрение от Народното събрание (например сключване на договори за държавни заеми – чл. 84, т. 9 от Конституцията), „невъзможността да се получи такова съгласие ограничава компетентността на служебното правителство. Ако обаче действията на правителството подлежат на ППОСЛЕДВАЩО одобрение от НС, утвърждаването може да става от новоизбрания парламент”.
Добре е да се знае, че държавният глава може да променя състава на служебния кабинет. Конституцията не забранява това да се случва в срока на правомощията на служебното правителство, казва решение №20 . И още: „Когато президентът назначава служебно правителство, той не е ограничен от Конституцията да определя неговата структура, още повече, че предвид на особеностите, присъщи на този кабинет, президентът може да реши да рационализира управлението или да го направи по-икономично”.
