DeFakto.bg DeFakto.bg
Това решиха Гражданската и Търговската колегии на ВКС. Трима са „против“
Пострадалите при пътно-транспортни произшествия не могат да търсят обезщетения от прекия причинител на вредите, ако са постигнали споразумение със застрахователя. Това постановиха Гражданската и Търговската колегии на Върховиня касационен съд в съвместно тълкувателно решение.
Три съдийки – Веска Райчева, Ваня Атанасова и Диана Хитова са на „особено мнение“, несъгласни с мнозинството.
Ето какво съобщават от ВКС:
„С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 30.01.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2016 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши: „Пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда”.
Делото е образувано поради наличието на противоречива практика по следния материалноправен въпрос: „Относно правото на пострадалия да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда”.
В първата група решения на състави на ВКС се застъпва становището, че когато пострадалият е сключил споразумение със застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че изплатената сума ги покрива изцяло, той няма правото да получи от делинквента обезщетение за същите вреди, за които е бил обезщетен от застрахователя по силата на постигнатото споразумение. Липсата на основание за пострадалия да търси повторно обезщетение и от прекия причинител се обосновава с аргумента, че застрахованият и застрахователят имат спрямо увредения еднакво по съдържание задължение за репариране на вредите от осъществения застрахователен риск, както и с оглед наличието на функционална зависимост на застрахователното правоотношение, от което произтича отговорността на застрахователя, с деликтното правоотношение, от което произтича отговорността на делинквента.
В другото становище, застъпено в практиката на ВКС, се поддържа, че когато застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е удовлетворил изцяло пострадалия, последният има основание да търси повторно обезщетение и от прекия причинител. Този извод е основан върху тезата, че спогодбата, имаща характер на договор, поражда действие само между страните – увреденото лице и застрахователя, но не и спрямо делинквента, ако той не е участвал при сключването й.
ОСГТК на ВКС приема за правилно първото становище. Върховните съдии пишат в мотивите си, че съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди. Когато застрахователят удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание и за застрахования делинквент, и за неговия застраховател. „Както е посочено в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК, когато обхватът и размерът на вредите са едни и същи, те имат обвързващо действие в материалноправно отношение. Въпреки че отговорността на застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни правоотношения, същите са функционално свързани, тъй като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие” – пише в решението.
Според ОСГТК на ВКС при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата. За погасяване на материалното право на пострадалия да получи допълнително обезщетение от делинквента е без значение обстоятелството, че последният не е участвал в споразумението и че спогодбата има действие само между страните, които са я сключили.
В мотивите на тълкувателното решение се уточнява, че при удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на застрахователя на уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер претенцията на пострадалия против делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД се явява неоснователна, но не и недопустима, тъй като основателността на иска не е процесуална предпоставка за надлежното му упражняване. Увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на споразумението – други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е недействително, отговорността на делинквента може да бъде ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените вреди“.
Според несъгласните пострадалият има право да получи от прекия причинител обезщетение над изплатеното от застрахователя по „Гражданска отговорност“. Защото сключеното споразумение между пострадал и застраховател касае тези две страни и няма действие спрямо причинителя.
