Може ли президентът да не спре Закона за концесиите?

Defakto.bg

Казусът е в юридически капан, не го хваща и „джобното” вето на държавния глава

Законът за концесиите опорочава законодателството,  той създава условия за колонизиране на цели общини, този закон не бива да влиза в „Държавен вестник”.  Така на нож бе посрещнат от специалистите приетия в последните дни на 43-то НС Закон за концесиите.  В социалните мрежи мненията са още по категорични: „Кутия на Пандора за корупция!” Президентът трябва да наложи вето  върху този „прощален сувенир на отиващия си парламент“.  И още: „Въведоха вечните концесии за близките до властта олигарси“.  „Този закон не е  нито десен, нито ляв, а миризлив и грабителски. .”  „Ще  продават блага на обществото, които не са за продан.. „ От партията на  „Зелените“ поискаха Радев да наложи вето на този „подарък“ за олигархията.

Действително,  изненадващо парламентът почти без съпротива и дебати прие предложението на кабинета „Борисов 2” , с което отпадна таванът за продължителност на концесиите.  Въведен бе максимален срок, който ще се определя от възложителя на концесията.  Това бе най-спорната разпоредба от изцяло новия Закон за концесиите.  Окончателното й гласуване в пленарната зала наистина изглеждаше неочаквано – при обсъждането на закона в  правната комисия той получи подкрепа само от  ГЕРБ. Логично преобладават апелите към новия президнет – да наложи вето!

Припряното приемане на закона може да се окаже обаче добре обмислен ход.  Казусът е в  юридически капан, а Радев няма на кого да върне закона, в случай, че има възражение по него, заявиха конституционалисти .  Освен да си го сложи в джоба, тоест да наложи „джобно вето”, подсмихват се   те.  Това е популярно понятие в някои държави по  света, но у нас няма  правна стойност, бързат да уточнят конституционните спецове. В подобни случаи държавният глава просто задържа и не позволява законът да влезе в действие. Този акт обаче трябва да е законово регламентиран, а у нас – не е.

Според чл. 98, т. 4 от Конституцията президентът обнародва законите в  „Държавен вестник”, когато  няма възражения.  Това той е длъжен да направи това в 15-дневен срок. (чл. 88, ал. 3 от Конституцията).

Сроковете текат  от  окончателното гласуване на законите,  като денят на приемането не се брои (чл. 41, ал. 3 и 4).  Когато обаче президентът е упражнил отлагателното си вето и парламентът е успял да го преодолее,  повторно приетият закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.

Известно е, че с разпускането на Народното събрание приключва животът на всички внесени, но недовършени проекти за закони, решения, декларации (според дебелите книжки това е т.нар. дисконтинюитет на легислатурата – класическо неписано правило на парламентаризма)  Приетите вече  закони  остават в сметката ( легислатурата) на отишлото си Народно събрание.

Конституцията не е предвидила процедура за налагане на вето върху закон на вече разпуснат парламент и връщането му за  преосмисляне на новия.

Това правило не важи единствено за формите на пряката демокрация. Например, една законосъобразна подписка за  провеждане на референдум,  задължително се зачита от следващия парламент, ако междувременно действащият бъде  разпуснат.

Така, според едни становища  Законът за концесиите (и всички останали) не може да бъде върнат  по реда на отлагателното вето на следващия парламент, не може да бъде прибран и в джоба на държавния глава.

И  възможности са две – за да не наруши конституцията, Радев  трябва да го обнародва в „Държавен вестник”, срокът изтича на 3 февруари.

След като влезе в сила,  държавният глава  може да се обърне към Конституционния съд,  ако юридическият му екип намери основания за противоконституционност на закона.

Според други мнения, президентът винаги има право да наложи вето на един закон, независимо дали  са прекратени или не правомощията на парламента. Той може да изтъква не само юридически съображения, но и аргументи по целесъобразност. Да му се отнеме това право означава да се „посегне“ на контролните функции, които Конституцията му е възложила на „изхода“ на законодателния процес, казват конституционни съдии, бивши и настоящи.  Има логика и в тази позиция.

Чакаме с интерес решението на новия юридически екип в президенството.

---

Какво казва спорния Закон за концесиите

Според действащия закон концесията не може да продължи повече от 35 години. Въведеният нов  максимален срок се дефинира като „времето, необходимо на концесионера за възвръщане на направените инвестиции и на разходите по експлоатация на строежа или на услугите, и за получаване на доход от вложения капитал“.

От ГЕРБ все пак склониха, ако максималният срок е 35 години или повече, процедурата по определяне на концесионер ще се открива след решение на Народното събрание. Първоначалното предложение бе този механизъм да се задейства при срок от 50 години. При общинска концесия за 20 години или повече, ще трябва предварително одобрение от 2/3 от членовете на съответния общински съвет. В проекта на МС бе 25 години.
Новият закон въвежда и т.нар. запазени концесии, които се изпълняват по програми за създаване на защитени работни места за хора с увреждания или в неравностойно положение. Условието е поне 30% от работещите във фирмата-концесионер да попадат в тези категории.  Предлагаше се този дял да се увеличи на 70 на сто, за да се предотвратят злоупотреби. От ГЕРБ обаче не го подкрепиха.