Няма конституционна прeчка един магистрат да напусне системата, независимо, че срещу него е образувано дисциплинарно производство. Това реши Конституционният съд на днешното си заседание.
Делото бе образувано по искане на Върховния касационен, който настоя разпоредбата на чл. 166, ал.3 от Закана за съдебната власт да бъде обявена за противоконституционна. Оспорената разпоредба гласи: „Съдия, прокурор или следовател не може да бъде освободен от длъжност по чл. 165, ал. 1, т. 2 (оставка – бел. ред.), ако срещу него е образувано дисциплинарно производство, до приключване на производството“.
Дисциплинарното производство срещу магистрат не може да го закрепостява в системата и той има право да я напусне, ако подаде оставка. Съдът е приел, че това законово решение е противоконституционно , защото нарушава правото на труд.Това е недопустимо и защото магистратите са публични личности.
Забраната бе въведена заради практиката магистрати, застрашени от дисциплинарно производство да напускат заедно с обезщетенията, които се полагат за прослужено време.
Това не е конституционен въпрос, а проблем на закона, в който трябва да се реши дали един магистрат пред уволнение има право на него, смятат съдиите.
Съдия докладчик по делото е Стефка Стоева. Решението още не е публикувано. Когато това стане, ще информираме подробно за останалите аргументите на КС.
Съдът е прекратил делото по искане на омбудсмана срещу образуването на избирателни секции и редуцирания им брой в чужбина. Манолова бе поискала да бъде обявена противоконституционност на чл.14, ал. 3 в частта „С решение на Централната избирателна комисия по преценка на ръководството на дипломатическите и консулските представителства” и на чл. 14, ал. 5 от Изборния кодекс.
На 14 декември миналата година обаче е оттеглила искането си и по тази причина съдът прекратява делото, научи De Fakto. Съдия докладчик по него бе Филип Димитров.