DeFakto.bg DeFakto.bg
Молбата за убежище може да бъде отхвърлена, ако лицето, което търси убежище, е участвало в дейността на терористична мрежа
Не е необходимо лицето, което търси убежище, лично да е извършило терористични актове, да е подбудило към извършването на такива актове или да е участвало в него.
Това са изводите от днешното решение на Съда на ЕС по повод спор за предоставяне на убежище в Белгия.
Историята
През 2006 г. Mostafa Lounani, марокански гражданин, е осъден от Tribunal correctionnel de Bruxelles (Наказателен съд Брюксел, Белгия) на шест години лишаване от свобода за участие, като член на ръководството, в дейността на терористична група, а именно белгийското подразделение на „Мароканска ислямска бойна група“ (МИБГ), както и за участие в организирана престъпна група, за съставяне и ползване на неистински документи и за незаконно пребиваване. Този съд е приел, че Lounani е винове, тъй като „ е участвал активно в организирането на мрежа за изпращане на доброволци в Ирак“. Снабдяването с фалшиви паспорти е квалифицирано като „участие в дейността на подразделение, предоставящо логистична подкрепа на терористично движение“.
През 2010 г. Lounani подава пред белгийските власти молба за убежище. Той твърди, че се опасява, че ще бъде преследван, ако се върне в страната си по произход, тъй като след осъждането му в Белгия съществува риск да бъде счетен от мароканските власти за радикален ислямист и джихадист. Тази молба за убежище е отхвърлена.
Сезиран с жалба срещу отхвърлената молбата за убежище, през 2011 г. Административният съд за спорове, свързани с режима на чужденците в Белгия, решава, че на Mostafa Lounani трябва да се признае качеството бежанец.
През 2012 г. след отмяна на решението му от белгийския Държавен съвет, този съд се произнася отново в същия смисъл, като приема, че конкретните провинения на Lounani – не са терористични престъпления, тъй като е осъден за участие в терористична група, но не и за извършване или участие в терористичен акт. Административният съд за спорове, свързани с режима на чужденците решава, че нито едно от деянията, за които е осъден Lounani, не е достатъчно тежко, за да бъде квалифицирано като „деяние, противоречащо на целите и принципите на Организацията на обединените нации“, по смисъла на Директивата относно статута на бежанците1. Така, че тези деяния не могат да бъдат основание за изключване на статута на бежанец.
Държавният съвет, който е сезиран със спора като касационна инстанция, спира производството и отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС. Въпросът е: При какви обстоятелства статутът на бежанец може да се изключи заради „деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации“, когато лицето, търсещо убежище, е било осъдено за участие в дейността на терористична група, но самото то не е извършило терористичен акт.
Решението
Най-напред Съдът на ЕС установява, че действително в преписката по делото няма данни, че Lounani лично е извършвал терористични актове, нито пък ,че е подбуждал към такива актове или е участвал в извършването им.
Въпреки това понятието „деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации“, обхваща не само терористичните актове. Съдът отбелязва, че по-специално в Резолюция 2178 (2014) Съветът за сигурност обявява, че е „сериозно обезпокоен от голямата и непрестанно нарастваща заплаха, създавана от чуждестранните бойци терористи,“ и изразява загриженост от създаването от терористичните организации на мрежи с цел придвижване между държавите на бойци с най-различно гражданство и на ресурсите, от които последните се нуждаят.
При това положение предвиденото в директивата изключване на статута на бежанец е възможно не само за фактическите извършители на терористични актове, но и за тези, които се занимават с набиране, организиране, транспортиране или снабдяване с оборудване на лица, пътуващи до държава, различна от държавата, в която пребивават или на която са граждани, с цел по-специално да извършат, планират или подготвят терористични актове.
В решението си Съдът е напомнил, че в крайна сметка националните органи са тези, които под контрола на националния съд преценяват молбата за международна закрила. Въпреки това той дава определени насоки, които следва да се имат предвид, като посочва, че както е констатирал самият белгийски Държавен съвет, Lounani е бил член на ръководството на терористична група с международно измерение, която през 2002 г. е включена в списъка на Организацията на обединените нации, съдържащ определени лица и организации, които са обект на санкции, и е останала в този списък при извършените междувременно актуализации. Логистичната подкрепа, която Lounani е оказвал на дейността на тази група, има международно измерение, доколкото той е участвал в подправянето на паспорти и е оказвал съдействие на доброволци, желаещи да отидат в Ирак. Според Съда подобни деяния могат да обосноват изключване на статута на бежанец.
Освен това обстоятелството, че г-н Lounani е осъден за участие в дейността на терористична група с присъда, която е влязла в сила, има особено значение в рамките на конкретната преценка, която трябва да извърши компетентният орган.
1 Директива 2004/83/EО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (OВ L 304, 2004 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52).
www.curia.europa.eu
ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.
