ВАС връща пръстовите отпечатъци в болниците

Наредбата на ексминистър Москов, задължаваща болниците да приемат пациенти само след идентификацията им с пръстов отпечатък, се завръща.

Петчленен състав на Върховния административен съд начело със зам.-председателя Боян Магдалинчев отмени спирането на това изискване, понеже не било доказано настъпването на „значителни или трудно поправими вреди“. Така приемът с пръстови отпечатъци, въведен от 1 ноември м.г., отново ще действа до окончателното решаване на спора във ВАС.

Несъгласна с мнозинството е докладчикът по делото Марина Михайлова.

В края на ноември трима върховни съдии обявиха за нищожни тези текстове от наредбата включително заради противопоставянето на конституционно гарантираните права на гражданите за достъпна медицинска помощ и ненамеса в личния им живот. За това тричленката на ВАС спря действието на новото правило за отпечатъците.

Москов и НЗОК обаче оспориха това решение пред петчленен състав на съда. И с определение от 26 януари той отменя спирането. Решението по същество предстои.

Аргументите на мнозинството

Какво казват Боян Магдалинчев, Анна Димитрова, Йовка Дражева и Илияна Дойчева?

„В конкретния случай поискалата спиране действието на подзаконовия нормативен акт страна не е посочила доводи, които да обосновават наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 от АПК. Съдебният състав също не е обосновал спирането с наличието на изискванията по чл. 166, ал.4 от АПК. Поради това определението е немотивирано и това препяства възможността от осъществяване на съдебен контрол върху неговата законосъобразност. От друга страна разпоредбата на чл. 166, ал.4, предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, може да бъде спряно по искане на оспорващия при условията на ал. 2 на същата правна норма. Изречение второ на ал.2 от чл. 160 изрично допуска спиране на изпълнението само въз основа на нови обстоятелства, освен доказването на значителни или труднопоправими вреди. Поискалата спиране страна – Сдружение [ЮЛ] не само, че не обосновала наличието на предпоставките по ал. 2, изречение първо от чл. 166 АПК, но не са представени или посочени нови обстоятелства след постановяване на оспореното определение. Не е налице ограничаване правото на болните пациенти да имат достъп до лечение и профилактика, нито жалбоподателят сочи реални вреди или настъпването на бъдещи такива за пациентите, които дори да не са материални вреди, не биха могли да бъдат компенсирани по някакъв начин в последствие след отмяната на акта. Не се касае за заплащане на лечение, или до пациенти, чието здравословно състояние е подложено на риск в резултат на изпълнението на оспорения текст, поради което не може да бъде обоснована хипотезата, че вредите за тях от действието на акта ще са необратими и непоправими“, се казва в определението.

Несъгласната

Ето и мотивите на Марина Михайлова, останала на „особено мнение“:

„С оспорените норма на чл.2, ал.5 от Наредбата се въвежда изискване на всяко здравноосигурено лице да бъде генериран уникален идентификационен номер, чрез който лицето да потвърждава оказаната му медицинска помощ. Изискването за електронна автентификация е ново, за пръв път въведено с посочената норма, което не съществува като регаментация на законово ниво. По този начин с изискванията се въвежда ограничение относно достъпа до здравеопазване единствено чрез електронна автентификация на всяко здравноосигурено лице. Това изискване пряко противоречи на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, чиято цел е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот.

Държавата, в лицето на изпълнителната власт е длъжна да постановява нормативни административни актове, който да са съответни на предвидените конституционни и законови цели, което в случая не е налице. Това противопоставяне по същество нарушава правото на всеки гражданин да избира между две негови гарантирани законови и конституционни права, с което се нарушава принципа за съразмерност с въведеното изискване. Изпълнението на задължението от страна на едно лице да бъде здравноосигурено не е съразмерно на отказа да получи лечение при непредоставяне на своите лични данни. Още повече, че липсата на съгласие може да бъде наложена от обективни причини, които не могат да бъдат преодолени от лицето не по негова вина.
Намирам, че е основателно твърдението на жалбоподателите, че предварителното изпълнение на обжалвания акт ще причини значителни и трудно поправими или непоправими вреди за пациентите. Тези вреди биха били не само материални вреди, които биха могли да бъдат компенсирани по някакъв начин в последствие след отмяната на акта, но и нематериални такива.
Следва да бъде съобразена и редакцията на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК, която предвижда, че е налице само изискване за доказване възможността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди, а не реални настъпили такива, предвид израза „ако то би могло да причини“. 

Неефективният контрол при осъществяването на дейността на болниците и другите здравни заведения, поради отчитане на неизвършени медицински услуги, не може да бъде заместван с ограничаване на правата на пациентите„.