Адвокат Петьо Славов: Жалбите срещу регистрацията на „Да, България!” са недопустими

Петьо Славов, адвокат

Три внесени в последния момент жалби срещу регистрацията на „Да, България“ спъват участието на новата партия в предстоящите парламентарни избори. Жалбите на учредителя Добромир Добрев, члена на „Да, България“ Вера Асенова и на Иван Иванов пращат делото във ВКС, а срокът за регистрация в ЦИК изтича на 8 февруари.  Новината разбуни духовете.

Предлагаме ви професионалния коментар на адвокат Петьо Славов.

Жалбите срещу регистрацията на „Да, България!” категорично са недопустими, поради което не бих могъл да ги квалифицирам по друг начин, освен като злоупотреба с процесуални права. По въпроса има и богата практика на Върховния касационен съд.

Пример е Определение № 137 от 01.02.2010 г. по ч.пр. д. № 845/2009 г. на ВКС.

В него се казва:  „Жалбоподателят не разполага с право на к. жалба срещу решението на Софийски градски съд, с което е извършено вписване на П. п. с наименование „З“, след като не е страна в производство по издаване на обжалваното решение. Производството по вписване на политическите партии е охранително. Съгласно чл.17, ал.2 от Закона за политическите партии/ЗПП/ вписването се извършва по реда на ГПК, т.е. доколкото няма специални норми в ЗПП, ще са приложими нормите на Г. петдесет и пета ГПК- В. на юридическите лица. За разлика от режима на обжалване на решенията за вписване на юридически лица по чл.606 ГПК, процесуално легитимирани да обжалват решението за вписване на политическата партия са молителят и прокурорът. Молителят ще има правен интерес да обжалва решението, с което се отказва вписването на политическата партия , а прокурорът, с оглед на охрана на обществения интерес, може да протестира решението, с което се вписва политическата партия. Принцип в процеса е, че решението може да се обжалва само от лицата, които участват в него. Не участвуващите в охранителното производство лица, не са оправомощени да обжалват решенията за вписване. Изключение от този принцип не е въведен със специална норма в Закона за политическите партии. Такъв извод не може да бъде изведен и от чл.18, ал.1 ЗПП, след като изрично разпоредбата не предвижда правото на трети неучаствуващи в производството лица да имат право на жалба. Следователно кръгът на лицата, които могат да обжалват, респ. протестират решението за вписване е сведен до тези, които са участници в производството по вписване – молителя и прокурора/ чл.16 ЗПП/. Жалбоподателят не е участник в охранителното регистърно производство. Ето защо, той не може да обжалва решението за вписване”.

Разбира се, за да се произнесе с определение дали жалбите са допустими, ВКС трябва да образува дело по тях. А това отнема известно време.

В случая очевидно се злоупотребява с процесуални права и то привидни. Но, вариант, според мен има.  Проектът на Христо Иванов може да участва в изборите като използва „номера“ на Царя от 2001г. – като коалират две партии под името „Да, България“.