Последни новини
Home / Избрано / Как Цецка Цачева разкри защо няма осъден политик в затвора

Как Цецка Цачева разкри защо няма осъден политик в затвора

Defakto.bg
Лилия Христовска

Събитията в Северната ни съседка вдигнаха топката на политическия  популизъм у нас, а доскорошният председател на 43-ото НК Цецка Цачева знаменателно разкри причината за липсата на осъдени политици  у нас.

След близо седмица на протести румънският кабинет оттегли  намеренията си за амнистия на някои престъпления. Практически те предлагаха декриминализиране на множество закононарушения, а злоупотребата с власт да е наказуема със затвор само, ако щетите надхвърлят 44 000 евро.

На пръв поглед нормални промени,  които можеха да бъдат приети или отхвърлени от румънския парламент. Пък и не са  малко държавите по света, които в наказателното си  законодателство поддържат философията на възстановяване на причинените щети плюс сериозни глоби на нарушителите, вместо „превъзпитанието” им в затвора.

Големият гаф на румънското правителство е,  че такъв важен въпрос е решен без обществено обсъждане,  на среднощни заседания.  А очевидното боде очите –  от промяната би се възползвал лидерът на Социалдемократическа партия Ливиу Драгня,  заподозрян за фиктивни назначения на стойността на амнистията.

Не спекулирайте с общественото мнение!,

е един от много изводи за нашите политици от протестите в Румъния.

Тъкмо обратния подход избра г-жа Цачева.

В контекста на събитията в Румъния, пред Тв Европа, тя обяви, че Законът за амнистията, приет по време на Тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ ) е една от причините да няма нито един политик в затвора! Тъкмо този закон  възпрял тогавашните усилия на ГЕРБ за проверка на сделките, назначенията и работата на кабинета на тройната коалиция.  От думите на председателя на 41-то и 43-то Народно събрание Цачева се  разбра, че сегашният румънски законопроект е подобен на амнистията на тройната коалиция. Без да държи сметка, а може би заради това,  че думите й имат внушение и на подстрекателство –  дойдат ли социалистите на власт – на улицата, като румънците!

Всичката пара – в свирката!
На 26 март 2009 г  Народното събрание прие  Закон за амнистия. Формалният повод бе,  предстоящо честване на 130 години от създаването на Министерството на правосъдието. Но  бе и трети опит на кабинета да  прокара закон за амнистията и да намали броя на 12-те хиляди затворници. По онова време Брюксел подсказваше необходимост от подобни действия.

На практика законът засегна едва около  160 души, осъдени за непредпазливи престъпления.   Освен това, амнистията е еднократен акт, който  засяга миналото , а не бъдещето. Тъй че нито на Емилия Масларова, нито на „Батко и Братко” и други не беше е спестено привличането към наказателна отговорност.  Е, съдът ги  оправда чак миналата  година,  но след близо 10 години обикаляне на инстанциите.  Големият скандал в първия кабинет „Борисов” с подслушаването също изпрати на скамейката вторият човек в партията, Цветан Цветанов. По-точно, той застана на скамейката за серия престъпления, които  бяха „амнистирани” също от най-високата инстанция на съда.  Тоест, законът за амнистията не е бил никога пречка за търсене на отговорност от политици.

Да не говорим, че през 2009 г.  парламентът оряза значително предложенията на кабинета за предсрочно освобождаване на осъдените.

Почти няма Закон за амнистията,

коментира тогава  Миглена Тачева, която като министър на правосъдието бе подготвила промените.  Предложенията й предвиждаха амнистията да засегне над 3 000 лишени от свобода.Трябваше да бъдат прекратени висящи  наказателни производства, но не и на изпълнителните дела срещу вече осъдените на глоба.
От амнистията нямаше да се възползват тези, които са извършили деянието в пияно състояние или са причинили тежка телесна повреда или смърт.

Предлагаше се, да бъдат освободени и  извършилите на умишлени престъпления, които се наказват с до три години лишаване от свобода. Защото по принцип тези хора не влизат в затвора, а минават само с глоба, ако са с чисто съдебно минало.  Депутатите обаче отрязаха, че амнистията няма да важи за тях.

Именно леви депутати торпилираха замисъла на кабинета.

„Да не се амнистират лицата, които са извършили умишлени престъпления”, призова Надя Антонова от левицата в парламента.  Правната комисия я подкрепи, макар на всички да бе ясно, че щом за едно престъпление се налага глоба от 1000 до 5000 лева,  значи, че не е с висока степен на обществена опасност..

Амнистията не засегна не само нито един политик от висок ранг, от нея не се възползва нито един рецидивист или затворник с голяма присъда, въпреки че първоначалният проект предвиждаше бонуси за тези, които са изтърпели по-голямата част от наказанието си.
Една от най-смислените последици от амнистията бе  облекченото  положението на осъдени, пострадали от налагането на различни срокове на лишаване от свобода за едно и също престъпление в период  от 1997 до 2002 г.  Тогава  присъдите за отделни престъпления се събираха механично и имаше хора, които бяха  осъдени на по 70-80 години затвор, а други за същите деяния по-късно бяха получили 10 години.  Престоят им зад решетките се намали по специална формула.  Същото важеше и за осъдените за притежание на наркотици, докато в закона не действаше правилото за еднократната доза.

И да е отървал глобата някой друг зам.областен управител, това извинение ли е за  липсата на осъдени в най-ново време управници за подкуп, престъпления по служба, търговия с влияние и прочие. Не е,  разбира се.

Всяка нормална държава трябва да има силна съдебна система, която е със самочувствие да държи еднакво на  прицел нарушителите на закона – от дребната до едрата риба. Това важи особено за държавното  обвинение, което кой знае защо на седем  години сменя стила си, според главния му прокурор начело.

Дори е въпрос на цивилизованост да се проумее, че в съвременните държави,  през определени периоди , се обявява и амнистия –  било заради  овехтели  състави на престъпления, било опрощаване на част от наказанието,  когато е изтърпяна по-голямата част от него и прочее.

На академично ниво у нас от 20 години се поставя въпросът за декриминализиране на купища престъпления в Наказателния кодекс (НК),  с идеята кодексът  да  остане периметър на тежката престъпност,  а по-леките,  да се наказват като административни нарушения.

„Да се разделят престъпленията от простъпки, да се намалят давностните срокове на леките провинения, да се засили прилагането на пробацията, да отпаднат „мъртвите текстове“ в НК”, имаше дори подготвен законопроект на д-р Ива Пушкарова по поръчка на министъра на правосъдието Миглена Тачева.  За подобни промени дълго  радееха  бившият председател на  ВКС проф. Лазар Груев и бившият главен прокурор Борис Велчев.

Малодушието на политиците,  обаче стопира всяка смислена идея

Не й прилича на г-жа  Цачева, като бивш шеф на българския  парламент да гради дребнаво политически позиции с откровени неистини.  Още повече, че законопроектът за нов Наказателен кодекс остаря  по рафтовете на  парламента под нейно председателство.  А  наказателната политика се върти в омагьосан кръг на половинчати реформи с поправки „на парче”. Поне антикорупционният закон да беше видял бял свят, криво ляво имаше вид след три  – четири ремонта на проекта. Ама преди избори, е някак неудобно и опасно.

Случващото се в Румъния е знак и за законодателите ни –   никак не е случайно  общественото  мнение, че лобистки промени обхождат надлъж и шир законодателството ни.  Не бяха случайни и настроенията срещу Закона за концесиите,  съвсем наскоро спрян от ветото на президента.  Той бе приет в последните дни на 43-я  парламент, след като на последното заседание на правната комисия бе отхвърлен. Така се загнездиха съмненията,  че  на гърба на обществото, управляващите  уреждат  „своите олигарси” с „вечни” концесии. А държавата трябва да изплати всички вложени инвестиции на концесионера и евентуалните бъдещи печалби за срока на концесията, при разваляне на договора, дори и от страна на самият концесионер.

Не е работа на журналистите да превъзпитават политиците. Но е неприлично да слушат като онемели небивалици и безкритично да ги пускат в публичното пространство. Нали смисълът на журналистиката беше да разкрива истината, а не да предпазва обществото от нея.

 

About Лилия Христовска

Проверете също

ССБ иска мнозинството на Съдийската колегия да се извини за публичното унижение на членове от академичната общност

   От Съюза настояват това мнозинство да си каже истинските причини за  прекратяване на конкурса …

Омбудсманът: Унизителни и кошмарни условия в психиатриите, извън всякакви европейски стандарти за пребиваване

    Погазване на права, унизителни, кошмарни, на моменти зловещи условия за пребиваване, лечение и …

6 коментара

  1. Dimitar Bongalov

    Поздравления. Не ми се искаше аз да се впускам в простотиите на политиците защото знаех че има журналисти в България които са наясно. Много ми се иска тези „специалисти“ дето са и политици да коментират чл. 2 и чл. 3 от този закон за амнистия,но няма да участвам в предизборните им простотии. Не виждам начин обаче начин да не изкоментираме професионално последното изменение на ЗИНЗС. Факт е, че становишето на Омбудсмана не бе дори коментирано. Омбудсмана ще го коментира неизбежно в годишния си доклад. Коректно се въздържаме заради изборите да не искаме вето и това следва да се оцени.

  2. Ирина Матева

    Ако не ме лъже паметта обаче точно с този закон за амнистията у нас бяха „отървани“ от наказателно преследване и десетки висши държавни служители, обвинени за безстопанственост – по чл. 219 от НК.

  3. Лили Христовска

    Да, права стe за безстопанственост по непредпазливост – можеше, но бяха единични случаи.
    Но можеш ли да кажеш, че един еднократен акт, какъвто е амнистията, е причина в затвора да няма осъдени политици. Да не говорим, че само от ДПС са двама бивши депутати и кметове. Има и други. Няма да се обяснявам повече и да ви губя времето. Нахално е да си 7 години във властта и да се оправдаваш с некаква тройна коалиция отпреди сто години за борбата с корупцията по високите етажи на властта.

    Харесвам · Отговор · Откоментирано от Lilia Hristovska · 20 часа

  4. Ирина Матева

    Ето го законът за амнистията: Чл.1) Амнистират се, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, лицата, които до 1 юли 2008 г. са извършили престъпления по непредпазливост, за които по закон се предвижда лишаване от свобода до 5 години или друго по-леко наказание. Според НК: Чл. 219. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева. До безстопанственост може да се стигне и при двете форми на вина – и с умисъл, и по непредпазливост. Но това е само едно от длъжностните престъпления. И това съвсем не оправдава липсата на осъдени управници за подкуп, престъпления по служба, търговия с влияние и прочие. Така че оправданието на Цачева пак си „издиша“.

  5. Димитър Петков

    Ми те само с това се оправдават.Само че все по-малко балъци ги слшат

  6. Иван Заеков

    Сигурно заради качеството на законите, които приемат

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.