Съюзът на съдиите с критики към електронния вот за ВСС

Изборът на прокурора Розалин Трендафилов беше по правилата, заявяват наблюдателите от ССБ

След първия избор за член на ВСС, в който беше използван вотът онлайн, въпросителните към този начин на гласуване не са изчерпани, а се множат. Това става ясно от становище на Съюза на съдиите, които бяха регистрирани като наблюдатели на общото събрание на прокурорите и последващото гласуване, с което Розалин Трендафилов стана 25-ия член на ВСС.

Вотът бе проведен по правилата, категорични са от Съюза на съдиите. Но подробно излагат забележките и питанията си към електронното гласуване. Становището е подписано от председателя Атанас Атанасов, който бе сред наблюдателите.

Ето част от него:

„Реализацията на свободното волеизявление предполага едни и същи условия за упражняване на избирателното право, независимо дали се използва системата за електронно гласуване или се гласува чрез хартиена бюлетина. В този смисъл и системата за електронно дистанционно гласуване за избор на членове на ВСС от професионалната квота следва да дава възможност и да се гласува с празна бюлетина, каквато възможност предоставя гласуването с хартиена бюлетина. В разпоредбите на чл. 268, ал. 2 и на § 145, ал. 18 от Избирателния кодекс изрично е предвидена възможност при машинно или електронно дистанционно гласуване при провеждане на избори за народни представители, органи на местно самоуправление или за президент и вицепрезидент на съответния гласоподавател да се осигури възможност да не гласува за никой от кандидатите, респективно на листите на партиите и коалициите, поради което не би следвало да представлява техническа трудност и в системата за електронно дистанционно гласуване при избор на членове на ВСС да се предостави на съдиите, прокурорите и следователите също възможност да гласуват с непопълнена електронна бюлетина. При проведения избор на член на ВСС от прокурорите с един участващ в избора кандидат, липсата на опция да се гласува „против“ и възможността при електронното дистанционно гласуване да се отчете само подадени „за“ гласове, обуславяше като единствена възможност да не се подкрепи кандидата от избралите електронно гласуване те да не участват в избора.

Сериозен недостатък на системата за електронно дистанционно гласуване за избор на членове на ВСС е неосигуряването на информация, гарантираща проверка за правилното отчитане на подадените гласове. За разлика от гласуването с хартиена бюлетина, при която фактът на участие в избора се удостоверява чрез полагане на подпис от съответния избирател в избирателен списък и в този смисъл се създава възможност за сверяване на общия брой подадени бюлетини с участвалите в избора избиратели, системата за електронно дистанционно гласуване не отчита кои от регистрираните за участие в избора прокурори са осъществили правото си на глас. Отчитането единствено на броя на подадените гласове не осигурява възможност за обективна проверка дали отчетения от същата система брой гласове съответства на участвалите реално в избора избиратели, каквато проверка се осъществява при сверяването на броя и вида на намерените в урната хартиени бюлетини с броя на получили бюлетини и гласували с тях магистрати. В това отношение следва да се отбележи, че наблюдавалите провеждането на експерименталното електронно гласуване експерти от ТУ и БАН са препоръчали поддържането от страна на системата и на техническа възможност за проверка от страна на гласувалите дали техният вот е отчетен правилно, което предложение обаче е било отхвърлено от КПОИТ на ВСС с аргумент, че такава една доработка на системата би осигурила проследяемост на гласуването и в този смисъл би компрометирала запазването на тайната на вота. От консултациите, които ССБ направи със специалисти по информационни технологии се установи, че технически е осъществимо запазване на тайната на гласуването по електронен път при осигуряване на възможност избирателя да провери правилността на отчитане на вота му. Нормативно това е предписано и в разпоредбата на § 145, ал. 14, т. 24 от Изборния кодекс относно системата за електронно дистанционно гласуване, която следва да бъде експериментално използвана при провеждане на избори след 1.01.2018 г.

Според публикуваното на страницата на ВСС становище на наблюдавалия експерименталното електронно дистанционно гласуване през месец ноември 2016 г. доц. доктор Радослав Йошинов от БАН, в хода на последвалото експерименталното гласуване обсъждане с разработчиците на системата са били направени редица препоръки и забележки, които са били отчетени от разработчиците и е предстояло да бъдат внедрени. Като се има предвид, че това становище е обявено на 24.11.2016 г., а системата е одобрена от Пленума на ВСС с решение от 1.12.2016 г., възникват въпросите какви конкретно доработки на системата са били извършени по отношение на системата и дали това е станало преди вземането на решението от страна на Пленума на ВСС, че същата система отговаря на законовите изисквания и на заданието за нейното изграждане.

Друг въпрос по отношение на системата за електронно дистанционно гласуване възникна по повод на дадените уверения от страна на администриращите системата при извършеното наблюдение на избора на член на ВСС от общото събрание на прокурорите, че по никакъв начин не се запаметява от модулите на системата информация за устройствата, от които избирателите достъпват до уникалните линкове за гласуване и чрез които гласуват. Тези уверения не обясняват по какъв начин след проведеното експериментално електронно гласуване бяха обобщени данни колко от участвалите в това гласуване магистрати са използвали мобилни телефони, доколкото информация за вида на използвано за достъп до системата електронно устройство може да бъде събрана чрез идентификация на IP адреса на съответното устройство. 

Най-същественият въпрос относно системата за електронно дистанционно гласуване, който остава отворен и след проведеното наблюдение на използването й при проведения избор на прокурор Розалин Трендафилов за член на ВСС е как при евентуално оспорване пред съд на предстоящите изори от страна на кандидати в тях би могло да се провери дали са отчетени правилно подадените гласове, с оглед на функциите на системата да не поддържа архив за реализиралите правото си да гласуват избиратели и техния вот.

Въз основа на изложеното, обобщаваме следните изводи от извършеното наблюдение:

• Проведеното на 14 и 21 януари 2017 г. Общо събрание на прокурорите за избор на член на ВСС беше организирано и проведено в съответствие с разпоредбите на Закона за съдебната власт и Правилата за провеждане на избори на членове на ВСС, утвърдени от Пленума на ВСС.

• В хода на провеждането на избора бяха предоставени възможности на избирателите в лицето на прокурорите от страната свободно да излъчват кандидати , да изразяват становища по отношение на номинираните и да отправят към тях въпроси.

• Бяха създадени необходимите условия за свободно упражняване на активното избирателно право чрез избор на начин на гласуване и чрез гласоподаване в зависимост от избрания начин – с хартиена бюлетина или с използване на системата за електронно дистанционно гласуване, внедрена от ВСС.

• Изборните резултати бяха отчетени в съответствие с правилата за това, установени в ЗСВ и утвърдените от ВСС Правила.

• Общото събрание беше проведено при условията на добро планиране и осъществяване от страна на администрацията на ВСС, като следва да се отчете необходимостта от посрещане на предизвикателствата, следващи от предстоящите избори за следващ състав на ВСС от страна на общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите.

• Необходимо е ВСС да предостави допълнителна информация за внедрената система за електронно дистанционно гласуване, като се обясни по максимално достъпен начин как същата гарантира тайната на вота. Следва да се осигурят и еднакви условия за упражняване на правото на избор чрез използване на тази система и чрез гласуване с хартиена бюлетина, както и еднакви условия за отчитане на двата вида гласуване и проверка при евентуално оспорване на изборните резултати.“