Последни новини
Home / Законът / Европейският парламент ратифицира търговското споразумение с Канада

Европейският парламент ратифицира търговското споразумение с Канада

Defakto.bg

СEТА  накърнява интересите на хората на наемния труд,  ще се отрази неблагоприятно на икономиката, заявиха в декларация българските евродепутати – социалисти

Европейският парламент в сряда ратифицира споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада (СЕТА).  На пленарна сесия в Страсбург евродепутатите гласуваха с 408 на 254 гласа и 33 въздържали се в полза на споразумението.

Това ще позволи то да влезе частично в сила от април.

Против СЕТА гласуваха крайнолевите, крайнодесните, зелените и част от лявоцентристите в Европейския парламент, включително евродепутатите от БСП, които обявиха мотивите си в декларация (виж по-долу).

Със споразумението, известно като CETA, което бе подписано миналия октомври, се премахват 99 процента от митата между двете страни и е опит за хармонизиране на здравните и екологичните стандарти.  То предвижда и система за арбитраж между инвеститорите и държавите-членки, който според противниците на СЕТА дава твърде голяма власт на корпорациите.

То предвижда страните по него взаимно да отворят пазарите си на услугите и инвестициите, съдържа клаузи за държавните поръчки, защитата на инвестициите, интелектуалната собственост, санитарните и фитосанитарните мерки, географските наименования, устойчивото развитие, регулаторното сътрудничество, взаимното признаване, търговските улеснения, сътрудничество в областта на суровините, решаването на спорове и техническите бариери пред търговията.

Всички мита за промишлени стоки падат. Веднага след влизането на споразумението в сила това ще стане с 99,6% от канадските мита и с 99,4% от европейските мита. За останалите има преходен период до седем години.

Споразумението остана с много противници сред евродепутатите.

На теория обаче СЕТА все още може да бъде блокирано при ратификацията от всеки един национален парламент на 28-те държави или от съда на ЕС.

Декларация на Делегацията на българските социалисти относно CETA

Българските евродепутати-социалисти гласуваха против сключването на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) по три основни причини:

–         Споразумението накърнява интересите на хората на наемния труд;

–         Споразумението нарушава приоритета на публичните интереси;

–         Споразумението се отразява негативно на националната икономика.

Конкретните рискове за България, а и за Европа са:

  1. По отношение на интересите на хората на наемния труд:

–         както свидетелства Становището на Комисията по заетостта и социалните въпроси на Европейския парламент, в резултат на СЕТА в най-добрия случай ще има пренебрежимо малък ръст на заетостта в ЕС с не повече от около 0.02 процента за период от 6 до 10 години, като някои последни изследвания дори предричат загуба на над 200 хиляди работни места;

–         Изследването на Европейската комисия за въздействието на Споразумението от 2011 година свидетелства за сериозни секторни размествания, водещи до съответните увеличения на трайната безработица;

–         Споразумението ще задълбочи разрива в заплащането между квалифицираните и неквалифицираните работници, водещо задълбочаване на неравенствата и на социалните напрежения – СЕТА ще доведе до значителни ефекти на преразпределяне на националните доходи, като за ЕС те ще достигнат до 0,66% увеличение в полза на притежателите на капитал;

–         Особено неприемлив е резкият контраст между привилегирования статут за защита на интересите на инвеститорите при Системата на инвестиционните съдилища спрямо неангажиращите консултации, предвидени за защита на интересите и правата на труда;

–         Системата на инвестиционните съдилища може да се превърне в инструмент срещу възможността на държавите да провеждат активна политика по доходите, както и за ограничаване на обхвата на колективното трудово договаряне.

  1. По отношение на публичния интерес:

–         Редица клаузи на споразумението осигуряват явно предимство на приватизационните интереси над публичните. Преди всичко, разбира се, това е ясно закрепено в системата на Инвестиционните съдилища. Споразумението предвижда създаването на трибунал, пред който инвеститорите могат да изправят дадена държава, ако преценят, че с действията си е нарушила техни очаквания за печалби.

–         подходът на „негативния списък“, съгласно който всички видове услуги са отворени за приватизация освен изрично изключените, което представлява пълен отказ от досега прилагания подход на позитивните списъци, досега по правило прилагани в търговските споразумения, сключвани от ЕС;

–         механизмите в сферата на услугите за необратимост относно въвеждана либерализация и за неизменяемост във  вече либерализиран сектор означават силно да се затруднят евентуални мерки на публичните власти да въвеждат необходимите регулации в сферата на публичните услуги, в това число и тогава, когато случаи на либерализация и приватизация са се оказали във вреда на обществения интерес;

–         при договарянето на СЕТА Европейската комисия не взе под внимание протестите на стотици хиляди граждани във всички държави-членки на ЕС, както и възраженията на синдикати, неправителствени организации и други структури на гражданското общество.

 

  1. По отношение на последиците за националната икономика

–         Канада се нарежда едва на 48-о място сред търговските партньори на България. Съгласно данните на Националния статистически институт за първите 11 месеца на 2016 г. българският износ към Канада възлиза на 28,7 млн. евро (0,15% от общия износ), а вносът от Канада – на 38,3 млн. евро. Обемът на отрицателното салдо за България е 9,6 млн. евро;

–         Съгласнно данните на БНБ преките чуждестранни инвестиции от Канада у нас възлизат на едва 1,4 % от всички ПЧИ в страната за 2015 г.;

–         Отпадането на търговските бариери ще направи българският пазар на земеделска продукция уязвим от внос от Канада особено в чувствителни сектори като производството на месо. Евтиният внос от Канада може да допринесе за по-нататъшна промяна в структурата на българското селско стопанство в посока производство на продукти с ниска добавена стойност, както и да направи хранително-вкусовата промишленост зависима от внос на суровини;

–         Пазарите ще бъдат отворени за продукти съдържащи хормони и/или ГМО. Поради по-ниската им цена те биха оказали натиск върху местните производители и ще бъдат привлекателни особено за ниско- доходните групи с неясни последствия за общественото здраве;

–         Обемът на търговията при услугите между България и Канада варира съшествено от година на година и зависи най-вече от глобалните тенденции в аутсорсинга. Съществуващите тарифи и ограничения не могат да бъдат считани за препятствие, но „надпреварата към дъното“ в търсене на нови аутсорсинг дестинации с все по-ниски цени на труда реално смазва възможностите за увеличавне на двустранната търговия с услуги между двете страни;

–         Българският пазар на труда е изправен пред демографска криза. Работната сила намалява и понастоящем повече от 70 % от фирмите в България се оплакват от недостиг на квалифициран персонал. Страната преживя огромна емиграционна вълна и продължава да страда от „изтичане на мозъци“ към по-развитите държави-членки на ЕС и САЩ. В този контекст по-нататъшната либерализация на достъпа до канадския пазар на труда може да има траен отрицателен ефект върху развитието на българската икономика и да доведе до повишаване на загубите на човешки капитал;

–         Споразумението не съдържа нито една глава с конкретни мерки в подкрепа на малките и средни предприятия. Понастоящем има 20,9 милиона МСП в ЕС (93% с по-малко от 10 служители), но само 619 000 извършват износ извън ЕС. При либерализираните условия, създадени от СЕТА, тези МСП ще бъдат изложени в пълна степен на конкуренцията от големите транснационални корпорации от Северна Америка. В допълнение, МСП са заплашени от загубата на защитата, която им осигурява традиционната правораздавателна система, която е много по достъпна, включително като цена, спрямо Системата от инвестиционни съдилища, облагодетелстваща на първо място и най-вече големите мултинационални корпорации.

 

About De Fakto

Проверете също

ДПС: При извънредно положение и епидемична обстановка спират наказателните срокове, водещи до разпускане за партии

Обмислят извънредна ваканция за съдилищата Часове след като на първо четене бяха приети изменения в …

Нормотворчество за чудо и приказ. Или как парламентът потвърди критиките на ЕК за недъгаво законотворчество*

Екатерина Баксанова Имало едно време в България Народно събрание, което, в резултат на прозрачен, предвидим …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.