DeFakto.bg DeFakto.bg
Според адвокат Александър Кашъмов, председателят на съда не е свещена крава
Делото, заведено от 16 журналисти срещу „закриването“ на най-публичния доскоро съдебен сайт – този на Върховния административен съд, е прекратено на първа инстанция.
Журналистите атакуваха правилата, приети от председателя на ВАС Георги Колев, за заличаване на данни от съдебните актове. Това доведе до изчезване от публичния сайт на всички искови молби, а публикуването на публичните решения и определения, включително по знакови дела, се отлага заради „процес на заличаване на лични данни“.
В мотивите на определението е прието:
„Оспорваната заповед е издадена от председателя на Върховния административен съд в изпълнение на вменените му с чл.122, ал.1, т.1 и т.12 от Закона за съдебната власт правомощия, и съгласно ал.3 е задължителна за съдиите и служителите в този орган на съдебната власт. Същата не съдържа волеизявление на административен орган по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на АПК, който упражнявайки властнически административни правомощия, да създава права и задължения, респективно да накърнява субективни права или правни интереси на трети физически или юридически лица.
По естеството си това е вътрешнослужебен акт … По своите правни последици заповедта не рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на жалбоподателите, т.к. същата по никакъв начин не нарушава/ застрашава техни конституционни права като граждани и юридически лица по смисъла на чл.120, ал.2 от КРБ, включително правото им на достъп до информация. Заповедта не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателите, което определя и липсата на правен интерес за тях от оспорването й, а правото на достъп до информация е гарантирано с отделен закон – ЗДОИ.“
Решението ще бъде обжалвано пред ВАС.
А адвокат Александър Кашъмов, който защитава журналистите, коментира:
„Простичко казано, според приетото от съдия Николова разбиране, правилата на председателя на ВАС са свещена крава. Те създавали права и задължения само за съдиите и служителите. Всъщност е точно обратното – само съдиите и служителите могат да четат пълното съдържание на съдебните решения и определения, както и документите, представени от страните, докато всички останали, включително журналистите жалбоподатели, имат достъп само до окастрени решения и определения, в които дори органите на власт са анонимни.
Според приетото от административния съдия тълкуване, конституционното право на информация е гарантирано единствено с подаването на заявление по реда на ЗДОИ. Според решение № 7/96 г. на Конституционния съд, прието преди 21 години, на правото на всеки на информация кореспондира задължението на държавните органи да предоставят достъп до такава информация, включително като я публикуват. Според това решение:
„С оглед на това положение, пряко извлечено от конституционния текст, може да бъде обосновано задължение на държавата да регламентира законодателно достъпа до информация, като това задължение може да бъде степенувано и да се разграничат напр. задължение на държавните органи да публикуват официална информация (т. нар. „активна прозрачност“) и задължение да се осигури достъп до източници на информация (т. нар. „пасивна прозрачност“).“
В случая е регламентирано законово задължението съдилищата да публикуват своите решения и определения. Отделно от това, на основание чл.14, ал.2, т.3 от ЗДОИ органите на власт /включително съдилищата/ са длъжни да съобщават информация, която представлява или би представлявала обществен интерес.
В продължение на около 16 години ВАС публикуваше на сайта си пълния текст на решенията и определенията, както и жалбите и административните актове, които се обжалват. Следователно не отговаря на Конституцията и закона изводът, че публикуването на съдебните документи няма общо с правото на достъп до информация.
Намесата в правото да се получава информация, която вече е публикувана, т.е. общодостъпна, без това да е надлежно обосновано, противоречи и на чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека. Следователно премахването на вече публикувана информация се равнява на цензура и може да бъде оправдано само на основанията, предвидени в Конвенцията, включително ако е налице необходимост за това в демократичното общество.
Отказът на правосъдие по въпроси, свързани със защитата на гарантирано с Конституцията право, е в нарушение на чл.56 от Конституцията.
