Последни новини
Home / Законът / Структурни вместо същностни реформи в прокуратурата*

Структурни вместо същностни реформи в прокуратурата*

Defakto.bg

Автор: Иван Георгиев 

През настоящата седмица Конституционният съд се произнесе с тълкуване на чл. 126, ал. 1 от Конституцията по искане на главния прокурор. Според решението на КС, структурата на прокуратурата трябва да бъде във функционално, но не и в териториално съответствие с тази на съдилищата. Тоест на районните прокуратури трябва да съответстват районни съдилища, на окръжните – окръжни и т.н., без да е необходимо чисто териториалното им разположение в едно и също населено място. Така вече могат да бъдат обявени за започнати процесите по промяна на съдебната карта и преструктурирането на органите на съдебната власт по места в съответствие с населението и икономическата активност. Опасността е паралелно с тези процеси да не се активират мълчаливи, но силни движения отвъд съдебната власт.

Дългогодишната липса на стратегия[1] за развитието на ресурса на съдилищата и прокуратурата превърна част от тях в институции, презадоволени от магистрати и обслужваща администрация. В тези институции съдиите и прокурорите са с ниска натовареност и поради това – трудна за поддържане експертиза. На този фон софийските и някои други съдилища са в постоянен недостиг на кадри, натовареността надхвърля възможностите на съдиите за задълбочено разглеждане на делата, а това оказва негативно влияние върху качеството и бързината на правосъдието. Именно тези процеси засилват възможността за нарушаване независимостта на съдиите чрез проверки от страна на Инспектората към ВСС и последващи наказания на неудобните съдии, както и чрез чести командирования на съдии и прокурори с цел заобикаляне на конкурсното начало.

Ако трябва да степенуваме по важност последователността на очакваните от обществото действия в прокуратурата, спешните и целенасочени усилия за реформиране трябва по-скоро да бъдат насочени към постигането на резултати в борбата с корупцията и отварянето на институцията към обществото. Отчетността, разбирана като обяснения как прокуратурата изпълнява функциите си по закон, е ключова в този процес. Преборването на корупцията по високите етажи на властта не започва със закриването на районната прокуратура в Малко Търново или друг малък град (колкото и обосновано да е това). Много по-убедително би било, например, ако прокуратурата отговори на докладите на ЕК и представи пътна карта за изпълнението на препоръките в тях.

Закриването на държавни структури по места винаги е съпроводено с недоволство на местното население, а оттам и на местната власт. Имаме ли гаранция, при силно изразената политическа квота във ВСС, че тези процеси няма да бъдат водени от принципа да се закриват съдилища и прокуратури там, където няма кметове, съвпадащи по политически признак с централната власт? Това, от своя страна, ще отвори пролуки за още натиск и влияние – от главния прокурор към кметове, министри и народни представители. Не е трудно да си представим как районна прокуратура се търгува за, например, една болница и две училища.

Промените в прокуратурата трябва да започнат отнякъде, но въпросът е дали преструктурирането на местните структури няма да изиграе ролята на „прах в очите”, демонстриране на дейност и отклоняване на вниманието от по-важните въпроси пред  държавното обвинение. Не би било изненада, ако перспективата за закриване на местни прокуратури се използва за изнудване на местната и централната власт и търгуване между трите власти. Разбира се, ако преструктурирането на прокуратурата по места е съпроводено с решителни действия за отварянето на институцията и борба с повсеместното овладяване на държавата, то тези притеснения биха били неоснователни.

 


[1] Едва с Актуализирана стратегия за съдебна реформа/2014г./, стратегическа цел 3, се заложи конкретика за реформиране на съдебната карта.

Източник:  http://ime.bg/bg/articles/strukturni-vmesto-syshtnostni-reformi-v-prokuraturata/#ixzz4Z1WyJ4zu

About De Fakto

Проверете също

Адвокат Ивайло Дерменджиев обяви кандидатурата си за председател на Висшия адвокатски съвет

Известният столичен адвокат  Ивайло Дерменджиев обяви кандидатурата си за председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). …

Всички без ГЕРБ задължиха Бойко Борисов да се яви пред парламента

Преди това бе наречен “Джипко Бибитков”, “генералът беглец”, “страхливият заек от Банкя” Със 145 “за” …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.