Платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение от работодателя наведнъж или на части, като най-малко половината наведнъж през календарната година, за която се полага. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника (служителя) до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено. Тогава на работника (служителя) се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.
Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работодателя поради важни производствени причини, както и от работника (служителя) – когато ползва друг вид отпуск. Или по негово искане със съгласието на работодателя.
Работодателят по искане на работника (служителя) може да му разреши неплатен отпуск, независимо дали е ползвал или не платения си годишен отпуск, и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Добре е да се знае, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако е изрично предвидено в Кодекса на труда, друг закон или акт на Министерския съвет.
Справка: Член 160, 172, 173 и чл. 176 от Кодекса на труда.
*Авторът е Изпълнителен секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор