DeFakto.bg DeFakto.bg
Освен обобщени данни и тeнденции, главният прокурор трябва да докладва пред парламента и конкретни наказателни дела. Така Съюзът на съдиите тълкува новата разпоредба в чл.84, т.16 от Конституцията, разширила задълженията на обвинител №1.
Текстът е сред последните промени в основния закон, приети в края на 2015 г. През ноември 2016 г. Сотир Цацаров поиска от Конституционния съд да разтълкува обхвата на израза „други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагане на закона, противодействие на престъпността и реализиране на наказателната политика“ и попита включва ли се в него доклад по конкретно наказателно производство. Според Цацаров изнасянето на данни по конкретни дела ще наруши принципа за разделение на властите и ще е удар по независимостта на съдебната власт.
КС образува по случая конституционно дело №15 за 2016 г., докладчик по него е Таня Райковска. На 19 януари т.г. казусът бе допуснат до разглеждане, а на съсловните организации на магистратите бе дадена възможност да изразят становище по него.
Темата за отчетността на прокуратурата и на обвинител №1 отдавна е „гореща“ и неминуемо ще присъства и в предизборната битка за новия парламент.
Днес от Съюза на съдиите публично разпространиха своята позиция по конституционното дело.
„Съюзът на съдиите в България (ССБ) изразява становище, че изразът „други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагане на закона, противодействие на престъпността и реализиране на наказателната политика“ обхваща както обобщени данни по определен вид дела, група от дела, така и доклад по конкретно наказателно дело“, се казва в становището.
Ето част от аргументите:
„Считаме, че предложеният от нас вариант за тълкуване на разпоредбата на чл. 84, т. 16 от КРБ не противоречи на други разпоредби на Конституцията, в частност – на регламентиращите разделението на властите и на определящите правомощията на Прокуратурата на Република България.
Прокуратурата и съдът не са едно и също
Прокуратурата и съдът са част от съдебната власт, но, доколкото те имат различни правомощия, то и проверката на това дали влагането на определен смисъл в една конституционна разпоредба би довело до накърняване на тяхната независимост следва да се разглежда поотделно и то само в рамките на установените им правомощия. Така съдът в Република България осъществява правораздаването и именно тази дейност не може да бъде изпълнявана както от прокуратурата, така и от изпълнителната и законодателната власт. Прокуратурата, от своя страна, следи за спазване на законността, като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; може да извършва разследване; да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки; предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове; в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела. Така за прокуратурата е отредено, че единствена може да ръководи разследването и да привлича към отговорност лица, които са извършили престъпления и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер.
В тази насока, изискването на доклад за прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика по конкретно дело по никакъв начин не накърнява независимостта на прокуратурата, тъй като Народното събрание не се намесва и не изземва правомощията на прокуратурата. С изискването на този доклад по конкретно дело Народното събрание нито има право да поеме ръководството на разследването, нито да задължи определен прокурор да привлече към наказателна отговорност конкретно лице.
Мярка срещу произвол
Разделението на властите е не само разделение на правомощията, но въвеждане и на механизми, с които едната власт може да контролира другите две. Демократичното управление е ограничено управление, като нито една власт не може да е носител на безкрайно много правомощия и да не подлежи на контрол.
Именно представянето на такъв доклад е израз на контрол, който НС ще може да упражни върху прокуратурата, без да изземе правомощията й или по друг начин да наруши нейната независимост, като създаде обективни пречки за изпълнението на възложените и от Конституцията компетентности. Също така, независимостта не е самоцел. Нейната задача е да предпази не носителите на властта, а гражданите на държавата. Изискването на доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика по група от дела или по конкретно дело по никакъв начин не дава възможност на Народното събрание да узурпира повече власт, отколкото му е отредено по Конституция и с това да наложи някаква форма на тирания върху гражданите на Република България. Точно обратното – Народното събрание ще осигури дължимата от прокуратурата отчетност пред обществото и ще предпази последното от произвол“.
