DeFakto.bg DeFakto.bg
Анализ на ВКС за прилагането на мярката за неотклонение „домашен арест”, очаквано, се отплесна в друга посока на полето на Висшия съдебен съвет.
На заседание на съдийската колегия днес кадровици повдигнаха теми от злободневието – като променените мерки на баща и син Галеви, освободени миналата седмица от апелативния спецсъд срещу гаранция и „домашен арест” и поискаха обяснения. Дебатът зачекна и случай с турския гражданин Фарук Бекташ, прегазил семейство мотористи и избягал от България, макар да бе под „домашен арест”. Всичко това под мотото: обществото е възмутено и пита.
А всичко щеше да е наред, ако въпросите бяха на точното място, към точните адресати и в търсене на точните решения. Но не бяха.
„Де факто” вече писа за анализа за прилагането на мярката за неотклонение „домашен арест” , изготвен от върховните съдии от аналитичното звено на ВКС Антоанета Цонева и Лада Паунова. Той констатира спорадична неправилна практика на съдии по места, която обаче не е придобила застрашителни размери и, според авторите на анализа, може да бъде преодоляна с обучение на магистратите и уведомяване на административните ръководители. Те заключават, че в момента не се налага тълкувателно решение на ВКС по въпроса. Като неправилно е посочено вземането на „домашен арест” в случаи, в които не е било дори налице обосновано предположение, предполагащо налагане на мярка за неотклонение. Друг сочен пример бе недопустима замяна на най-тежката мярка „задържане под стража”, чийто максимален срок е изтекъл с „домашен арест”, при който драстичното ограничаване на права продължава. Конкретни примери на дела не се сочат, защото целта на анализа е обобщение на практиката и преценка дали върховният съд да се намеси с тълкуване.
Нещо повече – ВСС като кадрови орган пък няма никакви правомощия по отношение на правораздаването като такова. Но анализите му се предоставят за информация.
Светла Петкова обаче поиска „разширяване на темата”, сведе я до пускането на баща и син Галеви от ареста миналата седмица и поиска „логично обяснение” на тези казуси. Понеже доскорошният председател на апелативния спецсъд Даниела Росенова, участвала в конкретния съдебен състав, не била дала такова обяснение миналата седмица пред ВСС, когато бе изслушана като кандидат за втори мандат (впрочем, конкретен въпрос защо пуснахте Галеви не й бе и зададен от кадровиците).
Анализът е поръчан миналата година, докладите на председателите на апелативните съдилища, залегнали в основата му, са депозирани на 9 декември м.г., отговори Лозан Панов. До анализа, възложен от него, се е стигнало пак заради конкретен скандален случай – с Фарук Бекташ, за да се избегнат подобни. По отношение на турския гражданин обаче втората инстанция отдавна е променил мярката за неотклонение в „задържане под стража”, която е отчела именно основните конкретни факти по конкретното дело – че той няма трайни връзки с България, които да гарантират явяването му пред правосъдието, ако напусне ареста. Бекташ до днес не е открит, но тук вече съдът е безсилен.
„Практиката е спорадична, инцидентна, констатират колегите. Тяхното менние, както и на зам.-председателя на ВКС Павлина Панова е, че в случая няма нужда от тълкувателно решение. А е необходмо обучение, за да не се превърне неправилната практика в трайна, константна и вече да наложи тълкувателна дейност”, повтори Панов.
„Да помислим и за пострадалите, обществото се интересува от този проблем. Идеята ми е в духа на добрите традиции на ВКС да направите анализ на ефективността на мерките за неотклонени. Обществото ще е доволно да чуе анализ на мерките, в резултат на които се е укрил обвиняем, по апелативни райони. Тогава ще имаме ясна представа как мерките за неотклонение понякога стават причина и за бавно правосъдие”, включи се Галя Георгиева.
„Трябва да се търси баланс между ефективността на правосъдието и правата на обвиняемия. Да, когато обществото, усеща несправедливостта, реагира. Фарук Бекташ е такъв случай, но всеки конкретен случай трябва да се преценява конкретно. Но как се е отразило това върху обществото е в друга сфера на анализ – социалния, ние все пак сме магистрати и колегите от ВКС имат конкретна задача да установят неправилна практика и нуждата от тълкувателна дейност, другото излиза извън тяхната компетентност и не бих поставил такава задача пред тях”, категоричен бе Лозан Панов.
Калин Калпакчиев прикани за анализа да се говори с професионални аргументи, а „не с думи от улицата, извън полето на правото”. Напомни, че за мерките за неотклонение отдавна има тълкувателно решение на ВКС, както и десетки решения на Страсбург за ограничаването на права. А за 2016 г. България е платила 1 милион евро обезщетения по дела на Евросъда по правата на човека, за същата година заради осъждания на прокуратурата от хазната са дадени 7 милиона лева за обезщетения на пострадалите.
„В този процес, за налагане на мерките за неотклонение, всеки има ясно разписани права и задължения, така че да се гарантира върховенството на закона”, заяви Камен Иванов.
А Георги Колев попита какви са правомощията на ВСС по правоприлагането и какъв е смисълът от този дебат, „освен да дадем трибуна и да направим някаква дискусия”.
„Чудя се защо изобщо сме се събрали около тази маса и какво вършим, но това е друга тема и продължението няма да е конструктивно. Обсъждаме доклад на аналитичното звето, в изпълнение на функцията на ВКС да следи за еднаквото признаване на закона. Нямаше проблем, докато докладът не беше използван за решаване на конкретни казуси, на безпринципна основа”, обобщи Калпакчиев.
С 8 гласа „за” и 1 „против” анализът и предложенията в него бяха приети за сведение.
