Европейският съд: Известните личности имат право на неприкосновен личен живот, журналистите да се съобразяват! 

Автор Светла Маргаритова

На 21 февруари 2017 г.  Европейският съд постанови решение, на което според мен журналистите и съдиите следва да обърнат особено внимание, защото то е свързано непосредствено с тяхната дейност.

По делото Rubio Dosamantes c. Espagne (requête n o 20996/10) Съдът  прие, че правото на неприкосновеност на личния живот на певицата от латиноамерикански произход, известна в обществото под името Паулина Рубио, е било накърнено чрез излъчването на поредица от оскърбителни телевизионни предавания, но националните съдилища не са уважили нейната искова претенция, защото са сметнали,  че изнесената информация или е била вече известна в обществото, или не е била обидна.

Обстоятелството, че тя е била много популярна в Испания и е била във фокуса на пресата, съвсем не означава, че могат да бъдат разпространявани всякакви неконтролирани коментари  и непроверени слухове по повод личния й живот.Националните съдилища при извършената от тях оценка на спорните телевизионни предавания не са  съумяли да спазят балансът между легитимния интерес на обществото и сърцевината на неприкосновеността на личния живот, защитен от чл. 8, отсъжда Съдът.

Фактите

Родената в Мексико певица е много популярна. Тя живее и се изявява в Испания. През април и май 2005 г. нейният бивш мениджър е поканен и дава интервюта за три телевизионни програми, в които са обсъждани събития от личния й живот. Както журналиститът-водещ предаванията, така и мединджърът й, обсъждат в ефир обстоятелства и слухове относно нейния хомосексуализъм, употребата на наркотици и връзката й с г-н  R.B. В решението на Съда са представени извадки от интервютата, от които се установява, че въпросите на журналиста са пряко насочени към установяване на характера на връзката й с нейния любовник (доколко тя е била бурна и изпълнена със скандали и побоища, кой от двамата е бил агресивният и кой – жертвата, дали тя е или не е бисексуална, за връзката й с известна манекенка и отношенията между тях). А  самият начин на задаване на въпросите, дори и всички те да не получават положителен отговор от събеседника, вече води до определени внушения към  аудиторията.

През май същата година г-жа Рубио предявява граждански иск, за да  защити правото си на добро име, чест и достойнство, срещу бившия си мениджър, водещия предаванията, телевизионните компании, от чието име се излъчват програмите, както и собствениците на трите телевизионни канала. Първоинстанционният съд приема, че коментарите относно употребата на дрога от страна на нейния интимен приятел са засягали по-скоро тяхната интимна връзка,  не са били насочени към директни обиди спрямо нея и ако са засягали някого, то по-скоро това е бил нейният приятел . Относно направените намеци за нейната сексуална ориентация съдията приема, чете не са могли да засегнат нейната чест, тъй като  хомосексуалността на едно лице не се възприема вече като уронваща достойнството, а и самата жалбоподателка мълчаливо се е съгласила да бъде воден дебат по този въпрос. На последно място съдията приема, че обсъжданата тема относно лошото отношение и дори употребата на насилие от страна на г-жа Рубио по отношенине на нейния партньор, не са засегнали репутацията й. Това решение е потвърдено от Върховния касационен съд, а жалбата й до Конституционния съд (т.н.  recours d’amparo) е оставена без уважение.

Решението на Европейския съд

Съдът отбелязва, че, макар и жалбоподателката да е била добре известна в обществото поради това, че е певица, това съвсем не означава, че нейните действия или поведението й в частния й живот непременно трябва да бъдат обект на внимание и да  стават  обществено достояние. Фактът, че г-жа Рубио е била широко известна и популярна не дава право на телевизионните канали да разпространяват неконтролирани коментари върху личния й живот, които по никакъв начин не обосновават наличието на легитимен интерес у обществото.

Съдът напомня, че някои събития за личния и семейния живот са обект на особено засилена защита от гледна точка на член 8 от Конвенцията и трябва да накарат журналистите да бъдат с повишено внимание и грижи при обработката на информация от подобен характер. Разпространяването на непроверени слухове или направените коментари без всякакъв контрол или граници  по въпроси, свързани с живота на другите, не бива да се разглежда като тривиално.

Съдът констатира, че поканените са били насочени да коментират изключително детайли от личния живот на жалбоподателката. Дори и да има чисто комерсиален интерес за телевизионните канали, които разпространяват такива програми, Съдът отбелязва, че те трябва да отстъпят пред правото на личността ефективно да бъде защитен личния й живот.

Затова според него именно националните власти са били тези, които е следвало да осъществяват една преценка на излъчваните телевизионни предавания с цел да разграничат и намерят баланс, за  да смекчат това навлизане в сърцевината на личния живот на г-жа Рубио и същевременно да представлява интерес и за обществото.

Европейскит съд намира, че националните съдилища не са осъществили именно тази преценка на пропорционалност , а са се задоволили да констатират, че направените коментари не са засегнали нейната чест. Те не са изследвали критериите, които стоят в основата на оценката между свободата на изразяване – от една страна и правото на отделната личност на поверителност и неприкосновеност на личната му сфера. С оглед голямата свобода на преценка,  която е предоставена на властите на всяка една страна Съдът достига до извода, че те не са изпълнили своите позитивни задължения да защитят личния живот на г-жа Руио, поради което е установено нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот по чл. 8 от Конвенцията.

Текстът е публикуван със специално разрешение от блога на Маргаритова www.pravanachoveka