Единодушно, с 11 „за“ (12-ият, съдия Анастас Анастасов е болен) КС обяви за противоконституционно заличаването от избирателните списъци при негласуване. Нещо повече, в мотивите към решението си съдиите записват, че в основата на избирателното право стои политическата свобода. А тя включва не само правото в „тъмната стаичка“ да избереш измежду предложените ти кандидати, но и правото да не отидеш до урните.
Дело № 11 от 2016 г. бе образувано по искане на омбудсмана Мая Манолова. Тя оспори новата разпоредба на чл. 242 а от Избирателния кодекс, която предвиждаше заличаване от избирателните списъци при две последователни неучастия в избори от един и същи вид. За да избегне санкцията, гражданинът трябваше да докаже негласуване по „уважителни причини“, скрепени със „съответните документи“. От заличаването бяха изключени пребиваващите извън страната, хората над 70 г., както и тези с трайни увреждания, с увредено зрение и затруднено придвижване. Редът за заличаването се определяше от ЦИК.
Тези нововъдения в Избирателния кодекс нарушават конституционните принципи на правовата държава, на общото и равно избирателно право, на неотменимостта на основните права и свободи, бе изтъкнала Манолова.
Конституционните съдии са се съгласили с нея. „Съдът прие, че разпоредбата на чл. 242а от Избирателния кодекс, като предвижда санкция за неупражняване на избирателното право противоречи на Преамбюла на Конституцията, както и на конституционните разпоредби на чл. 4, чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 10, чл. 37, ал. 1, чл. 38, чл. 42 и чл. 57, поради което я обяви за противоконституционна“, съобщиха от КС. Пълният текст на решението ще бъде публикуван идната седмица. Докладчик по делото е Гроздан Илиев.
Така в Избирателния кодекс остава само записът в чл.3, че „гласуването е задължително“. Но без санкция това си е чисто пожелание.
Текстът на чл. 3 от Избирателния кодекс не беше оспорен. Ако беше, щяхме да отменим и него, коментираха пред „Де факто“ от КС.