DeFakto.bg DeFakto.bg
Лилия Христовска, Елена Енчева
Създаване на правна комисия, която да подготвя и искания до Конституционния съд, активно участие в законодателния процес, критичен поглед към съдебната реформа, предложения за тълкувателни решения на върховните съдилища, становища по дела в КС и още куп други инициативи – това отчита Ралица Негенцова като председател на Висшия адвокатски съвет.
Отчетът е качен на сайта на Висшия адвокатски съвет от близо две седмици и ще бъде представен пред общото събрание на адвокатурата в събота. На 25 и 26 (събота и неделя) февруари около 340 делегати ще избират нови членове на висшето ръководство на адвокатурата, както и председател на Висшия адвокатски съвет за следващите четири години.
Любопитно
В отчета има интересни факти.
Така например разбираме, че актуалният брой на адвокатите в страната е 13 500 човека с превес на нежния пол – 52 % от защитниците са жени и 48 % – мъже.
Традиционно най-многобройна е колегията в София – 5 773 адвокати, следват Пловдив – 1215 и Варна – 1150.
В регистрите са и 78 чуждестранни адвокати, най-много – по 19 човека – от Гърция и Германия.
И това войнство е свършило доста работа през последната година.
Комисия за конституционните жалби и не само
В изпълнение на новото си конституционно правомощие да сезира Конституционния съд за закони, нарушаващи правата и свободите на гражданите, Висшият адвокатски съвет (ВАдС) е създал Комисия по правни въпроси. Функциите й обаче далеч не се изчерпват с това – комисията като помощен орган на ВАдС разглежда също предложения за тълкувателни решения до върховните съдилища, подготвя и становищата по законопроекти. Тя се състои от секции, оглавявани от адвокати, в които работят и експерти. Начело на секцията по конституционно право е адвокат д-р Сибила Игнатова, по наказателно право и процес – адвокат Милен Ралчев, по гражданско право и граждански процес – адвокат Валя Гигова, по търговско право – адвокат Любомир Денев, по административно право и административен процес – адвокат проф.Дончо Хрусанов, по финансово и данъчно право и процес – адвокат Тодор Табаков, по международно и европейско право – адвокат Боряна Мусева.
Постъпилите предложения се разпределят до конкретната секция, оттам отиват при експерти, а изготвените становища се изпращат на ВАдС, който в крайна сметка взема решенията по тях.
Критично за съдебната реформа
Българската адвокатура, като защитник на гражданските права и свободи, е неразделно свързана със съдебната власт, а оттам и със съдебната реформа, категорична е Ралица Негенцова.
В тази връзка представители на съсловието са участвали със становища както по промените в законодателството, така и в Съвета по реформа.
Принципното становище, особено по най-обхватните промени – тези в Закона за съдебната власт е критично – те капсулират системата и не удовлетворяват обществената нужда от бързо, ефективно и справедливо правораздаване.
„За съдебната реформа се говори много, но все не се случва. И, за съжаление е, сведена до борби вътре в институциите и лично между техните представители”, четем в доклада. И още – ВАдС неведнъж е изразил тревога от откритото противопоставяне между съд и прокуратура и особено от опита на прокуратурата да се намеси в независимостта на съда и да го контролира. Както и от разделението на членовете на ВСС на групи, които все по-обречено не могат да намерят общ език помежду си.
Надеждата за промени в Закона за адвокатурата не угасва
Въпреки острото противопоставяне на останалите юридически професии, ВАдС продължава да настоява на нуждата да се приемат промените в Закона за адвокатурата и отлежаващи повече от две години в Народното събрание.
Като успех се сочи одобряването им с пълно мнозинство от членовете на правната комисия на 43-о НС, както и от другите две съпътстващи комисии – по вътрешна сигурност и обществен ред и по регионална политика.
Създадена е и контактна група за работа с другите правни професии (нотариуси, съдебни изпълнители и т.н.). Някои от предложенията в проекта са редактирани, за да докажат, че адвокатите не искат да присвоят ничия територия, но отстояват правата на професията си, оттам и интересите на гражданите.
Направен е и обзор на промените в Тарифа №1 за минималните адвокатски възнаграждения. Предишни изменения се спънаха в съда, където бяха спрени след преюдициално запитване до Съда на ЕС в люксембург. Последните изменения от миналата година са факт, а адвокатите подчертават, че те далеч не се свеждат само до вдигане на някои хонорари, но и дават бонуси на социално слабите и разширяват възможностите за защита.
Над 150 становища е дал този ВАдС в мандата си
През мандата си този Висш адвокатски съвет е дал над 150 становища – 24 до Конституционния съд, 74 по тълкувателни дела на ВКС, 26 по ТД на ВАС и 32 становища, бележки, писма и обръщения по законопроекти. Най-известните сред тях са за това може ли Топлофикация насила да прави гражданите свои абонати. По тълкувателни дела на ВАС защитниците са изпратили 7 становища, включително по прословутото дело № 7 от 2015 г. за дисциплинарните наказания на магистрати, решението по което засега не се публикува.
Едното от исканията на самите адвокати за тълкуване пък е отправено за съвместно произнасяне от ВКС и ВАС по въпроса дали нарушаването на принципа на случайния избор опорочава постановените от такъв състав съдебни актове. Изготвено е от адвокат Михаил Екимджиев.
Адвокатите са си казали думата включително по знакови казуси като този по Закона за банките, в който се оспорваше фактическата липса на защита по делата за фалит, в които банките се представляват от синдици, назначени именно от поискалата несъстоятелността БНБ. Мнозинството в КС обаче не видя проблем в това. Становища са изпращани по делото за въпросите на референдума, за временното отстраняване от длъжност на държавни служители, за таксите „юрисконсулт” , по „двата пакета” на реформата в здравеопазването на Москов, която съдът обяви за противоканституционна. Изготвяни са от различни адвокати, сред които Динко Кънчев, Валя Гигова, Кина Чутуркова, Красимира Иванова, Любомир Денев, Милен Ралчев, Тодор Табаков и много други.
Правна помощ
Към 31 декември 2016 г. в националния регистър за правна помощ са вписани 5 588 адвокати. От тях 3874 са участвали като представители на социални слаби и други хора, нуждаещи се от защита, сочи отчетът.
Дисциплинарна дейност
За изтеклата година са разгледани 222 дисциплинарни преписки. 199 преписки са по жалби срещу откази на различни адвокатски съвети да образуват дисциплинарно производство на защитник. Уважени са 33 жалби, по 28 от тях е разпоредено ново разглеждане на казуса, по 5 е внесено дисциплинарно обвинение.
От своя страна Висшият дисциплинарен съд (където са преписки срещу ръководствата на адвокатурата) се е произнесъл по 3 обвинения, внесени от ВАдС. Едно от делата е приключило с налагане на наказание лишаване от право да се упражнява професията за срок от 6 месеца. По друго адвокатът е напълно оневинен, а по трето нарушението е преценено като маловажен случай.
За качеството на юристите
Тъжна е оценката за провежданите изпити за придобиване на юридическа правоспособност, който дава зелена светлина на завършилите „право” да упражняват юридическа дейност.
Изпитът се провежда формално и непрофесионално, а квалификацията на явяващите се не е достатъчно висока, категоричен е отчетът на Висшия адвокатски съвет. Настоява се за преосмислянето на ролята и мястото на този изпит, та печатът „юрист” да тежи.
Държавата е на път да се вслуша в настояването на адвокатите да се въведе единен държавен изпит за всички студенти от правните факултети в страната (девет на брой), който да е гаранция за една и съща степен на подготовка и мерна единица за знанията.
