Битката за председател на Висшия адвокатски съвет: Много емоции, но в рамките на добрия тон (снимки)

Defakto.bg

Тръгна гласуването за нов шеф и ръководство на ВАдвС

Адвокатурата има нужда от реформа – около това се обединиха в представянето на платформите си днес четиримата кандидати за председател на Висшия адвокатски съвет за идните 4 години. Но се разделиха в пътищата към постигане на заветната цел. И в поставените акценти: от престиж се печели с конкретната работа и поведение на всеки адвокат, до „протест до дупка”, докато ни признаят!

Ралица Негенцова, Емил Рангелов, Иван Чолаков и Борислав Вълчев бяха изслушани от делегатите на общото събрание на адвокатите от страната в зала 6 на Националния дворец на културата. Като основни конкуренти се очертаха Негенцова и Вълчев.

В късния следобед започна гласуването, което ще продължи и утре от 9 до 17 ч., в сградата на Висшия адвокатски съвет на ул.”Цар Калоян”.

Традиционно, като за общо събрание на адвокатурата, в залата днес имаше и емоции – но, в рамките на добрия тон. Времената, в които представители на някои особено „революционни” крила на гилдията си позволяваха включително неприлични жестове, изглеждат отминали. Дано!

Нещо повече, от залата ясно се чуха ясни знаменателни послания – адвокатската професия е професия на честта. И тя задължава всички 13 500 вписани в регистрите защитници да са достойни.

Една „задължителна” покана

Общото събрание на адвокатурата бе уважено от служебния премиер Огнян Герджиков. Който, в типичен за него иносказателен стил, обясни присъствието си с кратък разказ. При получаването на всяка покана неговият пиар му казвал – на тази трябва да отидете, на тази не сте длъжен да откликнете. На поканата за общото събрание на адвокатурата му било обяснено, че тук не било „необходимо” да се ходи. „Напротив, обходимо е!”, отвърнал Герджиков.

Критиките

Като на всяко отчетно годишно общо събрание, и днес в началото бяха отчетите. И неизменно последваха реакции всякакви.

Имаше критики. Например Атанас Железчев, досега член на Висшия адвокатски свет, пледира за публичност в работата на съвета занапред. Разкритикува дейността на фондацията „Кръстю Цончев”, към която е адвокатското училище, за неясноти как се подбират лекторите и какви са им хонорарите. Мина през така и неприетите конфликтни промени в Закона за адвокатурата и на практика призова защитниците да протестират шумно и до дупка. Като пример (неясно защо) посочи последните два протеста на Софийския районен съд под прозорците на ВСС. Но те не бяха за закон, а за кадрова политика. За Ралица Негенцова каза, че била прекрасен човек, но „ни трябва борбен човек, който да воюва, за да отстоява позиции”.

Йосиф Герон пък видя пропуски в медийната политика. В неговата интерпретация „адвокатите продължават да са натикани в миша дупка, цялата медийна атака е върху тях, а ние нищо не правим”. И посочи, че председателят на Съвета на нотариусите Митьо Танев (Димитър Танев – б.р.) през ден бил по медиите. Нататък вижданията за „добра” медийна политика прераснаха включително в сънища как адвокатите са във всички новини и все хвалени.

Отговорите

Във фондацията „Кръстю Цончев” отдавна всичко е прозрачно, отвърна на нападките председателят на нейния Управителен съвет и досегашен зам.-председател на ВАдС Йордан Цветанов. Назова и конкретните възнаграждения, които мъчеха Железчев. Като шеф на УС на фондацията самият Цветанов получава 1850 лв. на месец, а хонорарите на лекторите са: по 150 лева на час, ако лекциите са в страната и по 100 лева на час, ако са в София.

Бурни аплодисменти съпроводиха изказването на адвокат Валя Гигова, активен участник в правната комисия на ВАдС, подготвяща становища по тълкувателни и конституционни дела, както и законопроекти, кандидат за член на съвета.

Работата за адвокатите се гарантира не с устройствения закон (Закона за адвокатурата – б.р.), а с процесуалните закони, категорична бе тя. И прикани към промени в ГПК, които да коригират „факултативната касация” – т.е. разглеждането на споровете от последната инстанция Върховния касационен съд според преценката на докладчика, която често конкретно опира до това дали на съдията му импонират изложените доводи на адвоката.

Гигова обаче бе най-впечатляваща с думите си за същината на професията. „Авторитет и чест се градят не с промени в закона, а като заслужим уважението на съда, на другите правни професии, на обществото. Имаме над 13 000 посланици на честта и промяната трябва да започне от самите нас”, каза тя. Напомни и че думата „хонорар” идва от латинското „хоно”, което означава чест. „Да се научим да живеем с тази чест”, прикани тя колегите си.

Кандидатите

Четиримата кандидати за председатели бяха изслушани по реда на номинирането им.

Първа бе Ралица Негенцова, която вече има един мандат начело на ВАдС. „Мнозина биха определили кандидатурата ми като сериозно предимство. Но ще е вярно отчасти – имам предимството на един мандат, в който имаше конфронтация в обществото, между отделните правни професии, в самия ВАдС. За тези 4 години успях да натрупам опит, да стана по-силна и по-мъдра, да изкристализират идеите как да се решат проблемите на адвокатурата”, заяви Негенцова. Бе категорична – ще продължи да се бори за единството на професията, защото само така могат да се утвърдят нейните истински ценности: компетентност, почтеност и независимост.

Като друг приоритет посочи утвърждаването на върховенството на правото, което ще рече точно прилагане на законите, предвидимост и справедливост на съдебния процес.

Битка срещу „бракониерите” или срещу нелоялната конкуренция, е следваща задача, очертана от Негенцова. Но тази битка може да е печеливша, само ако е обща за цялата професия.

Оцени положително натрупания опит в битката за промени в Закона за адвокатурата. Положителинят изход, според нея, е във внасянето на нови, редактирани промени, обсъдени и с останалите правни професии.

Може да изглеждам спокоен човек и по природа съм такъв, но когато трябва да се отстоява интересите на професията, имам достатъчно хъс, заключи Негенцова.

Емил Рангелов, седем мандата председател на Разградската адвокатска колегия, обяви, че там са образцова колегия. Защото отдавна имат сключена уния помежду си: адвокатът не може да не плаща членския си внос и да се противопоставя на колегите си. Отчете, че макар и малка колегия, имат в редиците си професор – при тях е вписан проф. Дончо Хрусанов.

После направи исторически ретроспекции за някогашните спецслужби, обвързаността с тях и слагането на край на тези зависимости.

Иван Чолаков, председател на колегията в Благоевград, наблегна на действените протести на адвокатите от този край за приемане на промените в Закона за адвокатурата. Те започнали от неучастие в правната помощ, т.е. както служебни адвокати и завършили с неявяване по наказателни дела, в резултат на което десетки процеси са били отложени.

Според него дейността на адвокатурата трябвало да се рекламира усилено, включително чрез наемането на пиар агенция.

Борислав Вълчев започна с разказ за един свой сън. В който, влизайки в съда му правят път на входа, деловодителката е любезна, делото започва в обявения час, адвокатът заедно със съдията чете протокола на монитор в реално време и нанася корекции, после отива с колеги в Клуба на адвоката, където говорят за голф и ветроходство, а на финала на деня гледа по телевизора как репортери хвалят адвокатите.

Извън сънищата, като свои приоритети очерта електронната адвокатура, публичност, прозрачност и повишаване на доходите на адвокатите.

Общото събрание гласува и решения. Сред тях: занапред протоколите от заседанията на Висшия адвокатски съвет да са публични и да излизат на сайта на съвета. Както и членовете на ВАдС вече да не участват в управата на фондация „Кръстю Цончев“.