Уникално! Университетът, извадил два отбора на финал по човешките права, не ги преподава редовно!

Defakto.bg

 

Автор Лилия Христовска

За втора поредна година български студенти юристи, питомци на  СУ „Климент Охридски” се представят блестящо и стигат финал  на престижното състезание по човешки права, организирано от Международната асоциация на студенти по право (ELSA).

Тази година това са Радослава Макшутова, Николина Михайлова и  Кристиан Калчев , които останаха втори след колегите си от  украинския Национален университет „Киево-Могилянска академия”.

До финала българите стигнаха след като елиминираха  на полуфинала силния отбор на Кеймбридж, а преди това отборите на университети от Румъния, Русия, Испания. Отборът на  Софийския университет спечели и наградата за най-добра писмена защита на ответник.

Миналата година студентите от СУ Цветелина ван Бентъм, Ивана  Сотирова, Константин Младенов и  Христо Пешев останаха втори  на финала след отбора на Кеймбридж.

И през 2017(5:4) и през 2016 г.(5:4) само по един съдийски глас  отдели великолепните български представители от първото място. Самото състезание е между университети, а не между държави.

Така след поредното второ място, българските студенти печелят уважение към Софийския университет като люпилня на кадри в  областта на човешките права!  „Заради миналогодишното участие на колегите, където ни видеха  възклицанията бяха:”  А-а,  българите, Софийският университет  готви силни отбори!”, разказваха пред De Fakto  Радослава, Кристиан и  Христо.  От срещата ни отсъстваше третият  „играч” Николина заради явяване на изпит.

Технология на състезанието 

Тази година в традиционното състезание се включиха 95 отбора от  30 страни, като до  финалния кръг на устни  пледоарии са допуснати 20.  Преди участието в устното състезание  има писмен етап, в който всички участници (между двама и четирима в отбор) представят писмени становища по  предварително зададен казус, разказва  адвокат  София Разбойникова от фондация „Български адвокати за правата  на човека”, една от двете треньорки на студентите. Даниела Екимова-Спирова е другият адвокат – треньор.  И двете участват  доброволно в подготовката на отбора, без заплащане.  Миналогодишният участник в отбора, заел второ място, Христо Пешев,  също се е включил като доброволец в помощ на треньорския щаб. Познава вече добре тънкостите за добро впечатление у съдиите. И  не само.

По фиктивен казус до Съда в Страсбург  студентите пишат и  жалба до Съда в Страсбург от  името на жалбоподателя, и  отговор на жалбата от името на правителството.

От близо 100-те претенденти, българският отбор получава покана  за участие, а това означава, че отборът е сред първите 20, които  регламентът допуска до същинското състезание, което се развива  пред експерти по правата на човека, юристи от Европейския съд в Страсбург и от Съда на ЕС в Люксембург. Деветчленният състав „съдийствал“ на финала е председателстван от  кипърския съдия в ЕСПЧ Georgios Serghides.

Казусът

Джефри Калън е задържан по подозрение в  тероризъм. Пред полицията той  признава, че знае къде се намират  няколко бомби, поставени на оживени места и настроени да избухнат в следващите няколко часаслед час. За да го накарат да  разкрие точните местоположения, служители на Национална  сигурност го връзват за един стол, удрят го два пъти по лицето и  заплашват, че ще го измъчват като по филмите.

Спорът е дали отношението към Калън стига прага на  жестокост, тоест дали е нарушен чл.3 от Конвеницията, който  забранява нечовешкото и унизително отношение. Възникват и  съпътстващи казуси – заради това, че е подслушван цял месец, а домът му е претърсван без разрешение от съдия.  Има  оплаквания, че е нарушено правото му на справедлив процес  заради приобщаването на  доказателства, събрани по реда на по-рано въведено  извънредно законодателство.  В тази връзка се поставя и въпросът – дали е валидна и какъв е обхватът на направената преди събитията  декларация за дерогация на Конвенцията (каквито в момента има  направени от Украйна, Франция и Турция, например)

Възниква и въпрос – може ли осъденият терорист да бъде  екстрадиран в собствената си държава, където по данни на  международни правителствени и неправителствени   организации  опасността лице, обвинено в тероризъм да бъде подложено на  нечовешко и унизително отнасяне  е висока.

Това е в най-общи линии казусът на състезанието по симулация на  процес по Европейската конвенция за правата на човека (European  Human Rights Moot Court Competition или EHRMCC).

„Казусът е еднакъв за всички, но всеки отбор сам избира  стратегията си и кои оплаквания по време на състезанието да  повдига и кои не”, обяснява Кристиан Калчев.  Именно това  създава една голяма динамика и напрежение, добавя той.

Понякога е възможно да ти повдигнат оплаквания, които може да  не си сметнал за важни и трябва в движение да съумееш да  намериш отговора из многобройните решения на съда, казва  Христо Пешев.  „Това ми се случи още при първия сблъсък с  отбора на Румъния, освен оплакванията, по които ние бяхме работили, противнците повдигнаха още няколко – по чл.13 във връзка с Протокол 1,отделно, Протокол 1 чл.1, чл.13  във връзка с чл.8 и във връзка с чл.3)”, спомня си с облекчение  Радослава Макшутова, справила се е със ситуацията!

Ако не си подготовен за изненади губиш точки за целия отбор,  вметва Христо. „Слава Богу, колегите реагират много добре на  изненадите”, добавя той.

„На място всяко становище се променя непрекъснато. Прибирахме се в 21 ч.вечерта и те сядаха да си пренаписват тезите, защото  срещу техните вече са извадени нови аргументи, които трябва да се  прочетат и съобразят”, обяснява технологитя на хъса Разбойникова.  Умората е огромна и напрежението също, разяснява тя   атмосферата да се бориш за човешки права.

Но пък е страхотно изживяване да се изправиш срещу отбори от  цяла Европа и да пледираш пред някои от най-добрите специалисти  в областта, споделят студентите. Това е доста по-различно от ежедневието на студент от Юридическия факултет на СУ, казва Радослава. С Николина и Кристиан  усетихме невероятна подкрепа от правната общност в България и  Страсбург и това ни мотивираше и крепеше в моментите на  неувереност и умора, на един дъх си спомня тя.

Жребият

ги изправя най-напред срещу отбора на Румъния, състезание в което  българският отбор „играе” ответник, тоест , правителството, което  трябва да се защити срещу жалбата, вторият ден ролите се сменят ,  нашите са адвокати на „жалбоподателя” (арестуваният терорист) –  срещу отбора на Русия.

Румънският отбор, който отстранихме, беше силен, но бяха  неспокойни при излагането на тезите си. „ Те ми повдигнаха 7-8  оплаквания и аз също бях доста неспокойна, разказва Радослава,  но успях да се овладея, а това е сериозно предимство .

„Много съм горда, че победихме руският отбор, заявява Разбойникова. „От Русия винаги идва най-доброто , а там „права на човека” се учат много сериозно, по много причини, добавя тя.

И двете битки срещу Румъния и Русия, печели българският отбор,  освен правната подготовка, тримата съдии положително са оценили  допълнителните атрибути на едно представяне – спазване на  времето (не повече от 35 минути ), поведението и стилът за  излагане на аргументите, спокойствието, дори и начинът на  обличане.

Така българският екип се озовава на четвърт финал срещу отбора  на Испания и играят като „жалбоподатели”. Любопитно е, че за  Испания е „играл” шотландец (студент по програма Еразъм в  университета в Мадрид), но и в този случай българският отбор е  показал на съдиите, че е по-добрият.

И идва полуфиналът, на който отборът на СУ „Кл.Охридски” се  изправя срещу реномирания екип на „Кеймбридж”, а Украйна  играе срещу Холандия.

Срещата срещу Кеймбридж е от 9,30 до 11,30. „Бяха блестящи, това бе най-силната им игра”, с неприкривано вълнение разказва  Разбойникова, която по регламент единствено е имала право да  присъства на „заседанието“. Само финалът е открит за публика.

Колегите от Кейбржид знаеха, че се изправят срещу силен отбор  заради миналагодишния финал с българите. Но този път се  стъписаха, споделя впечатленията си тя.  А победата на българския отбор е безапелационна, предстоящо е да излезе  доклад и мотивите за оценките на съдиите в този правен сблъсък. Междувременно, украинският отбор побеждава холандския и се  изправи срещу нашия.

Финалът

Резултатите от полуфинала са обявени в 12.30. Същият ден, тогава се  тегли и жребия кой коя позиция ще защитава на финала.  Така, след пледиране от 9,30 до 11, 30 ч срещу Кеймбридж в 13.30 , нашият отбор е трябвало да се изправи отново като ответник срещу Украйна – в голямата зала на Съда в Страсбург  пред 9-членен съдийски състав, в пълна зала с юристи, дипломати,  съдии , всички отбори и много публика. Състезанието се предава  пряко на страницата на ЕСПЧ.

Напрежението и умората си казват думата.

Макар резултатът да е 5:4 в полза на Киевския университет, един  от съдиите неофициално заявява: Българският отбор бе най- добрият на това състезание.

Въпросът дали все пак няма политически мотив за крайната оценка,  получава сериозен отпор: „Това беше едни от най-подготвените и  утвърдени отбори”,  отвръща Кристиан.  Още на тренировъчния етап в Полша, нашите са били впечатлени от  представянето на украинския отбор.

„Страхотна школа”, оценява ги Христо, Категоричен е: „Дори  финалът ни срещу Кеймбридж в Страсбург миналата година не беше на такова високо ниво, на каквото украинците  се представиха още в Полша”, впечатлен е той.

Докато слушам как Радослава, Кристиан и Христо оценяват  опонентите си наум ми идва една единствена дума за тях: ”Възхитителни!“ От онова, което чувам си давам сметка колко са далече например  българските политиците от умението да водят битки и дискусии без обиди, удари под кръста, подмятания и ожесточение срещу противника. Може би разковничето освен във възпитанието, е най-вече в образоваността, предимство, което отпраща всяка посредственост на мястото й,  в ъгъла.

Научавам още, че треньорът на украинския отбор е известен   университетски преподавател, спец по човешките права и  „муутване“ (тренира няколко отбора на университета за участие в  международни състезания със симулирани процеси). И още:  университетските отбори за състезанията се подготвят от собствени преподаватели  с високо ниво на познания в областта на правата на човека.

Питам: Защо тогава за състезанието нашите студенти от СУ „Климент Охридски” се подготвят от адвокати на фондация „Български адвокати за правата на човека”?  Оказва е, че така е  било и миналата година, когато отборът също е бил подготвен на  доброволни начала от двама бивши юристи в ЕСПЧ, чиято единствена връзка със СУ е че някога са го завършили.

Отговорът на София Разбойникова, обаче е смайващ: „Аз съм завършила право преди  двайсет години. Тогава дисциплината „Права на човека” се изучаваше факултативно, по избор, ако искаш и ако ти е интересно. След 20 години с изненада установих, че тази дисциплина пак се  учи на принципа „ ако искаш”. Затова студентите идват във фондацията и започваме да ги подготвяме доброволно”, казва Разбойникова.

Така, пътьом покрай въпроса:„ Какво е да биеш „Кембридж”?,  задълбаваме в абсурдната ситуация – университетът, извадил два пъти отбор на финала по човешките права, да не ги преподава като редовна дисциплина !

Разбойникова вижда изход в „хоризонтално” обучение.

„ Не е нужно непременно да има предмет по права на човека, а като  се изучава например семейно право – студентите да научават какво  пише в чл. 8 от Конвенцията и практиката на съда за правото на  неприкосновен личен живот. По такъв план, когато се преподава конституционно право, те ще научават какво е дискриминация, ако  обучението е по вещно право – ще знаят какво пише в Конвенцията и протоколите й за защитата собствеността и т.н. По този метод се  преподава в редица университети в Европа, Молдова, крайна, Русия, казва тя.  Надява се, че подобно обучение ще види  скоро бял свят и у нас.

Е, крайно време е да се осъзнае, че доброто познаване  на Конвенцията за човешките права и практиката на Съда по прилагането й, е от огромно значение за целия правов ред в  държавата, за нормотворчеството и правоприлагането. Но на първо  място за спазването и регламентирането на основни права на  ежедневно ниво.

„Имам колеги – петокурсници, които не знаят, че делата пред Съда  по човешките права се образуват по жалба на отделен човек”, с  известна тъга казва Радослава.

Абсурдно, на фона на индивидуалния успех на българските  студенти, които се състезават от името най –престижния  университет в България. И му носят слава.

Но пък можем да се гордеем, че двама практикуващи адвокати са извели българските студенти на нивото на университетската  подготовка в Европа.

Как ли се е чувствал деканът на ЮФ на СУ Кл.Охридски Сашо  Пенов, номиниран в конкурса “Юрист на годината” именно  заради подготовката и успеха на отборите на университета в  международни състезания?!

До срещата на De Faktо с отбора, десет дни след финала на  състезанието , той още не беше успял да се срещне  и поздрави студентите.  Изглежда наистина те са  грижа на „чужда”  правна общност!