Съдебна битка за апетитни имоти – 13 магазина в цялата страна и административна сграда в София, влиза в нова фаза през март. Предстои поредно премерване на силите в съдилищата в Благоевград, Русе, в Софийския градски съд, опредметено с експертизи, искания, съдебни поръчки и т.н., и т.н.
Става дума за битката на между „Глориент” и „Техномаркет” и безчетните дела помежду им – за опразване на имотите, за неустойки и дължими наеми и за нищожност на продажби с вече 11-годишна давност.
Битка, интересна с участниците си – „Глориент” е дружество, собственост на международни инвеститори, „Техномаркет” – известна верига за бяла и друга техника на Делян Пеевски, кандидат за депутат от ДПС в пореден парламент. Сагата обаче приковава интереса най-вече като нагледен пример как с различни хватки на полето на Темида е в ход опит за присвояване (според определението на инвеститорите от „Глориент”) на чужда собственост. С други думи – за употреба, а може би за злоупотреба със закона.
Споровете в безбрежното море на търговското право дотук доведоха до разнобой между различни съдии по различните дела, впечатлиха публиката с вкарването на „криминални” нишки с екзотични дестинации като Сейшелите, с подхвърлянето на сюжети за фиктивни сделки, с чертаенето на схеми и заговори и какво ли още не.
Дотам, че вероятно и магистратите вече са в чудо какви точно казуси трябва да решават – за договорни отношения между две дружества или …. Лабиринт.
Най-сигурната рецепта
Най-сигурната рецепта срещу объркването са примерите.
Сагата стартира с делата, водени от „Глориент” срещу „Техномаркет” за опразване на магазините, за които не е плащан наем от началото на 2016 г., но още се държат от веригата. Но от началото на годината се натрупаха примери и по делата, водени от „Техномаркет” срещу „Глориент”, в които като нищожни се атакуват както договорите за продажба на имотите от далечната вече 2006 г. (когато ги придобива „Глориент”), така и тези за отдаването им под наем от същата година. С мотиви, че са нарушени добрите нрави и са в противоречие със закона, понеже сделките били фиктивни, за тях на практика не е платено нищо, били между свързани лица. Процесите са важни веднъж, защото се ползват като аргумент за спиране на другите спорове за опразване на магазините, най-вече понеже те трябва да отговорят на основния въпрос дали наистина се търси справедливост макар и със задна дата за едни наистина невалидни сделки или от „Техномаркет” си разиграват коня.
Дотук резултатът е едно прекратено дело за нищожност на продажбата поради недопустимост на иска (в Хасково) и разнопосочни решения в Благоевград, Монтана, Враца, Русе.
Продавачът е бил друг
Искът на „Техномаркет” за нищожност на договорите за продажба на магазина в Хасково от 2006 г. е недопустим, постанови съдия Деляна Пейкова от Окръжния съд в града и прекрати делото.
А от определението й става ясно следното – през септември 2006 г. правото на собственост върху имота е прехвърлено от дружеството „Топ Видео” в полза на „Глориент”.
През 2007 г. обаче „Топ Видео” се влиза в друга фирма – „К & К електроникс”, която пък впоследствие е преобразувана в „Техномаркет” АД.
При това положение „съдът намира, че несъществуването на юридическото лице в правния мир към момента на предявяване на иска, изключва валидното възникване на процесуално правоотношение и настъпване на целените от ищеца правни последици”, се казва в определението.
Съдията обяснява – страна по договорите е било дружеството „Топ Видео” и докато е съществувало, то е можело да предявява претенции по тях. След вливането му в друга фирма обаче правото на иск за вече продадени имоти не се прехвърля към нея. Съответно, „Техномаркет” няма „активна процесуална легитимация” да предявява иск за нищожност на продажбите.
Според „Техномаркет” не е така и като правоприемник на „Топ Видео” те имат всички права и основания да търсят нищожност.
Определението на Окръжния съд в Хасково не е окончателно и може да се оспори пред Пловдивдския апелативен съд, което вероятно ще бъде и сторено.
Но засега „Техномаркет” губят този спор.
Какво общо имат Сейшелите?
В Окръжния съд в Русе процесът за нищожност на продажбата на тамошния магазин стартира, но ред искове на „Техномаркет” са отхвърлени като несвързани с предмета на спора и неотносими към него.
Така на веригата на Пеевски е отказано да се изслушват свидетели, които да разказват за сделката от 2006 г., както и да се изпраща съдебна поръчка до прокуратурата в Монца за получени от нея документи от Софийската градска прокуратура. Въпросните книжа се появиха още на първото по време стартирало дело за нищожност в Благоевград, но тогава те се искаха от СГП. В съдебната зала стана ясно, че иде реч не за документи, пряко свързани с продажбите на магазините, а за претърсване на офиси на „Техномаркет” през 2015 г. по дело за данъчни престъпления, водено в Италия.
Софийската градска прокуратура вече е изпратила отговор, че иззетите тогава от нея и изпратени в Италия книжа не касаят сделки от 2006 г. А съдът в Русе отказва да пита и прокуратурата в Монца за същото.
Като неотносими са отказани и съдебни поръчки до Република Сейшели, Малта, Нидерландия за актуално състояние на чуждестранни дружества, които не са страна по продажбата. От „Техномаркет” настояват за тях, защото ще докажат твърдението им за наличието на свързани лица в сделките от 2006 г.
Дори и да е така, нито един закон не забранява сделка между свързани лица и установяването на този факт по никакъв начин не би се отразил на стабилността на продажбите, категоричен е русенският съд.
Отказани са и искания за свидетели, както и за отвод на съдията (отново от „Техномаркет”), понеже отхвърлянето било знак за предубеденост.
Делото е отложено за края на март в изчакване на техническа експертиза, която да каже дали продажбата през 2006 г. е била по пазарни цени.
В други дела тези експертизи установиха пазарност на цените.
Плащано е, но за какво?
Любопитен сюжет по делата за нищожност е дали наистина е имало плащания по тези сделки през 2006 г. и какви са били основанията за това. По въпроса в част от съдилищата – Благоевград, Монтана, Враца са назначени счетоводни експертизи.
Въпросът се повдига от „Техномаркет” в подкрепа на твърденията му, че сделките са били фиктивни. В Монтана се разбра, че плащането е на базата на „тристранен договор” между продавача „К & К електроникс” , купувача „Глориент” и фирма „Памтекс” парите да се преведат по нейна сметка. Като с това се покриват задължения на “К & К” към „Памтекс”.
Пак там стана ясно също, че плащанията са били реални, ясен е и произходът на парите – 29 милиона евро за преведени от фирмата-майка „Глориент” с регистрация в Нидерландия към дъщерното дружество в България и средствата са деклирирани включително пред БНБ, както изисква законът. За това бяха представени документи от защитата на „Глориент”.
На процеса във Враца е представена счетоводната експертиза, която също установява извършено плащане. По искане на „Техномаркет” сега ще се провежда тройна счетоводна експертиза, с единствен въпрос: какво е осчетоводено по тристранното споразумение и на какво основание.
Такъв въпрос има и в делата в Монтана и в Благоевград.
Този месец част от въпросите може би ще получат отговор. Ще има нови заседания в Русе и Благоевград, а дали ще са последни – предстои да видим. Във всички случаи финалът е далечен, след произнасянето на първата, има и втора инстанция, възможно е казусите да стигнат и до ВКС.
Отново в Благоевград се чака първо заседание по дело за магазин в Сандански, съдия по него е Петър Узунов, брат на представляващия ВСС Димитър Узунов.
Не свършват и делата за опразването на магазините в Софийския градски съд.
А засега „Техномаркет” държи имотите и няма намерение да ги освобождава.