Прозрачният избор на нов Висш съдебен съвет и на нов председател на Върховния административен съд са ключов тест за съдебната власт – това послание, отправено още през януари в доклада на Еврокомисията, днес бе потвърдено от Съвета на ЕС.
Оттам официално разпространиха заключенията на Съвета по механизма за сътруднчество и проверка, т.нар. мониторинг на България и Румъния.
Предупреждението на Европа идва ден, след като мнозинството в съдийската колегия на действащия ВСС отряза искането да защити съдийската свобода, като се противопостави на опитите на ръководители по места да дирижират номинациите за новия съвет и да правят „регионални сговори“ за бъдещите кадровици. И не видяха нищо притеснително в ставащото. Вместо това Галя Георгиева и Димитър Узунов „погнаха“ (по определение на „Блиц“) колегата Калин Калпакчиев, който настояваше за реакция. По изпитаната схема: „А вие защо биете негрите?“ принципният въпрос ще се забулва с привидни скандали.
По подобен начин в началото на годината пленумът на ВСС отхвърли и идеята за покана към румънския ВСС и прокурора „Антикорупция“ Лаура Кьовеши за обмяна на опит.
Все пак Кьовеши ще дойде в София идната седмица по покана на председателя на ВКС Лозан Панов на конференция „Румънският опит – антикорупционни инсттуции и мерки“ в зала „Тържествена“ на Съдебната палата.
А наблюдението над България остава и ни чака и нов доклад на ЕК в края на годината. На този фон от Съвета на ЕС, в традиционно дипломатичен стил, ни припомниха как ще се оценява съдебната реформа и независимост.
Освен на избора за ВСС и ВАС, те акцентират и върху реформата в прокуратурата и ефективен орган за борба с корупцията.
Ето какво се казва в заключенията на Съвета:
„Съветът настойчиво приканва за решително ускоряване на усилията, необходими за цялостно изпълнение на всички препоръки на Комисията, посочени в доклада. Макар Съветът да приветства изразения от правителството политически ангажимент за реформи, за пълното изпълнение на всички тези препоръки е нужно да се укрепи и засили цялостната политическа воля и Съветът очаква конкретни мерки и осезаем и необратим напредък преди следващия доклад на Комисията.
В оценката на Комисията се набелязват ключовите оставащи стъпки с оглед да се гарантира, че целите на механизма са напълно постигнати. Във връзка със съдебната реформа следва да се положат специални усилия, за да се гарантира прозрачен избор на бъдещия Висш съдебен съвет (ВСС), да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите, като това следва да важи и за предстоящото назначаване на нов председател на Върховния административен съд, да се подобри функционирането на Инспектората към ВСС (ИВСС), да се подобри допълнително дейността на прокуратурата и да се укрепи нормативната уредба за наказателно преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност. Важно е реформата на съдебната система да продължи с цел подобряване на професионализма, отчетността и ефикасността в съответствие с препоръките на Комисията.
Трябва да се засили борбата с корупцията, особено по високите етажи на властта, подкрепена със солидни резултати. Сред мерките, които трябва да се приемат, новата правна рамка за борбата с корупцията, включително създаването на ефективен орган за борба с корупцията, следва да остане ключов приоритет. За да постигне резултати по отношение на окончателните съдебни решения за присъди в областта на борбата с корупцията и тяхното изпълнение, България следва да преодолее сегашните слабости и да създаде механизъм за публично отчитане на напредъка (разследвания, повдигнати обвинения, присъди и изпълнение) за вече попадащите в общественото пространство дела за корупция по високите етажи на властта„.