Пести ли имунитетът отговорност на висшестоящи за оскърбление на подчинени? Не, разбира се!

Прецедент: През 2005 –а съдът „пусна”, а не спря дело срещу високопоставен магистрат, независимо от имунитета му

Новината от миналата седмица, че съдия от Софийски градски съд е прекратил гражданско дело за непозволено увреждане заради функционалния имунитет на зам.главния прокурор  Борислав Сарафов, предизвика вълна от остри и противоречиви реакции в правната общност. И не само.

Следователят от националното следствие Страхил Каменички заведе гражданско дело и поиска обезщетение от 26 000 лева от Сарафов  за оказан натиск, заплахи и обиди при разследването на катастрофата в Хитрино.   Това се е случило на оперативна среща в Шумен, дни след трагедията в Хитрино, на която са присъствали разследващите и наблюдаващият прокурор. Именно тогава Сарафов нарекъл следователите,” деквалифицирани безделници ”, които мислят „само за ишиас и лумбаго”.  Пред колегите си самия  Каменички бил определен като следовател със „заешко сърце”, понеже не бил повдигнал обвинение на „двама убийци“ –  машинистите на дерайлиралия влак.  Както и че го бил проучил и можел да му образува дисциплинарно производство. По това време машинистите още са били на лечение в психиатрични заведения в Русе и при това положение процесуални действия с тях не са били възможни.

Съдия Василев  прие, че описаните в исковата молба действия на Сарафов, ако са верни, са от „неморален и неправомерен характер.“ Но дори да е обиждал следователя и да е упражнявал натиск върху него, Сарафов е действал „по служба и в качеството на прокурор“, а в този случай отговорност може да бъде търсена само за извършено престъпление от общ характер. А тъй като в случая иде реч за гражданска отговорност, тя въобще не може да бъде търсена. Защото  прокурорът  има функционален имунитет,  и не може да отговоря за словата си, тъй като ги е произнесъл по служба. Така съдийското решение отне  възможността  в съдебна зала да бъде преценено нанесени ли са морални вреди на един следовател,  обида ли е, злепоставяне, заплаха или стандартен  натиск на един висшестоящ началник над подчинения.  Или пък, Каменички премълчава бездействие, което крие зад изпуснатите нерви на високопоставения магистрат,  произнесъл острите си слова без замисъл да оскърбят и стресират следователите. Междувременно стана ясно, че освен гражданския иск на Каменички, деветима следователи също са подали сигнал срещу зам.-главния прокурор, а  следователят е завел и наказателно дело от частен характер срещу зам.-главния прокурор, което е образувано в Районния съд в Шумен, където е станал скандалът.

Не малка част от  юристите, с които De Fakto консултира казуса заявиха,  че съдията се е съобразил с границите на имунитета и е отсъдил правилно.  „Все пак работата на прокуратурата не е балет, очевидно е, че служебната среща е била с много нерви заради трагедията и човек може да си изпусне нервите”, коментира  специалист по конституционно  право. Той не оправдава обидите към следователя, но смята, че изречени в служебен порядък не ангажират отговорността на Сарафов заради функционалния  имунитет, който не позволява да се носи нито гражданска, нито наказателна отговорност за престъпления от частен характер или за вреди от деликт по граждански ред.

Подобен  съдебен акт „опростачва” правото, категорични бяха други юристи,  врели и кипели в дебрите на правораздаването.    Идеята, че магистратите не носят  гражданска или наказателна отговорност ( защото едно престъпление е извършено по служба или е от частен характер, а не от общ), е повeче от абсурдна, смятат те.   Подобни виждания лишават правото от смисъл, категорични са и куп адвокати, с които  De Fakto разговаря. Те напомнят и Конвенцията за човешките права, която изрично допуска ограничения в свободата на изразяване по  чл. 10, ако словото  застрашава репутацията, здравето на човек и пр.

Накратко за имунитета

С четвъртата поправка на Конституцията (2007 г.) защитата на магистратите  бе освободена от  някои „излишъци” и на съдиите прокурорите и следователите бе оставен  само функционалния  имунитет. Те вече  отговарят за всички престъпления от общ характер, а не само за тежки, както бе преди това. Загубиха  и наказателната си неприкосновеност срещу задържане и образуване на наказателно производство след разрешение на Висшия съдебен съвет.   В  чл. 132 от Конституцията бе записано: „При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер”.

Не са един и двама хабилитираните специалисти, които разясняват,  че  сегашният запис в Конституцията гарантира на магистратите единствено дейността по правораздаване.  Тоест, под закрила е само процесът  по решаване на делата – събиране на доказателства, изясняване на обективната истина и постановяване на решения, а  тази дейност е регламентирана в процесуалните закони и Закона за съдебната власт. Никъде в закона оскърблението и грубостта не са  посочени като атрибути за постигане на целите на съдебната власт.

„С това си съдържание и с този обхват функционалният имунитет е предназначен да гарантира на магистратите тяхната независимост, когато извършват служебните си действия по осъществяване на съдебната власт…”, е записала в учебника си по конституционно право  проф. Емилия Друмева.

Пак дебелите книжки  припомнят, че  „всеки е длъжен да поправи вредите,  които виновно е причинил”, или –  за нанесените вреди имунитети няма открити! Свободното интерпретиране на функционалния имунитет, според което по служба един високопоставен магистрат може да наругае, заплюе, а защо не и да нарита подчинените си, е чисто празнословие, защото на никого априори не е позволено да извършва обидни действия срещу личността.

От описаната фактическа обстановка в исковата молба на следователя Каменички, излиза,  че зам.главният прокурор  е  принуждавал следователя (със заплахи) да вземе решение, против вътрешното си убеждение.  Подобен натиск е  недопустим, защото следователят е магистрат,  има имунитет, който гарантира  вътрешното му убеждение, независимо от йерархичното му положение.  Затова е логично натискът да носи белезите на сериозно нарушение по служба.  Но как да разберем дали е така, след като е преграден достъпа до съда?   ( Инак, можем да гадаем какво  може да се случва с разследващите полицаи, които нямат имунитет, като следователите, а разследват близо 80 % от делата).

Прецедентът 

Очевидно е, че проблем има. Не е случайно, че в този случай позициите на юристите са крайно противоположни.  В подобна ситуация, преди време съдът допусна до съд обвинение срещу високопоставен магистрат, прекрачил границите на етиката и служебните правомощия.

Годината е 2005 –а.

Тогава,   за първи път зам.директор на Националното  следствие , Свилен  Турмаков,  стана подсъдим по  жалба на подчинен следовател по дело за обида и клевета . Обвинител на Турмаков  бе  редовия  следовател от Столичното следствие  Бойко Атанасов. Делото бе уникално,   защото никой магистрат на действаща служба не бе дръзвал да търси и то наказателна отговорност от свой високопоставен началник за обида и клевета.   Повод за това бе информация във в. Труд от 22 януари 2005 г. под заглавие „Набедиха следователи в алкохолизъм”, в която бе цитирано изявление на Свилен Турмаков за следователите , направили разкрития за корупция и натиск в столичното следствие, че това са „бивши прокурори, спасени от прокуратурата заради алкохолизъм и слаба работа”. (Тогава, десет дни по-рано в две последователни интервюта следователите Георги Йорданов и Бойко Атанасов описаха методи на корупция и натиск по делата им от прекия им началник  Христо Станчев, бивш шеф на Четвърто столично  следствие, заловен с подкуп на 29 декември 2004 г.)

По повод жалбата на Бойко Атанасов  в първото  заседание по даване на ход на делото, зам.шефът на НСлС Турмаков  поиска прекратяване, като се позова именно на функционалния си  имунитет, според който не носел отговорност за служебните си действия, ако не са престъпление от общ характер. А обидата и клеветата се преследват по частен път.   Това му  гарантирало наказателна неприкосновенност, заяви той.

„Една от функциите ми на ръководител е да информирам за работата в хода на предварителното проиозводство”, заяви той.  Беше убеден,  че каквото и да е казал,  подчинените му следователи, нямат право на защита!

Какво реши съдът през 2005 – а ?

„Безспорно Конституцията регламентира функционален имунитет на магистратите. Но той е за действия , свързани със служебните им отношения.  Даването на интервю не е сред законовите пълномощия на заместник директора на НСлС” .

На практика съдия Ангелов  даде да се разбере, че   имунитетът не е индулгенция за неправомерно и безнаказано поведение. Отхвърли искането за прекратяване на делото. И му даде ход.

Финалът

По-късно, в хода на съдебното следствие  зам.директорът на НСлС  Турмаков се извини на следователя.

Нито е бил прокурор, нито пияница, а следовател с добра репутация, стана ясно от свидетелки показания в хода на делото. Ако думите на Турмаков се бяха скрили зад функционалния имунитет, това не би се случило. Пардон, ако съдията се бе позовал на имунитета на един високостоящ магистрат, подчиненият следовател не би имал шанса да защити репутацията си, а клеветата щеше да остане ненаказана.

Общото в двата казуса е , че високопоставени ръководители са си позволили  недопустими грубости спрямо подчинените.  Единият бе клеветил на „открито” пред журналисти,  другият – обиждал на „закрито”, пред колеги.

Различното е , че в единият случай съдът казва:” Службата не е алиби за вършене на престъпления, а в другия:  „Не ядосвайте началниците си,  може и да ви  пребият, а телесната повреда  ще мине за работа по служба”!  За  Гинес!

Бел.ред., 13, 30 ч.: След като коментарът беше публикуван, наш читател юрист направи предложение: Щом обидите и боя са нормална и приемлива форма на комуникация в правораздаването – нека да важи и за подчинените, вместо да се жалват по съдилищата, ще се саморазправят на място с началниците! Нали законът се прилага еднакво за всички?

Предложението се приема като идеален пример за абсурда, да се чете като част от публикацията.