DeFakto.bg DeFakto.bg
Държавите членки не са длъжни да издадат хуманитарна виза на лица, които искат да отидат на територията им с намерение да подадат там молба за убежище. Това могат да направят само на основание на националното си право. Това е така, защото правото на Съюза определя единствено условията и реда за издаване на визи за транзитно преминаване или за планиран престой на територията на държави членки с продължителност, която не превишава 90 дни. Това обяви вчера Съдът на ЕС в Люксембург по повод казус, възникнал с молба на сирийско семейство да получат хуманитарни визи.
На 12 октомври 2016 г. двама живеещи в Алепо (Сирия) съпрузи, сирийски граждани, и трите им малки, ненавършили пълнолетие деца, подават заявления за издаване на хуманитарни визи в посолството на Белгия в Бейрут (Ливан) и на следващия ден се завръщат в Сирия.
Със заявленията си те искат на основание на Визовия кодекс на ЕС1 да им бъдат издадени визи с ограничена териториална валидност, за да могат да напуснат обсадения град Алепо и да подадат молби за убежище в Белгия. Единият от тях декларира по-специално, че е бил отвлечен от въоръжена група, че е бил бит и измъчван и че накрая е бил освободен срещу откуп. Те специално подчертават влошаващото се положение със сигурността в Сирия като цяло, и частност в Алепо, както и факта, че са православни християни и че поради тези им религиозни убеждения ги грози опасност от преследване.
На 18 октомври 2016 г. Office des étrangers (Служба за бежанците, Белгия) отхвърля заявленията им. Тя приема, че щом е поискало виза с ограничена териториална валидност, за да може да подаде молба за убежище в Белгия, въпросното сирийско семейство очевидно е имало намерение да пребивава повече от 90 дни в Белгия. А това е в в противоречие с Визовия кодекс на ЕС. Освен това Office des étrangers подчертава, че да се разреши издаването на входна виза на това семейство, за да му се предостави възможност да подаде молба за убежище в Белгия, би означавало да му се разреши да подаде такава молба за убежище в дипломатическо представителство.
Сирийското семейство обжалва решението за отказ пред Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия). То твърди, че Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията за защита на правата на човека (ЕКПЧ) предвиждат позитивно задължение за държавите членки за гарантиране на правото на убежище. Рискът от нарушаване на забраната за изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание2 можел да се избегне единствено чрез предоставянето им на международна закрила.
При тези обстоятелства Conseil du contentieux des étrangers отправя спешно преюдициално запитване до Съда на ЕС. Той по-специално отбелязва, че съгласно Визовия кодекс визата се издава, когато държавата членка „счете“ това за необходимо поради международни задължения, и че следва да се установи доколко държавите членки разполагат със свобода на преценка в това отношение.
Във вчерашното си решение Съдът отбелязва, че Визовият кодекс е приет на основание на разпоредба от ДЕО3 , по силата на която Съветът приема мерки за установяване на правила относно визите при планирани престои, не по-дълги от три месеца.
Следователно Визовият кодекс определя условията и реда за издаване на визи за транзитно преминаване или за планиран престой на територията на държави членки с продължителност, която не превишава 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.
Сирийското семейство обаче е подало заявления за визи по причини от хуманитарен характер с намерение да поиска убежище в Белгия, а следователно и разрешение за пребиваване, което не е само до 90 дни.
Ето защо, макар и формално подадени на основание на Визовия кодекс, заявленията не попадат в неговото приложно поле.
Съдът освен това уточнява, че до този момент законодателят на Съюза не е приел какъвто и да било акт за издаването от държавите членки на визи или разрешения за дългосрочно пребиваване на граждани на трети страни по причини от хуманитарен характер. Поради това заявленията на сирийското семейство би трябвало да се уреждат само от съответното национално право. А след като въпросното въпросът не се урежда от правото на Съюза, разпоредбите на Хартата са неприложими към него, казват съдиите.
Според Съда, ако се допусне граждани на трети страни да подават заявления за виза с цел да получат международна закрила в избрана от тях държава членка, би се нарушила общата логика на установената от Съюза система за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила.
В заключение Съдът посочва, че заявление за издаване на виза с ограничена териториална валидност на основание Визовия кодекс с намерението веднага след като пристигне в тази държава членка, да подаде молба за международна закрила и след това да пребивава в същата държава членка повече от 90 дни в рамките на 180-дневен период, не попада в приложното поле на кодекса. При сегашното състояние на правото на Съюза такъв въпрос може да бъде решаван само според нормите на националното право.
1 Регламент (ЕО) No 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на
Визов кодекс на Общността (ОВ L 243, 2009 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) No 610/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. (ОВ L 182, 2013 г., стр. 1).
2 Член 3 ЕКПЧ и член 4 от Хартата.
