Последни новини
Home / Избрано / Какви промени в съдебната власт обещават партиите (Част 2)

Какви промени в съдебната власт обещават партиите (Част 2)

Defakto.bg
Иван Брегов

Автор Иван Брегов*

След като вчера публикувахме прегледа на Иван Брегов на  предизборните програми в сферата на съдебната власт и борбата с корупцията на големите партии, днес ви предлагаме втората част от него, който хвърля светлина върху обещанията на по-малките (от гледна точка на социологическите проучвания) в тази посока.

Обединени патриоти:

Нямат представена предизборна програма, в това число и в областта на правосъдието.

Воля:

Партията, предвождана от Веселин Марешки, е представила изключително синтезирано своята програма относно съдебната власт. В едно изречение и  без конкретика се предвижда „бързо изпълнение на препоръките от страна на Европейската комисия”. От „Воля” обещават да регламентират законово „независимостта, правомощията и капацитета за разследване на специализираните органи” както и „регулиране размера на съдебните такси”. Всъщност както и първото, така и второто и сега са регламентирани, така че не е ясно какво точно планират да правят от партията.

Реформаторски блок/РБ/:

Реформаторските виждания към належащите промени в съдебната система се състоят от микс от предложения, които се срещат и в платформите на ГЕРБ и БСП, плюс собствен принос на РБ.

  • Ала ГЕРБ/БСП: „ограничаване на възможностите за връщане за допълнително разследване и отлагане на делата”.
  • Ала ГЕРБ: „Разработване на нова модерна наказателна политика, която освобождава Наказателния кодекс от състави, уреждащи по-леки посегателства”, „ново съдебно райониране, изграждане и поддържане на национална електронна система за оценка, анализ и управление на ресурсите”, „незабавно изпълнение на присъдите „лишаване от свобода” в момента на тяхното окончателно постановяване в съдебната зала”, „ефективно въвеждане на електронно правосъдие” и др.
  • Ала БСП: „преодоляване на излишния формализъм на наказателния процес”
  • Собствен принос:

– „Силна персонална отговорност и прозрачност за назначенията и решенията в системата, в т.ч. засилване на правомощията на президента при назначаването на „тримата големи“ в съдебната власт – какво точно ще се „засили” не разбираме. Поне знаем, че тримата големи са председателите на върховните съдилища (ВАС и ВКС) и главният прокурор.

– „Допълнително ограничаване на триинстанционните производства” – това може да се разбира като реформа на основните процесуални закони, но тъй като не е обяснено, ще се въздържим от хипотетичното му изпълване със смисъл и съдържание.

Внимание заслужават и няколко други мерки. Сред тях е целта да се уеднакви практиката при дисциплинарни производства срещу магистрати, което е пряко изземване на правомощия на Висшия съдебен съвет (ВСС), Инспектората към ВСС (ИВСС) и съда, и по своя характер е противоконституционно действие.

Заложеното „повишаване на отчетността на прокуратурата” е смело изявление, но само обезпечаването му с механизми (например главният прокурор да се отчита пред НС, по инициатива на самото НС, за приключили ключови дела) може да го направи работещо. Същото важи и за „създаване на работещи механизми за преграждане на използването на прокуратурата за политически и икономически натиск”. И тук конкретиката липсва.

Смело и изискващо подкрепа е изявлението за участие на България в създаването на Европейска прокурорска служба, както и изработването и приемането на Закон за детското правосъдие, който отразява съвременната концепция за грижа и възпитателно-корективна работа с децата, извършили противоправни деяния.

Нова република /НР/:

Докато в РБ обръщат внимание само на проекта на антикорупционен закон, Нова република залага и на нововъведението „антикорупционна дирекция в прокуратурата”, като тази цел се постигне „в кратки срокове”. По-далечната перспектива на коалицията е „учредяване на антикорупционна прокуратура по румънски модел и радикална промяна на балансите в съдебната власт”. Планираната промяната на баланса в съдебната власт не е развита в детайли.

  • Гръмко звучи и обещаното провеждане на операция „Чисти ръце” в съдебната система, МВР и службите. „Това ще стане чрез подробни проверки на имуществото, финансите и зависимостите”. И в момента се извършват редица проверки, включително и популярните „предварителни проверки” от страна на прокуратурата. Те продължават с години и се събуждат при нужда от натиск, т.е. основен проблем не е липсата на проверки, а обезпечението по законодателен ред на ефективното им прилагане. Платформата на Нова република в сферата на правосъдието е кратка и основно посветена на антикорупцията и реформата на прокуратурата. Това включва и нов режим на избор на главния прокурор, а именно да се определя „от Президента по предложение на 2/3 от народните представители и да се отчита пред Народното събрание”. Нова република атакува и ключовия дефицит с отчетността на прокуратурата. Но и тук липсва същностно разбиране на въпроса как точно ще се определят темите, съдържанието и дълбочината на отчетите на главния прокурор пред НС, т.е. как ще се избегне формализиране на тези отчети и как точно би работил един такъв механизъм за „проверки и баланси” между отделните власти.
  • За разлика от системните играчи, които предлагаха ограничаване на възможностите за връщане на делата от съда на прокуратурата, новите републиканци настояват за съдебен контрол над всички актове на Прокуратурата и откази да се образува наказателно преследване. Това е разумен инструмент срещу ограничаване произвола на прокуратурата.

Да, България:

Платформата на тази коалиция е най-обхватна що се отнася до правосъдието, като това не е изненада предвид основния заявен приоритет при конституирането на партията, а именно – продължаване на съдебната реформа и борбата със завладяната държава. Тук са включени предложения и механизми за изпълнението им както за реформа на прокуратурата, така и на съда и на адвокатурата.

  • Обосновани са предложенията за „намаляване на мандата на ВСС на 3 години” – сега действащият вариант с петгодишен мандат е причина редица магистрати да не желаят да се кандидатират поради дългото откъсване от професията. Петте години мандат са и притегателни за отглеждането на съдебни номенклатурчици.
  • „Реформа на Висшия съдебен съвет чрез намаляване на парламентарната квота в съдийската колегия, за да се гарантира принципа за съдийско самоуправление от независим орган, състоящ се в мнозинството си от съдии, избрани пряко от съдии”. Тук е важно да споменем, че неприемането на това предложение от 43-то НС бе повод за подаването на оставка от страна на бившия правосъден министър и сегашен лидер на „Да, България” Христо Иванов.
  • Преформатирането на съдебната карта посредством реформа на специализираните съдилища – военни, административни, наказателни. Тук се планира оценка на тяхната натовареност и ефективност с цел преструктурирането им. Трябва да се отбележи, обаче, че проблемите с ниската натовареност и съответно свръхнатовареността, които имат пряко отношение към бързината и качеството на правораздаването, не се изчерпват със специализираните съдилища и в този смисъл преструктурирането следва да обхване всички видове съдилища, включително районните и окръжните.
  • По отношение на прокуратурата са предвидени действия в посока на намаляване на мандата на главния прокурор на 5 години и изчерпателно развита процедура за предсрочното му освобождаване[1]. И тук обаче не са добре изведени тъй важните въпроси за това как НС следва да държи инициативата при отчитането на главния прокурор за изпълняваната наказателна политика на държавата.
  • Да, България  предлагат и нещо, което вече е действаща част от законодателството, а именно възможността за отстраняване и прекратяване на мандата на членове на ВСС[2].

Разгледаните[3] платформи на основните политически играчи към момента не създават очаквания за сериозни реформи в сферата на правосъдието след изборите. По-малките играчи, макар и да предлагат работещи решения, трудно биха стигнали до механизми за изпълнението им. Така всички, които харесват статуквото в съдебната власт и борбата с корупцията, към момента нямат никакви причини за притеснения.

 

 


[1] Към настоящия момент на законодателно ниво липсва яснота на процедурата и това я прави неприложима.

[2] В платформата на „Да, България” е направено предложение, което попада в общата хипотеза на чл. 130, ал. 8, т. 4, предложение първо от Конституцията във връзка с чл. 27, ал. 5/ал. 6 от Закона за съдебната власт.

Източник : Институт за пазарна икономика

About De Fakto

Проверете също

Прокурорите избират нов член на ВСС (допълнена)

Прокурорите от страната гласуват днес за нов член на Прокурорската колегия на ВСС от професионалната …

Правителството отговаря: Главният прокурор обитава 1 дка жилище в “Бояна”, ремонтирано за над четвърт милион

Главният прокурор Иван Гешев живее  в Дом номер 5 на държавната резиденция „Бояна“.  Сградата, която …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.