DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдът на ЕС изтълкува любопитен казус, така, че телефонните номера на гражданите от държавите членки в ЕС могат да се ползват и в други държави, ако абонатите вече са давали съгласие те да се публикуват. В основата на това решение е „широко хармонизираната правна рамка, която позволява еднаквото спазване на изискванията в областта на защитата на личните данни на абонатите на цялата територия на Съюза“.
Казусът
Белгийското дружество European Directory Assistance (EDA) предлага телефонни справочни услуги и указатели, достъпни от белгийска територия. То е поискало от предприятията, които предоставят телефонни номера на абонати в Нидерландия (а именно Tele2, Ziggo и Vodafone Libertel), да му дадат достъп до данните, свързани с техните абонати, като се позовава на предвидено в нидерландското право задължение, произтичащо от транспонирата европейската директива за универсалната услуга1. Като преценяват, че не са длъжни да предоставят въпросните данни на предприятие, установено в друга държава членка, тези предприятия отказват да предоставят исканите данни.
Сезиран със спора, Апелативният съд по административни спорове в икономическата област в Нидерландия отправя преюдициални въпроси до Съда.
Въпросите
Освен въпроса дали дадено предприятие е длъжно да предостави данните за абонатите си на доставчик на телефонни справочни услуги и указатели, установен в друга държава членка, тази Апелативният съд пита, дали при утвърдителен отговор трябва да се даде възможност на абонатите да изберат да дадат или не съгласието си в зависимост от страните, в които предприятието, което иска тези данни, предоставя услугите си. И още – нидерландската юрисдикция пита как трябва да се уравновесят спазването на принципа за недопускане на дискриминация и защитата на личния живот.
Решението
В решението си от днес Съдът казва в отговор на първия въпрос, че Директивата за универсалната услуга включва и всяка молба, отправена от предприятие, установено в държава членка, различна от държавата, в която са установени предприятията, които предоставят телефонни номера на абонати.
Всъщност от самия текст на член 2 от директивата става ясно, че той се отнася до всички разумни молби за предоставяне на съответната информация с оглед на осигуряването на общодостъпни справочни услуги и указатели. Освен това този член налага предоставянето да бъде извършено при недискриминационни условия.
Следователно този член не прави никакво разграничение според това дали молбата е отправена от предприятие, установено в същата държава членка като тази, в която е установено предприятието, до което е адресирана молбата, или в друга държава членка. Липсата на разграничение съответства на целта, преследвана с директивата – на територията на целия Съюз да се осигурят качествени общественодостъпни услуги чрез ефективна конкуренция и избор.
Освен това отказът да се предоставят данните за абонатите на подалите молбите единствено защото те били установени в друга държава членка би бил несъвместим с принципа за недопускане на дискриминация, казва съдът.
Що се отнася до въпроса дали следва да се остави на абонатите изборът да дадат или не съгласието си в зависимост от страните, в които искащото данните предприятие предоставя услугите си, Съдът се позовава на предходната си съдебна практика 3. След като предприятието, което е предоставило на абоната телефонен номер, го е информирало за възможността личните му данни да бъдат предадени на трето предприятие с цел публикуването им в публичен указател и след като абонатът се е съгласил с това публикуване, не трябва отново да се иска съгласието на въпросния абонат за предаването на същите данни на друго предприятие, ако е гарантирано, че съответните данни няма да бъдат използвани за други цели, освен за тези, за които са събрани с оглед на първото им публикуване.
Всъщност при тези условия предаването на същите данни на друго предприятие, което иска да ги включи в публичен указател, без абонатът отново да е дал съгласие, не накърнява самата същност на правото на защита на личните данни, закрепено в Хартата на основните права на Европейския съюз, сочи съдът.
От друга страна, Съдът констатира, че каквото и да е мястото му на установяване в Съюза, предприятието, което предоставя общодостъпни справочни телефонни услуги и указатели, действа в широко хармонизирана правна рамка, която позволява да се осигури на цялата територия на Съюза еднаквото спазване на изискванията в областта на защитата на личните данни на абонатите.
Ето защо предприятието, което предоставя телефонни номера на абонатите си, не следва да поиска съгласието на абоната, така че той да дава съгласие отделно в зависимост от държавата членка, към която могат да бъдат предадени засягащите го данни, се казва в решението на Съда на ЕС.
1 Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. (ОВ L 337, 2009 г., стр. 11).
2 Член 25, параграф 2 от директивата.
www.curia.europa.eu
ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
