DeFakto.bg DeFakto.bg
18 години затвор е окончателната присъда за британския гражданин Дейвид Брайсън Бел, обвинен и осъден за петокласника Станислав.
По казуса се произнесе и Върховният касационен съд, решението му е окончателно.
Случаят нашумя през 2012 г., когато детето първо бе обявено за издирване, а после трупът му бе открит вере край видинското село Лагошевци.
Бел е обвинен за убийство по особено мъчителен начин.
Историята има и предистория, припомнена днес от прокурорския пресцентър.
В хода на разследването е установено, че през 2006/2007 г. Дейвид Бел закупил къща в село Лагошевци, област Видин, с малко жители и пустеещи имоти. Чужденецът добре познавал семейството на Станислав.
След заселването му в Лагошевци Бел е имал проблеми– някой драскал микробуса му, пукал гумите му, отровено било и едно кучетата му, към които бил силно привързан. Седмица преди убийството, той замерил с дърво Станислав, защото е ритнал кучето му. Според обвинението това станало, понеже животното го лаело се опитвало да го захапе.
Станислав бил ученик в пети клас в училището в гр. Димово. Учители и ученици го описвали като добро и неконфликтно дете.
На 04.01.2012 г. момчето било във ваканция. Към 16 ч. майка му го изпратила да занесе храна на възрастен трудноподвижен техен съсед, която поставила в червен найлонов плик. Пътят минавал покрай дома на Бел, който по това време се намирал пред къщата. Кучето отново залаяло Станислав и той пак го ритнал. Дейвид Бел чул жалното квичене, много се ядосал, приближил се до детето и го ударил силно в лицето, после започнал да крещи и да го друса. След това навил яката на връхната му дреха и започнал да го души, като същевременно го питал дали той е надраскал колата му и е отровил кучето му. Станислав отричал, но Дейвид го хванал през врата и го повлякъл на север от селото към дере. По пътя обувките на момчето се събули, а тръните на храстите свлекли долнището на анцуга му. Бел увил долнището около врата му, завързал го няколко пъти и, убеден, че го е удушил, ритнал детето няколко пъти, пуснал го в дерето, захвърлил настрани найлоновата торбичка с храна и тръгнал обратно към дома си.
Около 17:50 ч. майката на Станислав се притеснила за него и тръгнала да го търси из селото, отишла и до дома на кметския наместник, който подал сигнал на телефон за спешни повиквания 112. В издирването на детето се включили и полицаи от РУ – Димово и РУ-Белоградчик, както и живущи в селото, а впоследствие и екипи на „Гражданска защита“ и „Гранична полиция“. Проведени били беседи с множество лица, включително и с подсъдимия, който отрекъл да го е виждал. Едва на 21.01.2012 г. трупът на Станислав бил открит.
Изготвената съдебно медицинска експертиза дала заключение за причината за смъртта – механична асфикция, с продължително протичане – с моменти на отпускане и поемане на въздух от пострадалия. Състоянието на трупа отговаряло смъртта да е настъпила на 04.01.2012г., около 3 ч. след приема на храна.
В хода на разследването Бел бил подложен на полиграфско изследване, на което се „провалил“ (и което не сепризнава за доказателство – б.р.). Бил проведен и следствен експеримент, по време на който подробно описал как е удушил детето и завел присъстващите до мястото, където бил намерен трупът. Впоследствие бил привлечен като обвиняем и пред съдия от ОС-Видин дал подробни обяснения, в които описал случилото се, причините за извършване на престъплението, дрехите с които е било облечено детето и мястото, на което е оставил трупа.
С присъда на ОС-Видин е признат за виновен, присъдата е потвърдена от Софийски апелативен съд.
Жалбата на защитата е оставена без уважение от Върховния касационен съд като неоснователна.
Направените възражения, че на подсъдимия не е осигурен своевременно писмен превод на постановлението за привличане като обвиняем и така той не е разбрал в какво престъпление е обвинен, което според защитата опорочава направените от него самопризнания, са отхвърлени като неоснователни. От приложените писмени доказателства и разпитите на свидетели се установява, че на Дейвид Брайсън Бел е бил осигурен преводач, който устно е превеждал по време на извършените с негово участие действия по разследването.
Според ВКС, оспорваният разпит не е негодно доказателствено средство, тъй като чл. 55, ал.3 от НПК и европейската практика отдават приоритет на устния превод, а писмен превод на документи от съществено значение за упражняване правото на защита на обвиняемите и подсъдимите се предоставя в „разумен срок“.
Като неоснователни са отхвърлени и твърденията на подсъдимия пред всички съдебни инстанции, включително и пред ВКС, че му е упражнено полицейско насилие „да окаже съдействие на разследващите“, че е бил хипнотизиран и упоен. Според ВКС са налице показанията на множество свидетели за липса на въздействие върху подсъдимия, а и действията по разследване са били провеждани в присъствието на защитник, преводач и пред съдия.
Според съда наложеното наказание е справедливо.
