DeFakto.bg DeFakto.bg
Нов закон трябва да замени остарелия Закон за борба с противообществени прояви на малолетните и непълнолетните (от 1952 г.)
Системата на детското правосъдие в България е изградена върху старо, немодерно и отхвърлено виждане за правното положение на децата в конфликт със закона и за реакцията срещу извършените от тях общественоопасни деяния. Това показва анализ на 14-тия преглед на Юридически барометър за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието на развитието на правния ред в България.
Остарялата нормативна уредба не отразява съвременните международноправни стандарти за детско правосъдие. Отсъства координация между органите с правомощия по отношение на деца, извършили общественоопасни деяния. Това не позволява на спрямо детето да се прилага комплексна грижа, смята проф. Цанкова*. Много важно е в новите правила да бъде отчетена ролята на родителите, независимо дали живеят заедно с детето и дали са в страната или зад граница. Има най-различни ситуации, когато едно дете е поверено на грижите на роднини, баба и дядо, докато родителите изкарват прехраната на семейството – отбеляза професор Цанкова.
В момента, в България са останали 4 възпитателни училища-интернати (ВУИ) и 2 социално-педагогически интернати (СПИ), в които са настанени 180 деца на възраст между 8 и 18 години. Според Закона за борба с противообществени прояви на
малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) настаняването в СПИ е възпитателна мярка, която предхожда възпитателната мярка „настаняване във ВУИ, но практиката показва, че за едни и същи сходни прояви на малолетните и непълнолетните се прилагат алтернативно двете различни възпитателни мерки. Децата биват лишавани от свобода заради нарушения, за които възрастните не биха били наказани. Настаняването в тези институции представлява лишаване от свобода, защото режимът на престой не е свободен. Ако едно дете избяга от дома, то бива обявено за общодържавно издирване и се връща обратно от органите на МВР. Това може да се преодолее само с отмяната на остарелия Закон за борба с противообществени прояви на малолетните и
непълнолетните (от 1952 г.) и замяната му с нов закон, който да отразява съвременните международни стандарти да детско правосъдие, подчерта госта на дискусията, съдията от СГС , бивш зам.-министър на правосъдието Вергиния Мичева. Вече има подготвен законопроект по отношение на детското правосъдие, който в най-скоро време може да бъде приет от депутатите в бъдещия парламент – каза Мичева и напомни колко много най-нов чуждестранен опит е използвал нейния екип. Съобразени са законодателните решения и практика от Грузия, Черна гора, Южна Африка, както и опита на Германия, Франция и Швейцария.
В мерките, които трябва да бъдат приети в новия закон за детското правосъдие, трябва да присъства института на „извеждане на малолетните от приложното поле на закон. „Дете, под 14 години, извършило общественоопасно деяние,
е по-скоро дете в риск и спрямо него трябва да се прилагат мерки на закрила, а не наказания“, подчерта съдия Мичева.
В съвременните държави се говори за контрол на престъпността, а ние още се „борим” . В съзнанието на законодателя, контролът на престъпността, все още е нещо като корида. Това е въпрос на национален манталитет присъщ и на законодателя – с тези
думи в дискусията се включи и адвокат Даниела Доковска**. Затова у нас непрекъснато се разраства наказателната репресия. Измислят се нови престъпления – извинете за неакадемичния израз, завишават се наказанията, разширяват се правомощията на полицията и прокуратурата, а вече се включиха и въоръжените сили. И на този фон новата регламентация на детското правосъдие изглежда изключително трудна и не среща разбиране в широки кръгове не само на експертите, но и на гражданите. Искам да изразя голямото си уважение към колегите, които работиха по този проект и лично на колегата Мичева за положените добросъвестни и компетентни усилия за преглед на много чужди закони, за да бъдат намерени най-добрите варианти за нас. Всичко това е логично, но аз съм малко резервирана към „ присаждането” на правото, защото този закон трябва да отчете в най-голяма степен българското действащо законодателство. На мен ми се иска в този законопроект да я има грижата за детето с неговата подкрепа, в случаите, когато наказателната отговорност отпада. Но това трябва да се реши, като процедура в действащите наказателни закони. Това е една много тежка законодателна задача, което ще означава мерките за въздействие да се изведат извън наказателната репресия.
*Член. кор. проф. д.ю.н. Цанка Цанкова е член на Конституционния съд от парламентарната квота. Избрана е през 2009г. Преди това е два мандата заместник-декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където преподава семейно и наследственоправо. Проф. Цанкова, една от вдъхновителките на новия Семеен кодекси е автор на предговора на кодекса.
**Даниела Доковска е юрист, преподавател и предишен председател на Висшия адвокатски съвет. Сред учредителите е на сдружението Български адвокати за правата на човека.
Автор е на редица научни публикации в областта на наказателния процес, наказателното право и криминологията. Носител е на голямата награда за 2010 г. на Българския хелзинкски комитет (БХК) за принос към правата на човека. Последователно се застъпва за правото на справедлив процес и правна защита и се противопоставя на редица спорни законодателни изменения, с които властта заплашва да ограничи правото на достъп до честно правосъдие и да наруши интегритета на съдебната власт. Адвокат Доковска защитава и правата на децата с ментални увреждания в домовете, като се застъпва пред прокуратурата за ефективно разследване на данните за множество престъпления срещу тях.
