DeFakto.bg DeFakto.bg
„Техномаркет” да опразни магазина в село Сеславци край Кремиковци и да предаде имота на „Глориент”, постанови Мария Райкинска от Софийския градски съд.
Това е поредно решение в полза на дружеството с межународни инвеститори „Глориент” в спора му с веригата на Делян Пеевски „Техномаркет”. Дотук опразване бе постановено за магазини в Пазарджик, Русе, Севлиево, Благоевград, Кърджали.
Развоят е по серията от процеси, заведени от „Глориент” за връщане на 13 магазина в цялата страна и една административна сграда в София, ползвани от „Техномаркет” въпреки че не е плащал наеми от началото на 2016 г. и наемните договори са прекратени.
В друга серия дела ролите са сменени – „Техномаркет” атакува като нищожни договорите и за продажба, и за наем на магазините и сградата, сключени още през 2006 г., т.е. преди 11 години. Някои от тях стартираха в съдилища в страната, но краят им е далечен.
Пътьом обаче те се ползват от веригата на Пеевски като аргумент в другите им спорове с „Глориент”. И похватът дава резултат, като отсрочва съдебните решения.
До финал на случая „Сеславци” на първа инстанция се стига, след като веднъж процесът бе спрян от СГС именно в изчакване да се реши „основният” спор за продажбата на имота. Спирането обаче бе отменено от Софийския апелативен съд и въпреки последвали още две искания на „Техномаркет” за спиране (заради сходно дело в Пловдив), процесът в СГС приключи.
Нещо повече, в решението си за опразването на магазина, съдия Райкинска категорично дава да се разбере – твърденията за нищожност на продажбата и на последвалия договор за наем са абсолютно безпочвени.
По делото е доказано наличието на валиден договор за наем от 22 септември 2006 г., по който плащането е спряно и към април 2016 г. „Техномаркет” е имал просрочия в размер на 2 958 000 лева, установява съдът. Въпреки това е бил даден достатъчен срок за изплащане на дължимия наем и едва след това договоръте прекратен, а от 25 май 2016 г. за веригата на Пеевски е възникнало задължение да опразни имота, което тя не е изпълнила. „Следователно, искът за опразване на имота и предаването му на ищеца е основателен и следва да бъде уважен”, заявява съдия Мария Райкинска.
Но отхвърля искането на „Глориент” за предварително изпълнение, защото решението й не е окончателно и може да се оспори пред САС.
Любопитна е втората част, в която за „пълнота” съдията обсъжда твърденията на „Техномаркет”, че някогашната продажба на магазините е нищожна и те не били преставали да са тяхна собственост. И ги разбива на пух и прах.
В решението четем:
„Съдът намира, че наведените от ответника факти и възражения не обосновават нищожност на договора за покупко-продажба, с който ищецът се легитимира като собственик на отдадения под наем имот.
На първо място, по-ниската продажна цена не означава непременно нееквивалентност на престациите, съответно – накърняване на добрите нрави. Съответствието на договора с тях следва да се преценява с оглед всички уговорки и отношенията на страните, волята, която са изразили и всички факти по делото….
Наличието на свързаност между лица, участващи в сделките между страните и трето лице също не може да доведе само по себе си до недействителност на договора, нито пък може да се приеме, че е довела до неизгодни за продавача сделки, още повече, че ответникът не сочи в какво се изразява тази неизгодност, освен твърдението за занижена цена, което бе обсъдено по-горе.
Позоваването на договаряне между представляващия продавача – управителя Н.К. и купувача във вреда на представлявания (сега „Техноаркет“ АД), е неоснователно. В Тълкувателно решение по тълк.д. № 13/2013 г. беше прието, че органният представител, чрез който дружеството влиза в правоотношения с трети лица, е част от организационната структура на юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на юридическото лице. Когато органният представител, управителят, действа във вреда на дружеството, той носи отговорност към него за вреди, но сключената от него сделка е действителна и обвързва дружеството. Израз на това правило е и нормата напр. начл. 236, ал. 4 ТЗ и чл. 240б, ал. 3 ТЗ ТЗ.
Предвид изложеното, не може да се приеме, че по наведените от ответника факти е налице нищожност на нотариалния акт”.
Дотук „Техномаркет” на първа инстанция загуби всички приключили дела за опразване на магазините. От нерешените дела едно – за магазина в Стара Загора, бе окончателно спряно с определение на зам.-председателя на Софийския апелативен съд Стефан Гроздев. По другите се чака финал.
