Последни новини
Home / Законът / Местан дава на Цацаров искането да се касират изборите

Местан дава на Цацаров искането да се касират изборите

Defakto.bg
Процедурата е сложна, дотук КС само веднъж частично е отменял вот
ДОСТ иска касиране на резултатите от изборите за 44-ото Народно събрание и ще сезира Конституционния съд – това потвърди Лютви Местан на пресконференция днес.

Според Местан, парламентарните избори са били проведени в условията на нарушаване на избирателни права на български граждани. И затова ДОСТ настоява да се произнесе Конституционния съд.

Искането ще бъде отправено чрез главния прокурор Сотир Цацаров.

Дотук КС на няколко пъти е бил сезиран с искания срещу вота, включително и през 2013 г., когато ГЕРБ, РЗС и НФСБ настояваха за касиране на резултатите за 42-о Народно събрание заради „Костинброд“ и гласуването в Турция.

Единственият път

Касиране обаче е имало един-единствен път – на парламентарния вот от 2009 г. и то частично.

Тогава въпросът стигна до КС чрез главния прокурор Борис Велчев. А с решение № 2 от 2010 г. Конституционният съд по доклад на Благовест Пунев отмени резултата от 23 избирателни секции в Турция и обяви за незаконен избора на трима – 1 от ДПС, 1 от Синята коалиция и 1 от РЗС – Атанас Семов. В крайна сметка това доведе до загуба на един депутат на ДПС и преразмести мандатите на останалите две политически сили.

А през 2015 г. ДПС, неуспелият депутат Рушен Риза и 101 гласоподаватели от Турция осъдиха България в Страсбург. Евросъдът прие, че касирането е нарушило правото на свободни избори, гарантирано в чл. 3 от Протокол 1 на евроконвенцията за човешките права, както и че в случая е имало непозволена намеса. Обезщетение обаче не бе присъдено, а двама съдии, сред които и българският съдия Здравка Калайджиева останаха на „особено мнение“.

Процедурата

Процедурата за отмяна на изборните резултати е сложна.

По Конституция касирането е в правомощията на КС. А Изборният кодекс (ИК) – и старият, и новият регламентират правилата за това.

Според ИК право на оспорване имат кандидатите за народни представители, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати в изборите. Искането срещу законността на парламентарния вот изобщо и на избора на отделен депутат се отправя в 7-дневен срок от обявяване на изборните резултати от ЦИК.

Искането се адресира до органите, които имат право да сезират КС – президента, Министерския съвет, двете върховни съдилища ВКС и ВАС, главния прокурор или 1/5 от депутатите (48 народни представители). Право да се обръщат към КС имат също омбудсманът и Висшият адвокатски съвет, но ограничено.

В 15-дневен срок от обявяването на резултатите от ЦИК, въз основа на постъпилото оспорване или по своя инициатива изброените вече могат да сезират Конституционния съд с мотивирано искане да се произнесе по законността на изборите за народни представители или на избора на народен представител.С две думи – преди ЦИК да е обявила окончателните резултати, процедурата изобщо не може да се задвижи. А изпращането на искане до главния прокурор или някой от другите оправомощени не ги задължава да отнесат въпроса до Конституционния съд. Преценката е тяхна.

About De Fakto

Проверете също

Адвокатска колегия Смолян подкрепя призива на ОСА за защита на адв. Ина Лулчева от нападки на гл. прокурор Иван Гешев

   Адвокатите от Смолян настояват ВСС да се занимае с поведение на Иван Гешев, а …

ВКС : Конституционно нетърпимо е с проверки прокуратурата да навлиза в правомощията на изпълнителната власт

Съдебната  съдебната власт в лицето на прокуратурата навлиза в правомощията на друга (изпълнителната) власт, което …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.