Мнозинството в комисиите по екология и устройство на територията на СОС отхвърли искането за местен референдум в „Младост“ със забележителни мотиви. Допитването, зад което застанаха с подписите си хиляди жители на квартала, било незаконосъобразно, а гражданите нямат знанията на експерти, за да взимат важни решения, като искане за промени в устройствените планове, с които да се спрат част от бъдещи застроявания, установяват общинарите.
За днешното съвместно заседание на двете комисии информираха от инициативния комитет „За зелена „Младост“, организирал подписката за референдума „Градинки или строежи?“. Искането е да спре застрояването в зелени площи и детски площадки в квартала.
То е и първото за провеждане на местен референдум в София, сиреч за пряко участие на гражданите в местното самоуправление, гарантирано им по закон. А лидерът на протестите срещу застрояването Десислава Иванчева бе избрана за кмет на „Младост“.
Аргументите
Искове за около 15 млн. лева ще има към Столична община, ако се наложи мораториум на строителството, заявява главният архитект Здравко Здравков, цитиран от „Фокус“. И излага впечатляващия аргумент: в „Младост“ застрояването е 23%, в район „ Дружба“– 18%, в центъра на София– 45%, а в центъра на Париж – 66%. „За какво презастрояване говорим?“, пита главният архитект.
Съветникът Стефан Марков от Реформаторски блок допълва, че ще са нужни 320 млн.лв., за да се обезщетят бъдещите искове и настоява да разбере откъде ще дойдат тези пари и дали кметът на „Младост“ ще вдига данъците, за да ги набави.
Представено е и становище на кмета Йорданка Фандъкова, според което площта на парковете и имотите за озеленяване в „Младост” са общо 933 хил кв .м. От тях за провеждане на отчуждителни мероприятия са предвидени 117 хил кв. м. До момента те не са реализирани.
430 000 кв. м. нереализирани до момента застроявания го чака столичният квартал „Младост”, са изчисленията на главния архитект, съобщават от инициативния комитет за референдума.
„Простите сметки показват, че при 115 хил жители на „Младост” в момента, на човек се падат по около 7кв. м. озеленяване. Бъдещите строежи с площ 430 000 кв м. ще увеличат населението на квартала с поне 1/3, така че на човек ще се падат по около 5 квадрата зелена площ. Или на жител на „Младост” се пада зелена площ, колкото едно гробно място“, заключават от „За зелена „Младост“.
А къде е законът?
Изложените съображения са по целесъобразност и някак не кореспондират със закона. Там няма и дума за това, че общинарите могат да отказват допитване, защото гражданите не били експерти.
Забраните за въпроси, които да се поставят на местен референдум, са повече от ясни. Намират се в чл. 26, ал.2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление са повече от ясни.
Текстът гласи:
„Чрез местен референдум не могат да се решават въпроси:
1. на общинския бюджет;
1. Подкрепяте ли да се приемат изменения в Общия устройствен план и Подробните устройствени планове на Младост 1, Младост 1А, Младост 2, Младост 3, Младост 4, които да не позволяват ново застрояване на съществуващите зелени площи, между блокови пространства, терени с разположени съоръжения за игра на деца, паркинги и погранични на парковете територии?
2. Подкрепяте ли да се обяви мораториум върху издаването на разрешения за строеж и започващо строителство в район Младост на Столична община, област София – град, до промяна на Общия устройствен план и Подробните устройствени планове на Младост 1, Младост 1А, Младост 2, Младост 3 и Младост 4?
Да виждате нещо за бюджет, данъци, такси, вътрешна организация на СОС? Е, как тогава общинарите от двете комисии установиха, че референдумът ще е незаконосъобразен?
Още повече, че допитване, тръгнало от инициативен комитет и подписано от поне 1/10 от гражданите с избирателни права, е под особена закрила. В случая изискването за минимум 15 000 подписа в „Младост“ е преизпълнено.
Процедурата наистина не е приключила, иска се решение на целия Столичен общински съвет. Ако СОС също откаже референдума, което най-вероятно ще е така, трябва да го направи мотивирано, позовайки се на някоя от забраните в закона.
А последната дума има съдът. По правилата на закона подобен отказ на СОС се оспорва пред Административния съд София-град в 7-дневен срок от обявяването му. Неговото решение ще е окончателно.
Ако съдът отмени отказа, СОС няма накъде да мърда – трябва да насрочи допитването в „Младост“. И да го зачете.