Как бе отменена наредбата за бежанците (стенограмата от заседанието на МС със съкращения)

Defakto.bg

Министри са били против, после склоняват

Извънредното заседание на Министерския съвет в късния следобед миналия петък възбуди духовете. Особено след като се разбра, че то е свикано, за да се отмени наредбата за интеграцията на чужденците с предоставено убежище или международна закрила.

След заседанието на служебното правителство въпросът кое е наложило спешната отмяна на наредбата остана висящ. Разбра се само, че в кратки срокове ще се подготви нова.

Темата за чужденците, потърсили убежище или закрила, става особено чувствителна у нас, особено на фона на примерите на прогонени бежанци с единствени аргумент: не ги искаме точно при нас.

За това решението на МС от 30 март стана обществено интересно.

Днес бе публикувана стенограмата от това заседание, от която се разбира, че министри са възразялави срещу отмяната на наредата, а премиерът Герджиков се е позовал на президента Радев.

De Fakto я публикува със съкращения:

Заседанието започна в 17,55 часа и беше ръководено от министър-председателя Огнян Герджиков.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз имам задачата да докладвам.

На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерски съвет за отмяна на Наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, приета с Постановление №208 на Министерски съвет от 2016 г.

В наредбата са предвидени конкретни мерки и услуги за интеграция в областта на достъпа до образование и обучение по български език, заетостта, здравеопазването, социалното подпомагане, жилищното настаняване, интеграцията, социалния, културен и граждански живот в обществото на чужденците с предоставено убежище или международна закрила. Общините въз основа на проект за интеграция е следвало да заявят готовност за приемане на определен брой лица с предоставено убежище или международна закрила, като се вземат предвид състоянието на пазара на труда, наличната квалификация, демографски тенденции, перспективи за развитие на общината, наличие на общности от чужденци и други. Няма обаче разписни ясни критерии в наредбата за изпълнение на тези мерки, особено в частта за изпълнение на споразумението на интеграция на чужденците.

Предвид изложеното, предлагам Министерският съвет да отмени наредбата и да възложи на министъра на вътрешните работи и на министъра на труда и социалната политика изготвянето на нова наредба по чл. 37а ал. 2 от Закона за убежището и бежанците в едномесечен срок от влизане в сила на Постановлението.

ГЪЛЪБ ДОНЕВ (социален министър – б.р.): От приемането на наредбата през 2016 г., която указва механизма за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила в България, няма нито едно сключено споразумение по реда на тази наредба. Дори обратното, наблюдаваме някои тенденции на напрежение в местната общност в общините, когато има желание от страна на чужденци, на които е предоставено убежище или международна закрила в Република България, да бъдат настройвани местните общности срещу заселването на тези чужденци на територията на общините. Същото се получава и когато имаме непридружени деца, които се настаняват в центрове за предоставяне на социална услуга в общините.

Действително, при така разписания механизъм за интеграция и за сключване и прекратяване, изменение на споразумението за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила няма критериите, по които институциите, органите, които са ангажирани с дейностите по интеграцията да дадат оценка за това интеграционния процес дали се е случил в положителна посока или в отрицателна. Според мен би трябвало да се разработят такива критерии, които да отразяват и да дават оценка за това доколко съответният чужденец, който е получил убежище или международна закрила, се справя с дейностите, които са заложени в механизма за интеграция. Освен критериите, би следвало да има и ясно разписани, макар и привнесени от законите, тъй като там има разписани и санкции, ако дадено лице, даже след предоставено консултиране, търсене на работа и т.н. от страна на Агенцията по заетостта, това лице откаже тази заетост, съответно да му бъде отнето правото да получава социално подпомагане, така както е за всички български граждани…

Имам едно притеснение от гледна точка на оставането в правното пространство без уредба по отношение на споразуменията за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, която празнота би било редно да бъде запълнена много бързо с разработване на нов проект или усъвършенстване на този механизъм със съответните критерии за интеграция.

Другото ми притеснение е по отношение на реакциите, които ще имаме от Международния комисариат по бежанците към ООН, които следят процеса по интеграция и тази наредба, макар и неизявила се до момента със споразумения за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Би бил един недобър атестат за правителството и за държавата, че отменяме една наредба, когато нямаме готов изработен проект, с който да бъде заменена.

Аз лично ще подкрепя проекта на решение за отмяна на наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумения за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила.

МАЛИНА КРУМОВА (вицепремиер по европейските фондове – б.р):

Аз имам резерви по отношение на вземането на такова решение. Напълно вярно е това, което е изложено във Вашия доклад по отношение на това, че в Наредбата не са уредени ясни критерии за изпълнение на мерките за интеграция. Тя има и други съществени пропуски…

Считам обаче, че отмяната на действаща наредба, при това без да може да се види какво реално я замества, освен че създава правен вакуум, е доста притеснително послание по отношение на европейските ни партньори.

В тази ситуация трябва да имаме предвид няколко неща. Тази наредба и въобще механизмът, който е уреден в нея, е в изпълнение на ангажиментите, които сме поели по отношение на бежанците, които са установени на европейско ниво. Това е в изпълнение на решение на Европейския съюз.

Към настоящия момент процесите, които се развиват на територията на Европейския съюз, поставят много държави членки в цивилизационен, може да се каже включително, избор – за това дали да бъдат демократични общества, които са склонни да проявят солидарност към бежанците или по-скоро въвеждат допълнителни ограничения към тях. Въпросът в случая, който ние трябва да си поставим, е къде искаме да бъдем, в коя от двете групи.

Отделно имам сериозни притеснения, че това може да се прочете, въпреки добронамерените мотиви зад него и ясната необходимост за изменение и допълване на уредбата по отношение на бежанците, за да може тя да бъде работеща, както спомена и господин Донев – тази наредба не е произвела досега нито едно споразумение, очевидно нещо в нея куца. Въпреки това, отмяната й на този етап, без да имаме яснота по отношение на това с какво я заместваме, може да се прочете много лошо от европейските ни партньори, включително да доведе до използване на някои механизми, които са им дадени по отношение на санкциониране на държавата ни във връзка с кохезионни плащания.

НИКОЛАЙ ДЕНКОВ (министър на образованието – б.р.): Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, това, което се вижда от дискусията е, е има две възможни решения Едното е да се потърси промяна в наредбата, а другото е да се отмени и да се потърси по-добра наредба.

От всичко, което чух като аргументи, аз не видях никакво предимство на отмяната спрямо другия вариант. Така че, молбата ми е, ако има други аргументи да бъдат казани в някакъв вид, защото от всичко, което беше казано досега, няма нито една причина, която да изисква отмяна и започване на нов процес, вместо промяна на съществуващата. Така че, молбата ми е да обясните защо се налага това решение.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Поставят се два въпроса. Единият е – дали ако ще отменяме тази наредба, приета с Постановление №208, не трябва да отменим и Решение №173, което действително е логично.

Другият въпрос, който се повдига от министър Денков, кое налага действително отмяната на наредбата, приета с Постановление №208, респективно Решение №173 и дали не е по-коректно да направим изменения?

Бих отговорил следното, може би е по-коректно да направим изменение, но ние в момента не сме в състояние да го направим. И би било добър знак към обществото това да отменим Наредбата заедно с Решение №173 и във възможно кратки срокове да изработим нов подзаконов нормативен акт, който да предвижда тези критерии за интеграция, за които говори и министър Гълъб Донев. И това е всъщност основният мотив, който ме кара да мисля, че може би отмяната ще е по-доброто решение в случая.

МАРИЯ ПАВЛОВА (министър на правосъдието – б.р.): Ако мога да перифразирам малко въпроса на проф. Денков – кое налага това да се случи точно днес, в петък в 18 часа вечерта?

Знам, че е имало работна група, тъй като от представители на Министерството на правосъдието ми дадоха проект за изменение. Аз дойдох тук с нагласата, че ние ще изменяме наредбата.

Затова въпросът ми е – сигурно има някакво обстоятелство, което се е случило и което е хубаво ние да го знаем, все пак, за да вземем едно информирано решение.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Съвсем коректно поставяте въпроса, не мога нищо да кажа срещу тази коректност. Желанието на президента на републиката е това да бъде направено по този начин, по който аз докладвам. Това е.

РАДИ НАЙДЕНОВ (министър на външните работи – б.р.): Моите опасения са свързани със следното нещо.

Когато се обсъжда въпросът за бъдещето на Европа, ние получихме определена помощ от Европейския съюз във връзка със защита на външната граница на Съюза. В същото време болезнена тема за целия Европейски съюз е как процедираме по-нататък. Тя е една цяла проблемна група от въпроси, но тя рефлектира и върху това готови ли сме да приемем тези хора, как ги интегрираме по-нататък. Въпросът е комплексен.

Моите притеснения са свързани с това, че макар един телевизионен репортаж никога да не може да представи обективно една ситуация, но си спомняме това, което беше дадено за границата между България и Турция непосредствено, когато се подготвяха изборите. Притеснява ме начинът, по който една такава мярка с извънредно заседание на Министерския съвет се взима.

Контра на моите притеснения е това, че се предвижда едномесечен срок, за да се приеме нов регламент, което все пак включва в себе си и момента на развитието.

Но във всеки случай лично аз очаквам да има специален интерес към това извънредно заседание вътре у нас. То ще рефлектира върху служебния кабинет, което се отразява в случая на две институции – служебният кабинет и президентът, който е назначил този кабинет. Отговорността става споделена. Не мога да преценя точно върху кой ще бъдат повечето стрели. Но ние даваме и знак, че нещо, което е прието, още повече сме в ситуация, в която предстоят и разговори какъв ще бъде бъдещият кабинет, от моите скромни на численост разговори досега с партньори от чужбина притесненията за посоката на развитие на страна ни бяха много силни предвид на това, че една от основните системни партии в българската политическа сцена се ангажира с тези, които са поставящи под въпрос солидарността на България в бъдещото развитие на Европейския съюз. Вероятно всеки в една кампания се стреми да мобилизира повече избиратели. Обаче, ако човек го гледа отстрани и го пречупва през възприемането на други страни и култури, в този момент въпросът е важен кой къде стои, каква солидарност и подкрепа очаква и дори се коментираше това дали в бъдеще ние стоим заедно с групата Вишеградски държави или ще имаме политика, различна от нея.

Убеден съм, че за да се стигне до днешното заседание е имало разговори, анализи, изводи, за да се стигне до тази препоръка. Всички ние сме затруднени обаче да вземем обективно решение в подкрепа на едното или другото, не за да играем про или контра, а за да защитим и тези политически личности, които са ни дали доверие…

И откликът, който ще получи в рамките на Европейския съюз – ние сме част от тази общност. Предстои посещение на президента Туск в началото на следващата седмица. Рационално ли е да дадем знак в тази посока?

НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Аз зададох въпрос, така че си запазих възможност да направя изказване.

Вече са ясни и плюсовете и минусите на всяко едно решение. Но това, което не чух, е ясна обективна аргументация защо се налага решението да бъде взето сега и по този начин, както беше казано? Така че, моето предложение би било да се отложи решението, защото аз не чух нито един аргумент да има нужда от такова спешно решение. Това не е отлагане на вземането на важните решения, това е въпрос на житейския опит, че ако нещо не е достатъчно добре обмислено, по-добре да се потърси вариант, в който да се обмисли допълнително, да се изговори каквото има да се изговори, отколкото сега да вземаме решение, след което да се окаже, че то не е било най-доброто.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Наистина въпросът е деликатен, няма никакво съмнение, и затова е много важно да вземем точното решение, а точно решение не знам дали има.

Все пак е хубаво да се знае, че по всичко това се води стенограма и ще стане публично достояние това, което в момента говорим и решението, което ще вземем, разбира се, накрая.

 (Следва почивка ок 18.20 часа до 18.35 часа)

ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА (вицепремиер по подготовката на българското председателство над Съвета на ЕС): Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги министри, въз основа на представения от Вас доклад с предложение за отмяна на Постановление №208 на Министерския съвет правя и формално предложение за приемане на решение за отмяна на Решение №173 на Министерския съвет от 2017 година за одобряване на изменената рамка на националния механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България по презаселване, одобрена с Решение №263 на Министерския съвет от 2016 година и в пакет работата по новото постановление за сключване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище международна закрила да се разработи и да се измени по-скоро рамката на Националния механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България по презаселване, за да има синхрон и между двата документа.

ГЪЛЪБ ДОНЕВ: …..Още един порок, който бих искал да изтъкна в Постановление №208 и в Наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, е това, че в нея липсва координиращо звено, координиращият орган, който да изпълнява и да следи за всеки един етап от интеграцията, от механизма по интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила.

Ползвам случая отново да кажа, че и липсата на критерий за интеграция, доколко всеки един от етапите на усвояване на език, на предоставяне на социално подпомагане и социални помощи по включване на пазара на труда с признаване на квалификация, образование и т. н., с последващите действия, които трябва да бъдат предприети по квалификация и преквалификация на чужденците, за да могат пълноценно да се включат на пазара на труда, всички тези моменти трябва да бъдат изчистени и да бъдат ясно и точно разписани в този механизъм и в самото споразумение за интеграция, съответно и да бъдат посочени ясно отговорностите на страните по споразумението; при неизпълнение на едно такова споразумение каква отговорност се носи от чужденеца, каква отговорност имат местните власти. Така че, действително има доста празноти, които трябва да бъдат разписани, за да може да се получи един документ, с който в най-голяма степен да бъдат защитени правата, да бъдат уредени в най-добра степен и изискванията, които поставя пред нас и Европейската комисия така, че да имаме действащ документ, тъй като, пак казвам, до момента по тази наредба нямаме нито едно сключено споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила.

В тази връзка предлагам и срокът, в който да бъде разработен проектът на новия документ, да бъде максимално скъсен – може би до края на следващата седмица работната група да разработи и да представи проект на нов нормативен акт, с който да бъде приета Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила.

ПЛАМЕН УЗУНОВ (министър на вътрешните работи – б.р.): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, подкрепям това, което каза министър Донев.

Аз тази седмица, в понеделник, бях в Брюксел и там страната ни действително бе критикувана за това, че не изпълнява задълженията си по релокация. Мога да ви кажа, че лицата, които трябва да приемем от Италия, ние не сме го направили до този момент. От Гърция сме взели едва 3% от ангажиментите, които имаме. Като страна, на която предстои Председателството на Европейския съюз, това не добра индикация, това не е добър пример и смятам, че ще бъдем критикувани.

Относно наредбата, която разглеждаме в момента. Смятам, че основният й порок е, че нямаме координиращ национален орган, който да обединява усилията на всички институции, тъй като към проблемите, които са засегнати тук, почти всички министерства имат ангажименти и това са: Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавната агенция за бежанците, Министерството на вътрешните работи. Наистина смятам, че тя много сериозно трябва да бъде преработена, така че да може да бъде ефективна за изпълнение на ангажиментите, които имаме към Европейския съюз.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Узунов.

При положение, че се обединим евентуално около това, което предложи министър Гълъб Донев – в кратки срокове да бъде изработена новата наредба, дали министър Денков би си оттеглил предложението за отлагане на днешното решение?

НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Аз бях достатъчно предпазлив, за да не направя предложението, а да кажа, че бих го направил при информацията, която беше налична тогава.

Сега има две нови информации, които намирам за важни.

Едната е, липсата на координационен механизъм в наредбата, което очевидно е изключително сериозен проблем, но втората е предложението, за което виждам, че има нагласа – да бъде изготвен нов вариант на наредбата, допълнен, в доста кратки срокове – една седмица ми изглежда достатъчно убедително, за да е ясно, че този ангажимент не е отпаднал, а обратното. Всъщност, всички осъзнаваме колко важна е темата и че тя трябва да бъде реализирана по най-добрия възможен начин.

Така, че от тази гледна точка, аз съм готов да подкрепя такова решение, ако това е реалистично решение.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, смятам че е реалистично, защото има работна група, която вече е подготвила не малко от това, което се иска. Така че, струва ми се, че една седмица ще е достатъчен срок за подобна наредба.

Да се обединим около следното решение. Отменяне на Наредба за условията и реда за сключване и изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, както и отмяна на Решение №173 за одобряване на изменената рамка на Национален механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България по презаселване, одобрена с Решение №263 на Министерския съвет от 2016 година.

МАЛИНА КРУМОВА: Аз продължавам да имам своите резерви, но въпреки всичко, с оглед необходимостта от постигане на консенсус, все пак ние сме колективен орган, единственото ми предложение е по отношение на §3 – да не е едноседмичен срок от влизане в сила на постановлението, а да бъде определена конкретна дата. Тъй като в момента текстът на §3 е в едномесечен, това ще стане едноседмичен срок, но от влизане в сила на постановлението, което го отлага във времето. Предложението е да бъде определен срок до конкретна дата.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Каква дата предлагате?

МАЛИНА КРУМОВА: Седми април.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Седми април. До седми април? Добре.

Дали можем да се обединим около това решение с допълнението, което беше направено от госпожа Крумова?

Всички сме съгласни.

Благодаря ви, уважаеми колеги. Оказа се, че кабинетът е много високо качествен.

Благодаря ви. Закривам заседанието.