Министерство на правосъдието предлага в Изборния кодекс да се въведе изискване за уседналост при провеждането на всички видове избори, включително за парламент и президент. Досега условието до избори да се допускат само граждани, живели най-малко през последните три месеца в България, се прилагаше само за европейски и местни избори.

Идеята е предлаганите промени да уеднаквят изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани, е записано в мотивите на министерството.

Правосъдното министерство предлага промени в още три закона – за българското гражданство, за  вероизповеданията и за политическите партии, с които да се осигури по-ефективно прилагане на конституционната забрана за използване на религията за политически цели.

Очаква се предложенията да бъдат одобрени от служебното правителство до края на мандата му, а новият парламент да приеме нормативната уредба, съобщи БГНЕС.

С промените в Закона за българското гражданство се създават ограничения за злоупотреба с двойно гражданство.  Забраната за злоупотреба с двойно гражданство означава, че лицето с двойно гражданство не би могло да се позовава на чуждия закон, включително и когато е по-благоприятен, в пределите на териториалното действие на българския закон, гласят част от мотивите към предложения законопроект.

Предлаганите промени в Закона за вероизповеданията отчитат актуалните заплахи и предизвикателства пред националната сигурност, правата и свободите на гражданите в условията на международно напрежение и променяща се геополитическа архитектура на съвременния свят. Предлага се  механизъм за действие от страна на правораздавателната система в неотложни случаи, когато е налице използване на религията за политически цели и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица.

Въвеждат се и нови изисквания относно финансирането на вероизповеданията, които са съобразени със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, става ясно още от приложените мотиви. Предлага се изрична забрана на анонимните дарения над 1000 лв., даренията от политически партии, както и на получаването на финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, съгласно Регламент № 2580/2001 на Съвета на Европейския съюз.

Въвежда се забрана за финансиране на вероизповеданията от чужди държави и техни органи и организации, като с оглед спецификата на някои религиозни институции, като например Католическата църква, която е подчинена на Ватикана (държавен субект на международното право), се въвежда възможност при необходимост българската държава да уреди чрез международен договор подобни отношения.

С оглед на охраната на конституционния ред и защитата на правата и свободите на българските граждани се въвежда забрана за чужди граждани да представляват български юридически лица – религиозни институции, прецизира се действащият ред за ангажиране на чужди граждани като религиозни служители в регистрираните в България вероизповедания, както и редът за откриване и дейност на лечебни, социални и образователни заведения на вероизповеданията.

Предлага се в Закона за политическите партии да се въведе и  основание за заличаване на регистрацията на политическа партия от Софийския градски съд, която системно включва религиозни институции и техни представители в политическата и организационна дейност на партията, нейните предизборни кампании и агитация. С оглед на по-ефективно прилагане на конституционната забрана за използване на религията за политически цели, законопроектът предлага и някои изменения в Изборния кодекс, които създават възможност за заличаване на регистрацията на партии, коалиции и инициативни комитети, системно нарушаващи забраните, установени със Закона за вероизповеданията в предизборните кампании, или провеждащи предизборна агитация на език, различен от българския, който е конституционно установеният официален език в България.

В закона се въвежда забрана за намесата и участието на религиозни институции в предизборна кампания и предизборна агитация
“Вероизповеданията не могат да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред в Република България, включително чрез проповеди и разпространение на литература и информационни материали”, е записано още в проекта. В тези случаи, когато се неотложни, защото това е работа на съда
Главният прокурор се овластява да ограничава вероизповеданията, като например да преустанови дейността им за срок до 6 месеца,
както и да:
– спира разпространението на дадено печатно произведение;
– да спира издателската им дейност;
– ограничава публичните им изяви.
След като наложи мярката за преустановяване на дейността на някое вероизповедание, той ще трябва да уведоми Софийския градски съд до 72 часа, който ще се произнася незабавно по законосъобразността на наложената от главния прокурор мярка.
Главният прокурор ще има тези правомощия и ако вероизповеданието застрашава националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или правата и свободите на други хора или ако се използва за политически цели.
Със законопроекта се задължават вероизповеданията да поддържат регистър на даренията си над 1000 лв.  получени от български и чуждестранни лица и организации.
Предлага се и изричната забрана на анонимните дарения над 1000 лв., даренията от политически партии, както и на получаването на финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, съгласно Регламент 2580/2001 г. на Съвета на Европейския съюз.
Въвежда се забрана за финансиране на вероизповеданията от чужди държави и техни органи и организации. Например – католическата църква, подчинена на Ватикана, която е държавен субект на международното право. Въвежда се обаче възможност при необходимост българската държава да уреди чрез международен договор подобни отношения.
Като допълнителна мярка за прозрачност се предлага вероизповеданията да представят и годишен финансов доклад, което ще спомогне за по-рационално планиране и разпределяне на държавната субсидия за вероизповеданията.
Заради охраната на конституционния ред и защитата на правата и свободите на българските граждани
се въвежда забрана за чужди граждани да представляват български религиозни институции 
Освен това се предвижда ограничение на вероизповеданията да назначават чужди граждани за религиозни служители – трябва да представят в дирекция “Вероизповедания” при Министерския съвет доказателства, че тея владеят български език, имат необходимата квалификация и няма български граждани със сходна квалификация, които могат да осъществяват съответното богослужение и ритуали.
Правосъдното министерство предлага и по високи санкции при нарушение на разпоредбите на Закона за вероизповеданията. Досегашните от 100 до 300 лв. глоба стават от 300 до 3000 лв. А ако нарушението е извършено от юридическо лице, санкцията от 500 до 5000 лв. става от 10 000 до 50 000 лв.