DeFakto.bg DeFakto.bg
От съображения за националната сигурност националните органи на държавите – членки могат да отказват визи на граждани от трети държави за обучение в чувствителна област като сигурността на информационните технологии. Това обяви Съдът на ЕС днес. В случая става дума за иранска гражданка, дипломирана в университет, спрямо който се прилагат ограничителни мерки. Във всички случаи решението за отказ трябва да е сериозно мотивирано, казват съдиите.
Случаят
Г-жа Sahar Fahimian, иранска гражданка, притежава диплома за образователно квалификационна степен „магистър“ в областта на информационните технологии, издадена от Sharif University of Technology (Иран). Европейският съюз прилага ограничителни мерки срещу този университет поради подкрепата, която той предоставя на иранското правителство, по-специално във военната област.
През 2012 г. г-жа Fahimian получава стипендия от Center for Advanced Security Research Darmstadt (CASED) към Техническия университет в Дармщат (Technische Universität Darmstadt, Германия) за обучение като докторант в този университет. Изследователската ѝ дейност се отнася до сигурността на мобилните системи, по-специално засичане на непозволен достъп до смартфони, до протоколите за сигурност. Г-жа Fahimian подава искане до германското посолство в Техеран за издаване на виза за учебна цел. След като тази виза ѝ е отказана, тя подава жалба Административен съд Берлин, Германия.
Отказът
Германското правителство обосновава отказа с опасенията, че познанията, които г-жа Fahimian може да придобие в хода на тази изследователска дейност, могат да бъдат използвани след това в Иран за злоупотреби (например за придобиване на поверителна информация в западните държави, за вътрешни репресии или най-общо във връзка с нарушения на човешките права).
В този контекст немският административен съд отправя до Съда на ЕС запитване за тълкуване на Директива 2004/114 относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование 1.
Целта на тази директива е да издигне Европа като център на високи постижения в областта на образованието и професионалното обучение чрез насърчаване на мобилността на гражданите от трети страни, насочена към Европейския съюз с учебна цел. За предоставянето на такава виза директивата обаче изисква по-специално заявителят да не е смятан за заплаха за обществената сигурност. Verwaltungsgericht Berlin иска да се установи дали при това положение националните органи имат широка свобода на преценка (спрямо която може да се упражни само ограничен съдебен контрол), за да определят дали заявителят представлява заплаха за обществената сигурност и дали имат право да откажат да издадат виза при обстоятелства като разглежданите в настоящия случай.
Решението
С решението си от днес Съдът отговаря, че националните органи имат широка свобода на преценка на фактите, за да проверят всички важни обстоятелства, свързани с положението на гражданин на трета страна, подал заявление за виза с учебна цел, както и дали той представлява потенцииална заплаха за обществената сигурност.
Освен това директивата допуска да се откаже виза с учебна цел на гражданин на трета страна, който е дипломиран в университет, предмет на ограничителни мерки от страна на Съюза заради ангажираността му с политиката на правителството във военната област. Най-вече защото уменията, придобити от това лице в хода на изследователската му дейност, могат да бъдат използвани след това за цели, които противоречат на обществената сигурност.
Съдът уточнява в това отношение, че придобиването на поверителна информация в западните държави, вътрешните репресии или най-общо нарушенията на човешките права противоречат на опазването на обществената сигурност.
При тези условия Verwaltungsgericht Berlin трябва да провери дали решението за отказ, противопоставено на г-жа Fahimian, почива на надлежно обосновани мотиви и на достатъчно солидна фактическа основа.
1 Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност (ОВ L 375, 2004 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр.94).
www.curia.europa.eu
ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
