Интересен казус, свързан с размера на адвокатските възнаграждения, ще тълкува Гражданската колегия на ВКС. По случая е образувано Тълкувателно дела №1 за 2017 г.
Въпросът изниква покрай две конкретни дела пред ВКС, в които от прокуратурата се търси обезщетение за незаконно обвинение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Конкретно претенциите са за нанесените имуществени вреди – платените по наказателните дела адвокатски хонорари. В единия случай става дума за 20 000 лв. плюс лихвите, в другия – за 72 000 лв. Въпреки възраженията на прокуратурата СГС и столичният апелативен съд са се произнесли в полза на ищците. А във ВКС делата са спрени до получаване на отговора на Общото събрание на Гражданската колегия.
Зададеният въпрос е: „Може ли при предявен иск с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар, да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение в наказателния процес?“
Налице е противоречива практика на ВКС, констатират съставите на съда по двете дела. В едни случаи ВКС е давал утвърдителен отговор – може, приемайки, че по ЗОДОВ безспорно се дължи обезщетение включително за изплатен адвокатски хонорар, но само до разумния и обичайния размер. А критерият за обичаен размер е минималният размер на адвокатските възнаграждения, определен с Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет. Аргументът е, че в съответствие с добрите нрави увреденият също трябва да положи усилия, за да не увеличава размера на вредите, известно в правната литература като „последваща вина на пострадалия“.
Не може, преценяват други състави на ВКС. И обясняват – докато в производството по граждански дела спечелилата страна има право да претендира от другата направените разноски, а съдът да прави преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение, правилата в НПК са други. В наказателния процес оправданият или обвиняемият и подсъдимият, чието дело е прекратено, няма възможност да претендира направените от него разноски. И те остават имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение по ЗОДОВ.
Предстои насрочване на тълкувателното дело.