DeFakto.bg DeFakto.bg
Тази сутрин Съдът на Европейския съюз в Люксембург постанови съдебно решение по заведеното от Европейската Комисия дело срещу България за нарушение на правото на Съюза (дело С-488/15) и по-точно за неспазване на задълженията по Директивата за качеството на въздуха.
Съдът реши, чe България НЕ е изпълнила задълженията си произтичащи от правото на ЕС заради сериозното замърсяване на въздуха в страната, систематичното превишаване на допустимите норми за замърсяване с фини прахови частици и заради липсата на мерки за овладяване на проблема от години. Европейската комисия заведе дело срещу страната преди две години – през 2015 г. за неспазване на задълженията по директивата.
С постоянното неспазване от 2007 г. до 2014 г. както на годишните, така и на дневните допустими норми за концентрации на фините прахови частици в София, Пловдив, Варна, както и в Северна, Югозападна и Югоизточна зони, страната не е изпълнила задълженията си за прилагане на директивата,се казва в решението.
Засега не е наложена глоба за тези нарушения на страната, защото при завеждането на иск за установяване неизпълнението на задължения по договора за съюза съдът се произнася дали държавите са спазили договорните си задължения.
Сезирането на съда се предхожда от предварителна процедура на Европейската комисия, която цели да даде на държавата възможност за отговор на отправените срещу нея твърдения за нарушение. Ако и тази процедура не доведе до прекратяване на неизпълнението от държавата, пред съда може да бъде предявен иск за установяване на нарушение на правото на ЕС.
Искът може да бъде предявен или от комисията, или от държава от съюза. Ако съдът установи неизпълнение на задължение, държавата е длъжна да прекрати неизпълнението незабавно. Ако след повторно сезиране от ЕК съдът установи, че съответната държава не се е съобразила със съдебното решение, съдът може да наложи на държавата заплащането на еднократно платима сума и/или периодична имуществена глоба.
Когато държава не съобщи на ЕК какви мерки е предприела за прилагането на дадена директива, съдът по искане на ЕК може да наложи имуществено наказание на тази държава още с първото решение за установяване на неизпълнение на задължения.
Из решението на съда:
– Със систематичното и постоянно неспазване от 2007 г. до 2014 г. включително както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, в следните зони и агломерации: БГ0001 агломерация София, БГ0002 агломерация Пловдив, БГ0004 Северна, БГ0005 Югозападна и БГ0006 Югоизточна,
– както и със систематичното и постоянно неспазване от 2007 г. до 2014 г. включително на дневната пределно допустима стойност, приложима за концентрациите на ПЧ10, в зона БГ0003 Варна, както и на годишната пределно допустима стойност, приложима за концентрациите на ПЧ10 през 2007 г., 2008 г., и от 2010 г. до 2014 г. включително, също в зона БГ0003 Варна, не е изпълнила задълженията си по член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, а
– с превишаването както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, във всички горепосочени зони и агломерации, не е изпълнила задълженията си по член 23, параграф 1, втора алинея от тази директива, и по-специално задължението периодът на тези превишавания да бъде възможно най-кратък, що се отнася до периода от 11 юни 2010 г. до 2014 г. включително.
България продължава да буди сериозно безпокойство с качеството на въздуха си – това беше един от изводите на Европейската комисия в доклада за страната за изпълнението на политиките за опазването на природата в държавите от Европейския съюз, който комисията представи публично наред с докладите за всички страни членки. Измерванията показват, че българите в цялата страна дишат въздух, който се определя като вреден за здравето, и това има значителни икономически последици за производителността на труда и за системата на здравеопазването, подчертаха тогава от ЕС. В документа се припомня, че България е с най-високите концентрации на фини прахови частицив градска среда между всичките 28 държави на ЕС. Това прави България държавата в ЕС с най-висок дял на външни разходи, свързани със замърсяването на въздуха, което води до загуба на над два милиона работни дни и над 11 хил. случая на преждевременна смърт годишно.
