DeFakto.bg DeFakto.bg
Уволненият директор на Съвета по законодателство в правосъдното ведомство: Проектът бе съгласуван с министър Павлова
Емилия Друмева, правният секретар на президента Румен Радев, е автор на промените в Изборния кодекс, които въвеждат уседналост за гласуване на парламентарни и президентски избори. Това съобщи вестник „24 часа“, като се позовава на Любомир Талев, който по-рано днес бе освободен от правосъдната министърка Мария Павлова за умишлено дискредитиране на ведомството.
Пред De Fakto проф. Друмева заяви, че уволненнието на Любомир Талев е пресилена мярка. Тя отрече да е автор на законопроекта. “Аз съм консултирала текстовете, както правя почти всеки ден от 40 години. Всекидневно до президента постъпват законодателни предложения и аз ги преглеждам и консултирам. Законопроектът беше много далече от внасяне в парламента, заяви още Друмева, като добави, че проектът е правен по указния на политици, без да уточни кои са те.
“В проекта има съдържание, което заслужава вниманието на депутатите в следващия парламент, а не както се получи фокусът да падне на двата последни текста. Изключително важни са примерно текстовете за забрана на участието на религиозни организации в политиката”, каза още тя.
Ето какво обяви уволненият служител: „Проектът дойде от президентството в понеделник миналата седмица. До този понеделник бе финализиран. След това бе съгласуван с Министерския съвет, за да му се направи оценка за въздействие. И след като бе подписан от ресорната зам.-министърка Деница Митрова, го публикувах за обществено обсъждане“.
Талев бе директор на дирекция „Съвет по законодателството“. Проектът бе съгласуван и с министър Павлова, казва пред „24 часа“ Талев. „Аз бях все още в изпитателен срок. Не съм нито луд, нито глупав, за да направя такова нещо на своя глава“, коментира още той.
Законопроектът беше публикуван за обществено обсъждане във вторник. С него се въвеждаше 3-месечна уседналост за гласуване на парламентарни и президентски избори. Той веднага предизвика остри реакции на българите в чужбина. На практика от законопроекта е отпаднал по неясни причини текстът, според който ограничението нямало да важи за български граждани, живеещи на територията на всички държави – членки на Европейския съюз.
Спецове по изборно законодателство коментираха, че „уседналостта“ е легитимен критерии, принципно одобрен и от Венецианската комисия. Гражданите, които имат право да гласуват, трябва да носят и последиците от вота си, категоричен бе специалистът Стоил Стоилов пред Нова тв.
Ето какво още каза той пред De Fakto: Инструментът „уседналост“ е много деликатен. В зависимост от таргета, който трябва да бъде ограничен, уседналостта може да се разположи по различен начин във времето. Така предложената в проекта е много рестриктивна и може да лиши от права сезонни работници, които живеят в България, семействата им са в България и работят в чужбина само по няколко месеца в годината, за да се издържат. Такива хора следва да имат право да гласуват, независимо дали са били в страната последните три месеца преди датата на изборите. Ако се търси ограничаване на избирателните права на трайно уседнали в чужбина, които са загубили за дълго време връзката с България, то уседналостта следва да се разположи в по-дълъг период от време и да е по-дълга по продължителност. Например – нямат право да гласуват граждани, които не са живяли в страната поне една година (12 месеца) за периода от пет години преди датата на избора. Това ще ограничи правата не тези, които действително не живеят в страната дълго време. Сигурно могат да се намерят и други формули.
Още по темата: Стоил Стоилов: Критерият „уседналост“ е легитимен, гражданството не е пожизнена рента
