Предложеният за обществено обсъждане законопроект на Министерство на правосъдието за промени в изборните правила вече е обект на страстни обсъждания. Министреството предлага да се въведе изискване за уседналост при провеждането на всички видове избори, включително за парламент и президент. Досега условието до избори да се допускат само граждани, живели най-малко през последните три месеца в България, се прилагаше само за европейски и местни избори.
Според изборния експерт Стоил Стоилов, критерият „уседналост“ е абсолютно легитимен. „Да, той ще доведе до известни ограничения на избирателните права, но те са абсолютно легитимни и допустими според Венецианската комисия, заяви в предаването „Часът на Милен Цветков“ по Нова тв Стоилов. Той, заедно с конституционалиста Атанас Славов, коментираха предложените промени.
Той разясни, че има два принципа при определяне на избирателните права – според единият, който се споделя от ДПС и „Да, България“, щом имаш българско гражданство – имаш пълни права да гласуваш където и да си, независимо от това колко време си зад граница. Този принцип разглежда избирателното право като една пожизнена рента, отбеляза експертът.
Според другия подход, тъй като изборите предоставят власт, която е ограничена във времето, четири или пет години в зависимост от вида на изборите, и тя е на територията на страната в която се провеждат избори, или на територията на общината, напълно легитимно е до тези избори да се допускат хора, които имат принос към общността и носят последствията от своя избор. Критерият за уседналост се базира именно на втория принцип, каза Стоилов.
И още: „…ограничаването на българите да гласуват след като фактически са прекъснали за дълго време връзката със страната няма нищо общо с възхищението от Григор Димитров, Соня Йончева и др. Гласуването произвежда власт, която е ограничена по време (мандат) и по място (правната територия на страната). Това е основанието на критерия „уседналост“. Тълкуването, че то е неограничено превръща избирателното право в пожизнена рента. Тогава е редно да се преразгледат основанията за даване на гражданство и да се комбинират произходъдт с месторождението и гражданство да се дава само при комулативното действие на двата фактора и то за продължителен период от време. Така ще е налице политико-правната връзка със страната каквото всъщност е съдържанието на понятието „гражданство“.
Иначе има опасност с времето да се образува една виртуална паралелна България“.
Дали критерият за 3-месечна уседналост е правилен или е по-правилен друг, например, в Канада приемат, че който не е живял повече от пет години в страната, в Австралия повече от 6 години, Великобритания повече от 15 г. , не участва в изборите. Срокът може допълнителното да се дискутира, каза Стоилов. Важно е, че това са напълно легитимни варианти за ограничаване на избирателни права, добави експертът.
Според Атанас Славов, преподавател по конституционно право, проектът на правосъдното министерство ограничава правата на българските граждани. Кой е дал права на служебното правителство да прави такъв законопроект и да влиза в колизия с конституцията, попита той. Славов заяви,че българските граждани имат всички права по тази конституция, където и да се намират, а гражданството е трайна политико -правна връзка на човека с държавата. Ние не можем заради това, че упражняваме нашето конституционно право на придвижване да бъдем ограничавани в избирателните си права, каза Славов. И напомни, че българите в странство ежегодно оказват огромна финансова помощ на близките си в България.
Не съм съгласен с подобен аргумент , опонира Стоил Стоилов. Българите си запазват правото на свободно придвижване, но когато трайно са се откъснали от територията на страната и не носят последствията от избора си, напълно логично е избирателните им права да бъдат ограничени. Що се отнася до финансовата помощ на диаспората, трябва да се знае,че това са лични трансакции, от които не могат да се черпят избирателни права. Гражданството е хубава категория, но тя е мързелива категория, тъй като няма човек без гражданство. Когато обаче имаме ясен проблем, че например в една съседна държава български граждани са под натиск да гласуват по определен начин, България има всички права да покаже, че не е съгласна. Това е достатъчно основание ние да мислим как да защитим легитимността на българските избори, категоричен беше Стоилов. Не можем да допуснем българската легитимност на изборния процес да бъде контролирана от външна сила, добави той.
Атанас Славов пак попита кой носи отговорност за внесения законопроект, отговор му даде водещият Милен Цветков: проектът е внесен за обществено обсъждане, ако новите управляващи не го харесат, могат и да не го приемат.
„Предвид изключителното значение на избирателното право като средство за включване на гражданите в управлението на държавата и за осъществяване на политически контрол над конституираните чрез избори държавни органи то е закрепено като основно право и съгласно чл. 57, ал. 1 от Конституцията е неотменимо. Неговото съществуване следва пряко от Конституцията като върховен закон и от непосредственото действие на нейните разпоредби (чл. 5, ал. 1 и 2). Конституционната гаранция за неотменимост на избирателното право изключва възможността то да бъде обвързвано с конституционни задължения или да бъдат създавани със закон препятствия от процедурно естество, които да затрудняват или да правят невъзможно неговото упражняване, каквито правни последици са предвидени с чл. 242а ИК. Освен това Конституцията не съдържа разпоредба, която да допуска ограничаване на избирателното право с последващ законодателен акт. В този смисъл е и практиката на КС, който в Решение № 11 от 5 октомври 2010 г. по к. д. № 13 от 2010 г., приема, че единствено съображения от конституционен порядък могат да оправдаят ограничаване на закрепени в Конституцията права на гражданите. Изключението предвидено в чл. 57, ал. 3 от Конституцията, което допуска ограничаване на някои от правата при обявяване на война, военно или друго извънредно положение, в конкретния случай не е налице. Въвеждането на допълнителни изисквания за упражняване на избирателното право, предвидени в чл. 242а, ал. 2 и сл. ИК, препятства упражняването на правото – налице е противоречие с чл. 57, ал. 1 от Конституцията“ Решение №3 по к.д.11/2016 г.